Какво представлява следродилната депресия?

Раждането на ново бебе носи много големи чувства – любов, радост, вълнение, безпомощност и нервност, като това са само някои от тях. Преминаването през еуфория и униние през първите седмици и месеци след раждането е нормално предвид големите емоционални и физически промени, които идват с раждането и грижите за ново детенце. Но за мнозина чувството на депресия и тревожност може да засенчи радостта от посрещането на вашия нов член на семейството. Разговаряхме с д-р Алисън Стюб, тесен специалист по перинатология и професор по акушерство и гинекология в Медицинския факултет на Университета на Северна Каролина, относно следродилната депресия и стъпките, които можете да предприемете, за да намерите подкрепа.

Темата за сблъскването с трудности, свързани с психичното здраве, може да е трудна за някои читатели. Ако вие или ваш близък имате проблеми с психичното си здраве, ви съветваме да потърсете професионална подкрепа от обучено лице, особено преди да вземете каквото и да е решение. 

Какво представлява родилната тъга?

Около два до три дни след раждането чувствата на депресия и тревожност са често срещани. Може да плачете без причина, да имате проблеми със съня или да се съмнявате в способността си да се грижите за новото си бебе. „Това до голяма степен се дължи на промяната в нивата на прогестерона“, обяснява д-р Стюб. Но хормоналните промени едва ли са единствената причина. Освен тези хормонални промени, има и други фактори, които могат да доведат до тези чувства, като продължителни периоди на умора или изтощение, трудности при кърменето и други следродилни усложнения.

Другите фактори може да включват:

• Предишни проблеми с психичното здраве
• Биологични причини
• Липса на подкрепа
• Тежки преживявания в детството
• Преживявания с малтретиране
• Ниско самочувствие
• Стресиращи условия на живот
• Сериозни житейски събития

С добра подкрепа от семейството, близките и приятелите тези чувства обикновено изчезват в рамките на около две седмици, без да е необходимо лечение.

Какво представлява следродилната депресия или постнаталната депресия?

Следродилната депресия, или постнаталната депресия, се различава от родилната тъга. Тя обикновено се появява две до осем седмици след раждането, но може да се прояви до една година след раждането на бебето. „Едно от важните неща за следродилната депресия е, че тя не е просто чувство на тъга“, обяснява д-р Стюб. Чувството на силна тревожност също е често срещана характеристика на следродилната депресия.

Някои симптоми на следродилната депресия, за които трябва да внимавате, включват чувство, че нещата ви идват в повече, постоянен плач, липса на връзка с вашето бебе и съмнение в способността ви да се грижите за себе си и за бебето си.

„Всички се тревожим за децата си, но [тези, които имат следродилна депресия] са толкова притеснени, че това пречи на способността им да се радват на бебето си и да се радват на живота си.“ Следродилната депресия може да ви попречи да се грижите за себе си и за бебето си. „Мисля, че е важно хората да разберат, че това не значи просто да се чувствате тъжна или да плачете. Може и да се чувствате почти парализирана от страх, че нещо лошо евентуално може да се случи на детето ви, а това е невероятно болезнено за родителя.“

Друг предупредителен знак за следродилна депресия е невъзможността да спите дори когато бебето ви спи. „Ако сте изтощена, но лежите будна, защото умът ви препуска, мозъкът ви не ви помага в случая“, казва д-р Стюб.

Какви са симптомите на следродилната депресия?

Симптомите на постнаталната депресия са подобни на симптомите на депресията. Те включват:

• Чувство на тъга или униние
• Да не можете да се наслаждавате на неща, които обикновено ви доставят удоволствие
• Умора или загуба на енергия
• Лоша концентрация или способност за съсредоточаване
• Ниско самочувствие и самоувереност
• Нарушен сън дори когато бебето ви спи
• Промени в апетита

Може да се почувствате отчуждени от бебето или партньора си и дори да ви минават мисли да нараните себе си или бебето си. Може да е много плашещо да си помисляте да нараните бебето си, но помнете, че това не означава, че всъщност ще го нараните. Колкото по-скоро говорите с някого за мислите и чувствата си – приятел, роднина, лекар или акушер, например – толкова по-скоро ще можете да получите помощта, от която се нуждаете.

>>Прочетете Какво представлява депресията?

„Много е важно да се признае и нормализира фактът, че преминаването от това да сте независим възрастен към това да сте нечий родител не става за един миг.“

Има ли начин да се предпазите от следродилна депресия?

Психообучението за разработване на положителни стратегии за справяне, управление на стреса и изграждане на поддържащи мрежи може да бъде полезно за предпазване от следродилна депресия. Това включва изучаване и разбиране на психичното здраве и благосъстояние. Подобно е на физическото възпитание, където научавате как работи тялото ви, как да се грижите за него и влиянието на различни натоварвания или стресови фактори – но тук прилагате тези знания към ума. Наличието на система за подкрепа у дома, която се грижи за вашето психично здраве, е изключително важно. Включете вашия партньор, приятели и близки, за да научат как могат да ви подкрепят през следродилния период. Преди да се появи бебето ви, свържете се с приятели и семейство и разговаряйте как бихте искали те да ви подкрепят. 

