Заедно срещу насилието в училище

Какво ще направи УНИЦЕФ

Момиче в класна стая е закрило лицето си с ръце
UNICEF/2018

Насилието над деца не е изолиран феномен, то е навсякъде - във всяка държава, общество и социална група. To има различни форми – физическо, психологическо, сексуална злоупотреба, експлоатация, неглижиране или малтретиране, вербално насилие, тормоз, кибер тормоз. Насилието е проблем на общественото здраве и  на правата на човека, с потенциално опустошителни и скъпи последици.

Съществуват безспорни доказателства за вредите от насилието върху физическото и психичното здраве и развитие на децата, върху способността им да учат и да изграждат отношения с други хора, да бъдат пълноценни възрастни и родители. Училищният тормоз и несигурната училищна среда са една от причините за ранно отпадане от образователната система, намаляване на посещаемостта, влошаване на резултатите на учениците и имат значими социално-икономически ефекти. А знаем, че образованието е от ключово значение за последваща професионална реализация на всеки човек и просперитета на обществата.

Въпреки че насилието в училище е сериозно предизвикателство, образователната система сама по себе си не го предизвиква. Тя отразява обществените норми и ги прави видими за всички. В същото време дава възможности за справяне с този феномен, но само в партньорство между всички участници – училищно ръководство, педагогически и помощен персонал, деца, родители и местната общност.

Ситуацията в България

Изследване върху здравето и поведението на децата в училищна възраст, проведено от Института за изследване на населението и човека в сътрудничество с УНИЦЕФ:

  • Учениците в България са сред челните десет от общо 43 изследвани страни, засегнати от проблема „училищен тормоз“. Дискомфортът и отчуждението от училище, ниският успех и тормозът утвърждават рисковите поведения сред юношите.
  • Над една трета от всички ученици споделят, че са ставали поне веднъж обект на насилие или тормоз в училище, на физическа и вербална агресия, в рамките на една година

Данни на Министерство на образованието и науката:

  • Над  8,000 случая на тормоз и насилие са били регистрирани в училищата общо за 2016 и 2017 година;
  • От тях 4,500 са регистрираните случаи на физическа и вербална агресия в училищата, което прави средно по 30 инцидента дневно.
  • През 2017 година над 80 % от българските училища са подавали поне един сигнал за насилие над дете.
  • Онлайн тормозът нараства значително през последните години, а част от случаите на онлайн-тормоз се зараждат именно между съученици в училище:
  • Случаите на тормоз в интернет през 2016 г. са 38% от общия брой на случаите на насилие, което е огромен скок от 25% в сравнение с 2010 г.

Какво е нашето решение?

През следващите три години да разработим и приложим цялостна училищна програма за сигурна училищна среда и превенция на тормоза и насилието съвместно с Министерство на образованието и науката, с активното участие на училищата, която надгражда добрите практики и съществуващия опит в страната.

Какъв е нашият подход?

Отговор на цялото училище – опитът и проучванията показват, че програмите за справяне с тормоза и насилието са максимално ефективни, ако всички в училище – от учениците, техните родители и учителите - до ръководния и помощния персонал, полагат последователни усилия за създаване на сигурна училищна среда и предотвратяване на насилието.

Активно участие на училищата, в които програмата ще се прилага на практика – ние вярваме, че истинската и устойчива системна промяна идва отвътре, а не отвън. УНИЦЕФ ще предостави ноу-хау, опит и експертиза, но училищата ще кандидатстват и преминат процес на подбор, за да бъдат включени в програмата. Самата програма ще се разработва и прилага съвместно с Министерството на образованието, за да отговаря на реалните нужди и контекста в различните населени места, в които тя ще се пилотира и прилага, както и за да се осигури нейната устойчивост и последващо прилагане в цялата страна.

Надграждане на добрите практики и съществуващия опит в страната – освен опита от други държави, ще разчитаме и на практики, които са прилагани и/или вече съществуват в българските училища. Нашата цел е да тръгнем от съществуващия опит при по-нататъшното разработване на подходи и механизми, които могат лесно да се адаптират и прилагат от всички училища.

Учениците са равностойни участници в процеса на промяна - феноменът на насилието в училищата засяга най-пряко самите деца. Затова те най-добре знаят какъв е проблемът и какви могат да бъдат потенциалните му решения.

Въвличане на родителите – от ключово значение е родителите да партнират в училищния живот на своето дете и цялата училищна общност, а не само при възникване и разрешаване на проблем. Това спомага за създаване на култура на принадлежност и доверие за всички участници в образователния процес.

