Патронажната грижа до най-нуждаещите се и там, където друга помощ не стига

„В началото дори не можех и да си го помисля за възможно, но ето, че стана – Кристиян вече ходи на ясла, адаптира се много добре, говори със срички, храни се сам с лъжичка..." 

Това разказва с усмивка и гордост Радостинка Пенкова - патронажа сестра в Центъра за майчино и детско здраве към Медицинския център „Д-р Г. В. Миркович“ в Сливен. Тя е била неотстъпно до двегодишния Кристиян й майка му във всяка стъпка по пътя на преждевременно роденото в осмия месец момченце от кувьоза до яслата. 

Това правят и останалите около 10 колежки на Радостинка Пенкова в центъра - патронажни сестри и акушерки. Да бъдат неотлъчно до семействата в нужда, понякога ако се налага и всеки ден. 

Патронажната сестра до най-нуждаещите се 

Центърът за майчино и детско здраве е създаден през 2014 г. по проект на УНИЦЕФ. Сега екипът му ще задълбочи дейността си с финансиране от Европейската комисия в  рамките на Фаза III от подготвителното действие за „Гаранцията за детето“, прилагана в България* с подкрепата на УНИЦЕФ. Благодарение на финансовата помощ от ЕК, центърът ще може да съсредоточи повече усилия и внимание върху ранното проследяване на детското развитие чрез допълнителни обучения на специалистите. Ще бъде направен скрининг на конкретни показатели за развитието на децата на определени ключови възрасти – на 9 и 18-месечна възраст, което ще даде възможост за навременно откриване на евентуално забавяне или затруднения в развитето, както и своевременното насочване на родителите към допълнителна подкрепа  за преодоляването им.

Още за патронажната грижа и първите резултати от подкрепата по пилотния проект „Гаранция за детето“ четете тук.

Центърът и неговият екип покриват цялата Сливенска област и има изнесени звена в Твърдица и Нова Загора. Разполага с един социален работник, двама здравни медиатори, осем патронажни сестри и акушерки на 8-часов работен ден и пет – на 4-часов. Те предоставят различни видове подкрепа – здравна информация за качествено отглеждане на бебето, социална работа, обучения, консултации, координират дейностите за преодоляване на различни възникващи проблеми и трудности. От услугите могат да се възползват всички семейства с деца от 0-3 години и бременни жени от цялата Сливенска област. С две думи: осигурява здравна и всякаква друга помощ, включително в селата, в които няма действаща здравна служба – Мокрен, Пъдарево, Струпец и др. и където преобладават бедните семейства, някои от които са и без здравни осигуровки.  

Във време, когато повечето хора с едно кликване могат да получат всевъзможна информация от интернет за отглеждане на новороденото, в  такива отдалечени от здравните грижи места, това все още е луксозно знание. И много от родителите просто са неподготвени, а и няма кой да ги напътства. 

Патронажните сестри са там, където често здравните проблеми на бебето не се откриват навреме и така понякога се стига до усложнения, там, където често няма достатъчно съвети и информация за семействата с новородени дори за обикновени неща, като например - колко трябва да наддава бебето, как да се кърми, къпе. Те са в дома, близо до родителите, наясно с всичките им тревоги и проблеми, за да окажат най-адекватна и  бърза подкрепа спрямо нуждите на семейството. 

Патронажните сестри често започват с подкрепа още преди раждането – със съвети към бременните как да се грижат добре за здравето си, как да се хранят, какви вредни навици да спрат. Осигуряват и безплатни прегледи за здравно неосигурените бременни и минимален пакет от клинични изследвания. А след раждането - подкрепят родителите в първите грижи за новороденото, проследяват теглото в първите месеци, нервно-психическо и физическо развитие на детето, кърмене, захранване, хигиена. Показват също развиващи игри, заедно пеят песни, обясняват на родителите как да говорят с най-малките бебета или колко е полезно да им четат. С една главна цел – изграждане на добри родителски практики и привързаност, които да осигурят най-добрата грижа за детето през първите 1,000 дни от живота му. 

На място, в дома, с разбиране и доверие 

„Не е лесно, говорим за обръщане на мисленето, на отношението към бебето, на осъзнаването, че то разбира, че има нужда да му бъде говорено, да се играе, да му се чете“,

- обяснява ръководителят на центъра Лилка Колева. Тя допълва  с радост и не без гордост, че вече е минат доста труден път – към спечелване на доверието на семействата.  

Доверие, което е още по-трудно за постигане в трудните райони, в които работят сестрите. Но доверие, което спасява животи. Например в село Градец – изключително труден за работа терен, тъй като местните хора са безкрайно бедни и от години много от тях са без поминък, те не се доверяват на външни за общността хора и общуването е силно затруднено. Макар че при първото посещение при новородени близнаци, семейството  отказва да я допусне и  услугите, патронажната акушерка Ангелина Михалева не се спира и идва на следващия ден отново, описва историята Лилка Колева. 

