Хората на „Европейската гаранция за децата“
Проект за пилотно тестване на #EUChildGuarantee
- Достъпно на:
- Български
- English
#HumansoftheEUChildGuarantee
#HumansoftheEUChildGuarantee: Те са децата, младите хора и техните семейства. Те са специалистите, учителите, социални работниците и всички хора зад #EUChildGuarantee, които полагат неуморни усилия, за да гарантират, че децата в нужда имат достъп до качествени основни услуги и равни възможности в живота.
Те работят в детските градини, социалните услуги, здравните заведения, Отделите за закрила на детето, в общините и в другите институции на национално и местно ниво, за да прилагат на практика новаторските подходи, модели и услуги, насочени към прекъсване на цикъла на бедност и социално изключване. Те са тези, които превръщат Европейската Гаранция за детето в реалност за децата в България.
Научете повече за тяхната работа и за техните стремежи и надежди в този блог, който обединява гласовете на всички, които са част от #EUChildGuarantee.
За нас фразата „специално дете“ придоби нов смисъл и съдържание, осмисли се. Видяхме на практика възможността на детето да е активен участник в дейността на групата
„Макар и за кратко време дейностите по проекта вече се виждат, колко са полезни и за децата, и за учителите, които работят в групите. Натрупахме много знания. Нов смисъл и съдържание придоби думата специален – осмисли се във възможността на „специалното“ дете да е активен участник в дейността на групата, да работи със своите възможности и темп, а не е изолирано докато учителите работят фронтално с останалите.
Сега разбрахме, че приобщаващото образование може да се случи наяве, а не на хартия. Виждаме, че има възможност да се случи, когато има нужните специалисти и те подкрепят.
Винаги сме имали проблем със специалистите, сега сме много благодарни от назначаването на ресурсен учител по проекта, защото нашите специалисти не са способни сами да се справят с предизвикателствата и да интегрират реално децата в дейността на групата. Възхитени сме от ресурсния учител, неговите възможности, квалификация и подготовка. Тя работи съвместно и с децата със специални потребности, но и с останалите деца за реално приобщаване.
С нейна помощ децата с нужда от подкрепа намират място в организираните ситуации от учителите, не са изолирани, както досега, когато нямаше кой да работи персонално с тях.
Целият екип на детската градина почерпихме много идеи от миналите до момента обучения и те са ни изключително полезни. Впечатлени сме от практическите примери за визуализации, научихме много как да изградим приобщаваща среда, как да е многофункционално и удобно. От практикумите за допълващата и алтернативна комуникация си харесахме идеи за игри на открито, които мечтаем да осъществим.
Обученията на „Карин дом“, а и уебинарите, в които участваха и педагогическите, и непедагогическия екип, ни дадоха много отговори на въпроси и ни помогнаха да разберем поведението на децата.
"Това да съм част от проекта, е един огромен шанс, невероятна възможност" - Веселина Ангелова, новоназначен социален сътрудник към Центъра за обществена подкрепа в Казанлък, която работи в изнесеното работно място в общността в Мъглиж
Израснала съм в ромско семейство, ромка съм. Знам как живеят семействата, познавам изцяло живота в общността, всяко семейство, всяка къща. Знам как ценностите, морала, любовта на хората, всичко бива убивано от затварянето, изолацията, от липсата на образование, от страха от това да излезеш навън, да отидеш дори до другия квартал.
С времето започнах да искам да съм този човек, който аз нямах до себе си – който да помогне на тези деца. Къде с обяснения дори за най-малките неща като добро и зло, редно-нередно, насърчаваме ги да се изучат, да излязат от затворената общност. Случва се изпаднали в нужда хора да нощуват в дома ни, деца да дойдат да се изкъпят и да хапнат нещо топло.
И макар и досега да вършех дейност, която ще продължа да правя по проекта, участието ми в проекта е огромен стимул за мен. И огромен шанс.
А също и огромна възможност. Сега, когато вече съм представител на един вид социална институция, хората от моята общност ще видят, че и институциите могат да помагат. Защото повечето ги е страх, мислят, че различните институции по-скоро ще им навредят. Сега ще видят, че това не е така, че са им от помощ.