Съдържание на програмата:


1.    Анализ на ситуацията във всяко училище, включено в програмата и разработване на план за изграждане на сигурна училищна среда

  • Проучване на актуалната ситуация във всяко училище в началото и края на учебната година; 
  • Представяне и обсъждане на резултатите с педагогическия и помощния персонал, родителите и децата;
  • Въз основа на анализа и обсъжданията – разработване на план с участието на всички заинтересовани страни за предотвратяване на насилието в училище и за изграждането на сигурна среда.

Планът ще включва следните елементи, които ще бъдат адаптирани в съответствие със средата и конкретните нужди на всяко училище.

2.    Повишаване на знанията относно видовете тормоз и насилие, начините за сигнализиране и реакция:

  • Разработване и разпространение на материали и инструменти, вкл. интерактивни и онлайн, с информация за насилието и тормоза, както и за това къде и как децата, родителите и учителите могат да получат подкрепа;
  • Провеждане на дейности за повишаване на информираността и чувствителността на децата, родителите, училищното ръководство, учителите и помощния персонал по отношение на разбирането им за тормоза и насилието в училище, разпознаване на различните форми на насилие и свързаните рискове и последствия;
  • Информиране на децата относно правата им и правата на другите, за начините да сигнализират и потърсят помощ, когато те  са жертви или свидетели на тормоз и насилие. 

3.    Повишаване на уменията за предотвратяване и реакция на тормоза и насилието в училище:

  • Провеждане на обучение за класните ръководители във водене на работилници на класа и на интерактивни родителски срещи, насочени към въвличане на родителите в изграждането на сигурна училищна среда;
  • Подкрепа за училищните специалисти за прилагане на позитивни форми на дисциплина и управление на класната стая, за справяне с ученици с предизвикателно поведение, за решаване на конфликтни ситуации;
  • Въвеждане на дейности за децата в рамките на учебната програма (например през работилниците на класа) и  в извънкласни дейности за развиване на жизнени и социални умения: разбиране и изразяване на собствените емоции и емоциите на другите, за развиване на умения за общуване, за създаване на отношения и разрешаване на конфликти;
  • Разработване и прилагане на ефективни подходи за справяне с тормоза и насилието в училище като: възстановителен подход за поправяне на вредите и отношенията;  медиация за разрешаване на конфликти между ученици и между ученици и учители,  развитие на програми за ученически наставници и др.
  • Разработване  и прилагане на нови форми за въвличане на родителите в училищния живот като тематични ателиета за детското развитие и възпитаването на децата, създаване на родителско-учителски клубове по различни теми, свързани със съдържанието и организацията на училищния живот, участие на родителите в открити уроци като съорганизатори и като лектори, включване на родители в Координационния и Обществения съвет на училището и др.

4.    Ефективно участие на децата и младите хора във всички дейности по предотвратяване и реакция на тормоза и насилието в училище:

  • Консултиране на училищната политика и процедури с учениците и отразяване на тяхното мнение с цел тези инструменти да бъдат подобрени и да работят ефективно. Например, включване на ученици в Координационните и Обществените съвети на училищата, включени в програмата.
  • Разширяване на съществуващите и разработване на нови механизми за активно участие на децата по всички въпроси, които ги касаят и  гарантиране, че техният глас и идеи за справяне с тормоза и насилието са чути и взети предвид. Напр. набиране на мнения и предложения на учениците през работилниците на класа, пощенска кутия на доверието, организиране на допитвания по значими проблеми и др. и представянето им на ученически съвет, Обществен съвет или друга форма, с която училището работи.

5.     Осигуряване на редовна подкрепа на училището и учителите: 

  • Набиране и обучение на училищни ментори, които ще подкрепят процеса на въвеждане и прилагане на програмата в училищата, които участват в нея, а впоследствие и във всички училища в страната; 
  • Приемане или актуализиране на етичен кодекс за всички, работещи в училището, така, че експлицитно да се посочват случаите на насилие, да задават ясни последици и наказания,  съобразени с училищната политика и законодателството по закрила на детето;
  • Разписване на по-ясни роли и отговорности и идентифициране на обучителни и други потребности на учителите и координационните съвети, които всяко училище създава с цел планиране, проследяване и координация на дейностите за предотвратяване и реакция на тормоза и насилието;
  • Разширяване на съществуващите и разработване на нови механизми и практики за обмяна на опит между учителите и регулярна обмяна на информация между педагогическия и непедагогическия персонал по въпросите, свързани с насилието в училище;
  • Осигуряване на професионално придружаване и подкрепа (супервизия) на училищните специалисти за укрепване на уменията им да си обясняват предизвикателните поведения на учениците, да предотвратяват и реагират на тормоза и насилието и за превенция на професионалното прегаряне. 

Вижте още за старта на кампанията на УНИЦЕФ и МОН "Заедно срещу насилието в училище".