Стъпки заедно, за да спрем насилието в училище

Програмата УНИЦЕФ и МОН ще създаде сигурна и безопасна учебна среда

UNICEF Bulgaria/2018

Насилието над деца не е изолиран феномен, то е навсякъде - във всяка държава, общество и социална група. То има различни форми – физическо, психологическо, сексуална злоупотреба, експлоатация, неглижиране или малтретиране, вербално насилие, тормоз, кибер тормоз. Насилието е проблем на общественото здраве и  на правата на човека, с потенциално опустошителни и скъпи последици.

Съществуват безспорни доказателства за вредите от насилието върху физическото и психичното здраве и развитие на децата, върху способността им да учат и да изграждат отношения с други хора, да бъдат пълноценни възрастни и родители. Училищният тормоз и несигурната училищна среда са една от причините за ранно отпадане от образователната система, намаляване на посещаемостта, влошаване на резултатите на учениците и имат значими социално-икономически ефекти. А знаем, че образованието е от ключово значение за последваща професионална реализация на всеки човек и просперитета на обществата.

Въпреки че насилието в училище е сериозно предизвикателство, образователната система сама по себе си не го предизвиква. Тя отразява обществените норми и ги прави видими за всички. В същото време дава възможности за справяне с този феномен, но само в партньорство между всички участници – училищно ръководство, педагогически и помощен персонал, деца, родители и местната общност.

    Каква е ситуацията в България?

    Изследване върху здравето и поведението на децата в училищна възраст, проведено от Института за изследване на населението и човека в сътрудничество с УНИЦЕФ:

    • Учениците в България са сред челните 10 от общо 43 изследвани страни, засегнати от проблема „училищен тормоз“. Дискомфортът и отчуждението от училище, ниският успех и тормозът утвърждават рисковите поведения сред юношите.
    • Над 1/3 от всички ученици споделят, че са ставали поне веднъж обект на насилие или тормоз в училище, на физическа и вербална агресия, в рамките на една година

    Данни на Министерство на образованието и науката:

    • Нивата на агресия в училище нарастват. За учебната 2015/2016 г. са били регистрирани 3043 случая, през следващата са нараснали с около 200 повече. През 2017/2018 г. са достигнали рекордните 3616 случая.
    • От тях 3040 са регистрираните случаи на вербална агресия, 2751 на физическа агресия в училищата (сборът надвишава общия брой, тъй като в много инциденти са налице повечe форми на агресия едновременно: напр. физическа, вербална и онлайн)
    • През 2017 година над 80 % от българските училища са подавали поне един сигнал за насилие над дете.
    • Онлайн тормозът нараства значително през последните години, а част от случаите на онлайн-тормоз се зараждат именно между съученици в училище: Случаите на тормоз в интернет през 2016 г. са 38% от общия брой на случаите на насилие, което е огромен скок от 25% в сравнение с 2010 г. (Данни на Център за безопасен интернет)

     

    Какво е решението на УНИЦЕФ

    Програма "Стъпки заедно" на УНИЦЕФ и МОН 

    През следващите три години да разработим и приложим цялостна училищна програма за сигурна училищна среда и превенция на тормоза и насилието съвместно с Министерство на образованието и науката, с активното участие на училищата, която надгражда добрите практики и съществуващия опит в страната.

    • Отговор на цялото училище – опитът и проучванията показват, че програмите за справяне с тормоза и насилието са максимално ефективни, ако всички в училище – от учениците, техните родители и учителите - до ръководния и помощния персонал, полагат последователни усилия за създаване на сигурна училищна среда и предотвратяване на насилието.
    • Активно участие и подкрепа на училищата, в които програмата ще се прилага на практика – ние вярваме, че истинската и устойчива системна промяна идва отвътре, а не отвън. УНИЦЕФ ще предостави ноу-хау, опит и експертиза, но училищата ще кандидатстват и преминат процес на подбор, за да бъдат включени в програмата.
    • Програма се разработва и прилага съвместно с Министерството на образованието, за да отговаря на реалните нужди и контекста в различните населени места, в които тя ще се пилотира и прилага, както и за да се осигури нейната устойчивост и последващо прилагане в цялата страна.
    • Надграждане на добрите практики и съществуващия опит в страната – освен опита от други държави, ще разчитаме и на практики, които са прилагани и/или вече съществуват в българските училища. Нашата цел е да тръгнем от съществуващия опит при по-нататъшното разработване на подходи и механизми, които могат лесно да се адаптират и прилагат от всички училища.
    • Учениците са равностойни участници в процеса на промяна - феноменът на насилието в училищата засяга най-пряко самите деца. Затова те най-добре знаят какъв е проблемът и какви могат да бъдат потенциалните му решения.
    • Въвличане на родителите – от ключово значение е родителите да партнират в училищния живот на своето дете и цялата училищна общност, а не само при възникване и разрешаване на проблем. Това спомага за създаване на култура на принадлежност и доверие за всички участници в образователния процес.