Ранното детство — от момента на раждането до прехода към училище — е уникален етап от човешкия живот, в който се полагат основите на здравето, ученето, поведението и личностното развитие. Това, което преживяват децата през тези ранни години, има дълготрайно влияние не само върху индивидуалното им благополучие през целия живот, но и върху бъдещето на техните общности и общества.
Детското развитие е сложен процес, оформян от непрекъснатите взаимодействия между гените на индивида, околната среда и ранните преживявания на детето. Особено важни са пренаталния период и първите 2-3 години от живота, когато човешкият мозък се развива най-бързо и е най-чувствителен към външни влияния.
За да растат добре, бебетата и малките деца се нуждаят от пълноценна грижи от родителите, семействата и общностите —среда на стабилни взаимоотношения, която осигурява доброто здраве и хранене на детето, защита от неблагоприятни въздействия, наситена е с човешки взаимодействия на отзивчивост и емоционална подкрепа и разнообразни възможности за изследване на света и учене (Медицински журнал "Lancet", 2016 г.) Децата, изложени на неблагоприятни въздействия в ранните си години, са в най-голям риск да не развият своя потенциал, с доживотни последици за тяхното здраве, образование и поведение.
Въпреки националните усилия, в България остава голям броят на малките деца, които са в риск да не достигнат пълния си потенциал
Страната ни е въвела редица политики и услуги за осигуряване на оцеляването и развитието на малките деца. Все още обаче са налице сериозни предизвикателства. Бедността, непълноценното хранене, липсата на отзивчиви и стимулиращи грижи, ограниченият достъп до качествено здравеопазване и до възможности за ранно образование, стигмата и дискриминацията продължават да застрашават развитието на много деца.
България продължава да бъде сред страните с най-високи нива на детска смъртност в Европейския съюз (6,5 на 1000 живородени деца, 2017), а всяка година около 8 000 жени без здравно осигуряване раждат, като повечето от тях са имали много ограничени контакти с медицински специалисти по време на бременността. Всяка година 8,5 — 9,5% от новородените са недоносени или с ниско телесно тегло, като при децата, родени с екстремно ниско тегло съществува сериозен риск от затруднения във физическото, умственото, социалното и емоционалното развитие. Много деца не получават пълноценно хранене или са подложени на сурови методи на дисциплиниране, неглижиране или недостатъчно стимулиране през първите години от живота си.