За хората със значителни рискови фактори, например лична или фамилна анамнеза за депресия, нисък доход, насилие от интимен партньор, нежелана бременност или настоящи стресови житейски събития има редица консултативни интервенции – като когнитивно-поведенческа терапия и междуличностна терапия – за които е установено, че са ефективни за предотвратяване на следродилна или перинатална депресия. Говорете с вашия доставчик на здравни услуги, за да научите повече за опциите, които биха били най-добри за вас.

Чувствам се емоционално вцепенена след раждането. Това нормално ли е?

Разбира се. „Мисля, че оказваме голям натиск върху хората да се чувстват все едно ако „гушнете бебето си, ще има любов от пръв поглед и ще бъдете изпълнени с радост!“ и със сигурност много хора се чувстват така, когато видят бебето си за първи път, но не винаги – особено за тези, които са имали травматично раждане, продължително раждане или цезарово сечение по спешност“, казва д-р Стюб. „Мисля, че е много важно да се признае и нормализира фактът, че преминаването от това да сте независим възрастен към това да сте нечий родител не става за един миг. Ако обаче се чувствате сякаш не можете да видите светлите моменти и не усещате радост да се преплита с изтощението, това е знак, че нещата не са съвсем наред. Да поговорите с доверен приятел, дула, акушер или лекар и едно простичко „това е по-трудно, отколкото си мислех“ или „може ли помощ да се справя с това? Често ли се случва?“ наистина помага много.“

Какви са някои от начините да си помогнете, ако страдате от следродилна депресия?

• Уверете се, че получавате достатъчно грижи и подкрепа у дома. Спите ли достатъчно? Храните ли се добре? „Много нови родители се грижат за бебето си, а не се хранят както трябва“, казва д-р Стюб. „Получаването на питателна, пълна с протеини храна може да ви помогне да се почувствате малко повече като себе си.“
• Психотерапия (терапия чрез разговор). „Има редица психотерапии [като когнитивно-поведенческа терапия (КПТ) или междуличностна терапия (МЛТ)], които действат наистина добре при следродилна депресия и тревожност.“ Говорете с вашия доставчик на здравни услуги как да намерите специалист по психично здраве, който да ви помогне да се справите с тези чувства.
• Лекарства. Има редица лекарства, които са ефективни за управление и намаляване на симптомите на следродилна депресия. Макар малки количества антидепресанти да могат да преминат през кърмата, като цяло те имат минимално въздействие върху млякото и благосъстоянието на бебето. Тъй като кърменето има толкова много ползи за бебето ви, е важно да разгледате тези ползи спрямо евентуалното излагане на бебето ви на лекарството в кърмата ви. „При липса на ясен признак за вреда има много смисъл да се лекувате и да продължите с кърменето“, препоръчва д-р Стюб. Преди да започнете каквото и да е лекарство, непременно говорете с доставчика си на здравни услуги за опцията, която е най-добра за вас.
• Говорете с хора с подобен опит. Често се чувстваме, сякаш сме единствените, които се чувстват по определен начин. Говорете с доставчика си на здравни услуги за групи за подкрепа и съвети с хора в подобно положение, които са готови да споделят мисли, чувства и опит. Важно е и да говорите с вашите приятели и членове на семейството за това как се чувствате.
• Бъдете мили със себе си. Може да имате много очаквания към себе си като родител, но никой от нас не може да отговаря на всичките си очаквания през цялото време. Не се притеснявайте, ако не направите нещо, което сте планирали, или ако установите, че отново се чувствате по-зле. Опитайте се да се отнасяте към себе си така, както бихте се отнесли към приятел, и бъдете мили със себе си.
   

Как може моят партньор да ме подкрепя у дома?

През цялата човешка история общностите са се грижили за бебетата заедно. „Всеки има нужда от своя общност и е изключително важно хората, които току-що са родили, да имат някой, който да се грижи за тях, докато те се грижат за бебето си.“ Д-р Стюб препоръчва партньорите или други близки да ви подкрепят, като правят следното:

• Уверете се, че партньорката ви се храни достатъчно и достатъчно често
• Уверете се, че партньорката ви има време да се изкъпе
• Позволете на партньорката си да спи достатъчно, като спите на смени

„Не сте сама, не сте виновна и с помощ ще се оправите.“

Кога трябва да потърся помощ?

„Казвам на родителите, веднага, щом си помислите „нещо не е наред тук“, тогава наистина е полезно да се свържете с доверен доставчик на здравни услуги“, препоръчва д-р Стюб. „Точно както ако вдигнеш висока температура, ще повикаш помощ. Postpartum Support International казва – и това ми харесва – „Не сте сама, не сте виновна и с помощ ще се оправите.“

Ако някой от симптомите ви се засили след две седмици или продължи повече от две седмици, трябва да помислите да потърсите помощ. Макар че може да има стигма около протягането на ръка за помощ, най-важното нещо е да се погрижите за себе си и да поставите здравето си – и здравето на вашето бебе – на първо място. Има много надеждни медицински специалисти, които ще отговорят на въпросите ви поверително и любезно.

В момента се сблъсквате с много промени. „Бъдете благосклонна към себе си. Приемете, че може да не сте толкова спокойна и хладнокръвна, колкото сте обикновено“, казва д-р Стюб. „Знайте също, че ако тези чувства се задържат известно време, това не значи, че не сте добър родител, а просто, че на мозъка ви му се налага да прави малко гимнастика.“

Интервю и статия от Манди Рич, автор на дигитално съдържание, УНИЦЕФ