Този път майката се съгласява бебетата да бъдат прегледани. „На пръв поглед си личеше, че и двете деца са недохранени и с недобър жизнен тонус, не са наддали почти за първия месец и половина след раждането си. Едното е и с температура. Майката обаче заявява, че децата са добре и до момента тя не е установила проблем“, е разказът на сестрата. Бързата намеса на сестрата и усилията й да убеди родителите да потърсят незабавна лекарска помощ в Сливен, дава резултат – бебето е прието по спешност в болницата. След един ден се разболява и другото дете, което също е заведено в болница, налага се и кръвопреливане. „През цялото време сестрата държеше връзка с детското отделение, информираше се за състоянието на децата, а след изписването им ги посещаваше всяка седмица, докато се увери, че са добре. Сега са на година и половина и при тях всичко вече е наред“, завършва ръководителят на центъра. 

Всяка сестра си има район и посещава семействата по предварителен график, съобразен с индивидуалните нужди на родителите и пакета на услугата, който се прилага. Сестрите поддържат връзка с всички, познават ги, хората знаят, че могат да потърсят помощ от тях. Семействата  им споделят проблемите и нуждите си - информация,  която е от значение за най-правилното планиране на подкрепата на цялото семейство и на детето, отбелязва Лилка Колева. 

„Трябва да уцелиш момента, да предразположиш хората, ако днес не им се говори, ако днес не искат да се отпуснат и да бъдат съветвани, ще отида на следващия ден или на по-следващия“, разказва една от сестрите. И допълва: „Може отстрани да изглежда като нещо елементарно – да насочиш някоя бременна за клинични изследвания и преглед, които са безплатни, осигурени са от центъра. Или да говориш с дни за правилното отглеждане на бебето. Но това далеч не е така. Понякога се налага с месеци да уговаряме семействата да потърсят специализирана помощ, да ги търсим и да ги придумваме“.  

Ранна намеса 

Сестрите са и първите, които могат да разпознаят някакъв проблем в развитието. Повечето семейства нямат достатъчно знания да открият забавяне в развитието и не го забелязват, а понякога родителите не желаят да мислят, че с детето им би могло да има проблем. Някои семейства пък се отказват бързо след първите рехабилитации или не продължават колкото е необходимо предписаното лечение. И тогава патронажните сестри са на място, за да помогнат. 

„Имали сме случай, например, когато здравният медиатор вижда, че детето все още не може да ходи на година и три месеца, но родителите го приемат за нещо нормално, а никой до този момент не им е обърнал внимание, че едно такова изоставане може да е проблемно“, разказва Лилка Колева. В такива ситуации първо се говори със семейството и заедно – екипът на центъра и родителите, правят опити да компенсират забавянето с работа вкъщи, с игри, масажи, упражнения и други похвати за стиулиране или насочване към специализирани услуги, ако се налага.  

Битки с административни неуредици 

Дейността на сестрите обаче излиза  извън здравните и социални теми и те съдействат по административни и правни проблеми. Един от най-сериозните е липсата на адресна регистрация и лични карти на родителите, обяснява Лилка Колева. Не са единични случаите детето да не може да бъде записано с години, да няма личен лекар, да не бъде проследявано чрез прегледи, мерене, ваксини. „Имахме случай, една година ходихме по институциите, докато уреждахме документите да бъде записано бебето, една година това дете беше проследявано единствено от патронажната сестра“, спомня си ръководителят на центъра.  

Подобен е и случаят например на Божидар от село Сотиря – на 6 месеца сестрата го вижда за първи път и установява, че детето не вижда. Макар майката да е незряща, никой в семейството не е установил преди това, че бебето не вижда и не реагира с поглед. „Голяма битка беше, но не заради пречки в семейството и неразбиране, а чисто административна – детето нямаше документи, адресна регистрация и съответно нямаше личен лекар“, спомня си сестрата. Така докато детето стигне до специалист , било „голяма битка“, най-вече с административни неуредици. Но днес, с подкрепата на сестрите от центъра през целия път, окото на Божидар е оперирано и той вече вижда. 

Предизвикателството КОВИД-19 

Работата на сестрите не спира заради пандемията от коронавирус, въпреки рисковете. Те продължават да са на терен, на първа линия, до семействата. В повечето случаи се опитват да консултират семействата извън дома. Но понякога,  с риск за здравето си, влизат вътре, за да могат да видят новороденото, да установят добре ли е.  

„Трудно е така, без да могат да останат насаме, на спокойствие в дома на семейството, контактът е по-затруднен. Но изградената от години доверителна връзка тук много ни помага и успяваме да напаснем работата си спрямо новите опасности“, разказва Лилка Колева. 

На местна почва организациите, работещи със семейства в риск, са взели  нещата в свои ръце – след няколко срещи са уговорили как взаимно да се подкрепят и да си партнират при работата на терен.  

Смисълът 

„В началото, когато започнах работа, си мислех – какво пък толкова ще им помогна на хората, като ходя и им говоря“, спомня си една от първите сестри на центъра, започнала още с откриването му – Радостинка Пенкова. Но още първите случаи я опровергали – молила дълго време бременна жена да отиде на преглед, но тя не се съгласила. Накрая случаят завършил зле за бебето и за майката. „Тогава разбрах, че това да убедиш хората, да ги насочиш навреме, за да може да се помогне най-бързо и лесно на бебето, да им говориш и да се опиташ да направят това, което не им е привично, но е наложително, е от сериозно значение“, спомня си патронажната сестра.  

Кристиян вече ходи на детска градина