В същото вчеме и комуникацията ми с институциите ще е доста по-улеснена в опитите ми да помагам на хората и да съм моста между тях и услугите, предназначение за тях
Трябва подкрепа и за нас родителите, когато ние сме научени, помагаме и на децата си
„Трябват ни повече центрове, в които хората да получават повече информация какво могат да очакват, когато чуят някоя диагноза. Когато ние се сблъскахме с диагнозата, бяхме в шок, нищо не знаехме и почнахме да се лутаме. Питахме този, онзи, търсихме в интернет, където невинаги информацията е правилна и ясна. Трябва във всеки град да има хора, специалисти, които да идват при младите майки, да наблюдават децата, да ги проследяват, особено когато има някакви съмнения. Ако има повече специалисти, които да видят детето в средата – вкъщи, навън...няма да има такова лутане и обикаляне по различни лекари.
Би било добре да има хора, които да са с нас по два-три часа няколко пъти в седмицата вкъщи, на площадката, да го наблюдават той как реагира, ние как се държим и да ни дадат насоки къде грешим. Защото понякога, когато е в криза, аз опитвам първо с едно, после с друго и като все не става, а той все повече се ядосва, аз просто се отказвам и го оставям. Но не знам какво е правилно, кога да оставяме детето и кога вече да се опитваме да го успокояваме.
Трябва и за нас родителите подкрепа. Защото когато ние сме научени, помагаме и на детето.
Трябва и на останалите деца да се обяснява, да се говори, че нашите деца просто са малко по-различни. Че трябва да им се помогне“.
"Ще имаме повече информация за нуждите, по-персонализирани услуги, повече работа на терен и превенция" - Мария Гинева, директор на Цетъра за обществена подкрепа в Казанлък
„С подкрепата по проекта за прилагане на „Европейсакта гаранция за децата“ в България ще можем да сме още по-близо и на място до нуждаещите се семейства и деца. Това, че ще има още едно изнесено звено на услугите, вече и в община Мъглиж, като там е назначен човек именно от уязвимата местна общност, силно разпознаваем, ще направи достъпът до подкрепа по-лесен. Сериозно значение има и дейността, която ще се извършва от новоназначените социални работници, които вече правят т.нар. картографиране на семействата – обходи на нуждаещите се семейства къща по къща и обследване на техните нужди. Така ще знаем ясно нуждите на семействата, ще можем да откриваме по-рано евентуални проблеми, ще се работи повече за превенция, ще можем да моделираме още по-добре услугите си спрямо вида и степента на уязвимост. А и ще имаме по-цялостна картина за семейството, средата, заобикалящата обстановка, така че ще можем да планираме по-насочено и точно подкрепата.
Винаги ни е било нужно някой, който познава по-добре общността. Сега с помощта на проекта заложихме и назначихме именно такива хора – вътре от общността, разпознаваеми, на които вече им имат доверие.
Новият назначен мобилен екип вече обикаля, картографират, още впървите месеци са обхванати близо 200 деца. Следят и посещаемостта в детските градини, в училищата, при отсъствия подкрепят семейството, за да тръгне детето отново. Новите служители започват и да се сработват с отделите закрила на детето.
"Ще запълним вакуум – работата с маргинализираните групи" - Мария Атанасова, директор на Цетъра за обществена подкрепа в Бургас, подкрепян по проекта за тестване на „Европейската гаранция за детето“ в България
„С новите дейности, които ще има Центъра за обществена подкрепа в Бургас, фиансирани по „Европейската гаранция за децата“ ще се даде възможност на хора, които досега не са имали възможност и достъп до социални услуги, да стигат до подкрепа. Ще има по-цялостно обхващане на всички нуждаещи се, най-вече в отдалечени населени места, които досега оставаха встрани от дейността ни и заради крайната си бедност не можеха да дойдат до по-голям град, където да получат услуги и подкрепа. Ще се наблегне и на работата не само с най-високорисковите семейства, не само след сигнал за кризисна ситуация, но и по превенцията, както и със семейства с по-ниска степен на риск, но все пак уязвими и с нужда от подкрепа.
Това, че вече ще можем да сме повече на терен, е в голям плюс. Ще можем да имаме по-добра работа по превенция, за намиране на уязвими семейства при работа на терен, за това, анализирайки нуждите, да предоставяме насочени услуги.
Предвидено е да получим и автомобил, той ще ни осигури достъп до по-отдалечени места, особено по Южното Черноморие, където в общините няма почти никакви социални услуги“.
„В началото, когато започнах работа, си мислех – какво пък толкова ще им помогна на хората, като ходя и им говоря. Но още първите случаи ме опровергаха – молих дълго време бременна жена да отиде на преглед, но тя така и не се съгласи. Накрая случаят завърши зле за бебето и за майката. Тогава разбрах, че
...това да убедиш хората, да ги насочиш навреме, за да може да се помогне най-бързо и лесно на бебето, да им говориш и да се опиташ да направят това, което не им е привично, но е наложително, е от огромно значение и има огромен смисъл.
...Малко повече подкрепа трябва, особено като е първо дете, особено като не е напълно в нормата. Детето иначе е здраво, просто трябва да му се помогне на него и семейството му. И резултатите не закъсняват – децата се интегрират успешно в детска градина, стават все по-самостоятелни“.
Необходими са стандарти, които да гарантират приобщаването на всички децата със затруднения в развитието
„Слава Богу Алекс се развива добре, наравно с връстниците си, но това се дължи много на допълнителната подкрепа от ресурсния учител, с който работи в детската градина, на госпожите му, на останалия персонал на градината и на директорката. Те всички заедно работиха през тези години, за да бъде приет, не просто да присъства в градината, а да участва – в тържества, представления, във всичко. Всъщност от всичките ми приятелки с деца със специални потребности, може би само Александър е детето, което е участвало в тържества и представления с връстниците си. И не се чувства изолиран.
За да получим тази интеграция, още преди да постъпи в детска градина, ми се наложи доста време да подбирам градината, в която е Александър в момента. Защото ненавсякъде нашите деца са така добре приети и не участват пълноценно в дейностите. Сега притеснението ми продължава - той скоро трябва да тръгне и в първи клас и аз отново започвам проучванията.
За мен най-ключово би било, ако това приемане, ако подходът, желанието, дейностите навсякъде в училищата и детските градини са еднакво гарантирани, да са като стандарт.
Това, което бих искала да видя като промяна, са няколко неща – материалната база, наличието на специализирани материали, часовете, които децата имат право да получават като допълнителна подкрепа от ресурсен учител, психолог, логопед – те според мен са крайно недостатъчни. Добре е и целият персонал да е по-добре подготвен за работа с нашите деца, за да могат реално да ги приобщят, да участват в живота на групата.
И най-вече да има стандарти, които да са гарантирани във всички училища и детски градини, а да не се налага с години да търсим и сменяме градина след градина.“ - Катя Атанасова, майка на Александър на 6 г. с хидроцефалия.
Приемането на децата с увреждания може да се случи само, ако всички работим в екип
„За мен най-сериозният проблем е, че родителите късно разбират нуждата от подкрепа и помощ за децата си."
- Десислава Севова, ресурсен учител към РЦПППО-Бургас, работеща в детска градина „Звездица“.
"При нас децата идват след 3-годишна възраст, а преди детската градина ние, специалистите, нямаме наблюдения и достъп. Така голяма част от родителите доста късно научават за затруднения в развитието на децата си. А впоследствие и много трудно го приемат. Така че, една от посоките, в които аз бих искала да има промяна е по отношение на медицинската подкрепа – в много по-ранна възаст да се откриват и насочват децата с нужда от подкрепа и помощ." - допълва Десислава.
По отношение на моята работа може би най-голямата нужда е от наличието на възможности, дидактични и помощни материали, софтуер, образователни сайтове. Основната тежест е по отношение на комуникацията, все по-често при нас идват невербални деца и ние нямаме инструмента, с който да им помогнем да комуникират с нас и с останалите деца. Би било добре всяко такова дете да има лично персонално устройство, което да му даде възможност да комуникира и да бъде абсолютно равнопоставено на връстниците си.
Трябва да има анализ на персоналните нужди на всяко дете, още когато постъпва в детската градина и на него да му бъдат осигурени персонални помощни средства, които да отговарят именно на неговите нужди.
Истината е, че това, от което имат нужда децата е от приемане, топлина и обич. Това може да се случи само, ако всички работим в екип. Започвайки от родителите, които са най-важната страна в този екип. И се премине през всички – учители, помощен персонал, ние – специалистите, логопеди, психолози, които да оказваме подкрепа във всеки момент на всеки член на този екип.“ - споделя ресурсният учител.
Този проект е финансиран от Европейския съюз
© УНИЦЕФ-България, 2021
Информацията и възгледите в тази статия са на авторите и не отразяват офоцоална позиция на Европейския съюз. Институциите и органите на Европейския съюз или лице, действащо от тяхно име, не могат да поемат отговорност за начина, по който се ползва информацията, която се съдържа в този материал.
