Какво е самонараняването?

Самонараняването обикновено започва като начин за облекчаване на натрупаното напрежение от тревожни мисли и чувства. Въпреки че това може временно да облекчи емоционалната болка, която детето или младежът изпитва, основната причина остава. Скоро след това може да се появят чувства на вина и срам, които да продължат цикъла.

Поради временното облекчение, което носи самонараняването, то може да се превърне в типичен начин за справяне с житейските трудности. Важно е децата, които се самонараняват, да получат правилната подкрепа и помощ възможно най-рано. Научаването на нови стратегии за справяне с трудности може да помогне за прекъсване на цикъла на самонараняване в дългосрочен план.

___________________________________________________________________________________________________________________

Темата за предизвикателствата с психичното здраве може да бъде трудна за някои читатели. Ако вие или ваш близък се борите с психичното си здраве, потърсете помощ и професионална подкрепа от квалифициран специалист, особено преди да вземете решения относно терапия и лечение.

___________________________________________________________________________________________________________________

Разбиране на самонараняването

Всяко поведение да навредим на себе си като начин за справяне с трудни емоции, може да се определи като самонараняване. Най-често това включва рязане, изгаряне, себеувреждане без суицидна цел или други рискови поведения.

Важно е да знаете, че повечето хора, които се самонараняват, не искат да прекратят живота си.
Разговор и подкрепа от специалист може да помогне на тези хора да открият други начини за справяне с емоционалната болка.

Защо хората се самонараняват?

Всеки има притеснения, които предизвикват стрес и тревожност. Много хора се справят с тях чрез разговор с близки и приятели, но за някои тези трудности стават непоносими. Когато не изразяваме чувствата си и не говорим за това, което ни разстройва, ядосва или измъчва, напрежението може да се натрупа и да стане нетърпимо. Някои хора обръщат това срещу себе си и използват тялото си, за да изразят мислите и чувствата, които не могат да изрекат на глас, и в крайна сметка се самонараняват.

Самонараняване при деца и юноши

Самонараняването е най-често срещано сред юношите и младите хора, въпреки че може да се среща на всяка възраст.

Причините за самонараняване са различни. Някои от най-често съобщаваните от децата и младите хора отключващи причини включват:

• Внезапна промяна в живота, като смърт, развод на родителите или смяна на училище
• Стрес от изпити, чувство на силен натиск или страх от провал
• Преживяване или свидетелство на насилие в училище, у дома или в интимна връзка
• Изпитване или наблюдаване на изключително стресиращ или травмиращ инцидент
• Самота, чувство за вина или усещане за липса на обич
• Ниско самочувствие или проблеми с външния вид
• Критика от близки, приятели или учители
• Насилие между връстници

Когато няколко от тези трудности се натрупат, те могат бързо да станат непосилни и да надхвърлят възможностите на едно дете да се справи само. Вместо да намерят начин да изразят болката и объркването си навън, някои деца започват да насочват този гняв и страдание навътре – към самите себе си.

Младите хора често описват самонараняването като начин да „освободят натрупаната болка, гняв и страдание“, причинени от напрежението в живота им. Те нараняват себе си, защото не знаят какво друго да направят и не чувстват, че имат други възможности.

Децата, които се самонараняват, го правят не само, за да се справят с трудни емоции, но и за да се освободят от вътрешното напрежение, да съобщят за болката или да се откъснат от спомените за травматични преживявания. В някои случаи това е начин децата да се самонакажат, водени от силно чувство за вина.

Признаци и симптоми на самонараняване при деца

Важно е да знаем, че самонараняването невинаги е видимо – децата често го прикриват. Много от тях извършват действия, които им вредят, но самите те не ги разпознават като „самонараняване“. Такива действия могат да включват:

• Рязане, изгаряне или друго физическо самонараняване
• Пристрастяващо поведение като употреба на наркотици или алкохол
• Отказ от храна, преяждане или предизвикано повръщане
• Прекомерно трениране, дори когато са наранени

• Участие в боеве или други рискови ситуации, включително сексуално рисково поведение

   

Някои признаци, че детето или юношата може да се самонаранява:

• Рани, изгаряния, синини или белези, особено по ръцете, корема или бедрата
• Носене на дрехи с дълги ръкави, за да прикрият нараняванията
• Измисляне на оправдания за наранявания
• Носене на остри предмети като ножчета или ножици
• Говорене за болка, слабост, неразположение или световъртеж
• Чувства на срам, отвращение, объркване или страх
• Чувство за липса на самоконтрол, изолация или самота
• Ниско самочувствие, самообвинение или мисли, че „не са достатъчно добри“

Как да помогнете на детето си да се справи?

За родителите, може да е шокиращо да разберат, че детето им се самонаранява. Ако забележите подобни признаци, ето няколко неща, които можете да направите, за да му помогнете да намери по-здравословни начини за справяне със силни или трудно поносими емоции:

1. Насърчавайте го да споделя

Самият акт на това детето да говори за чувствата си може да донесе облекчение. То може да говори с вас, или с приятел, учител, специалист или с когото се чувства най-спокойно – независимо дали лице в лице, по телефона или чрез текстови съобщения. Важното е разговорът да започне и открито да обсъдите как се чувства и защо.

2. Запазете спокойствие и не съдете

Когато детето ви се отвори, покажете му, че ви е грижа и се интересувате от това, което то казва. Не омаловажавайте преживяванията му и не го съдете. Може да опитате да му кажете:

„Да разкажеш на някого за самонараняването си показва сила и смелост; често самото споделяне може да донесе огромно облекчение. А заедно можем да намерим други начини да се справиш със силните или трудни чувства.“

3. Открийте техники за разсейване

Детето ви може да иска да спре със самонараняването, но да не е в състояние да го направи веднага. Това е напълно естествено и изисква време. Междувременно, можете да му помогнете да се чувства възможно най-сигурно и да намери нови, по-безопасни начини за справяне. Ето някои неща, които детето ви може да направи, когато усети порив за самонараняване:

• Да удари възглавница или да накъса списание/вестник
• Да пише на приятел или на човек, на когото има доверие, за да се разсее
• Да излезе навън на разходка или за лека физическа активност – самото присъствие сред хора може да даде време за отминаване на импулса
• Да послуша музика, да пее или танцува
• Да записва мислите и чувствата си
• Да се съсредоточи върху дишането си
• Да прокара ледено кубче по предмишниците си или да постави студен компрес върху гърдите си

4. Потърсете професионална подкрепа

Разговорът със специалист по психично здраве е важна стъпка към това детето да се справи с порива да се наранява. Психотерапията може да му даде инструменти за решаване на проблеми и по-здравословни начини за справяне с чувствата и преживяванията.

Кога да потърсите професионална помощ?

Ако забележите признаци на самонараняване при детето ви, е важно да потърсите професионална помощ незабавно.

Личният ви лекар може да ви насочи към специалист по психично здраве, който да предложи подходяща терапия. Възможно е на детето да бъде предложено консултиране или разговорна терапия – в безопасна среда с обучен терапевт, където то може да говори за чувствата си и да открие нови начини за справяне.

Не забравяйте – ако детето ви се самонаранява, то не го прави, за да привлече внимание, а защото се опитва да се справи с вътрешна болка. То има нужда от вашата подкрепа, разбиране и увереност, че съществуват по-здравословни и сигурни пътища за справяне.

Самонараняването е различно при всеки и причините могат да бъдат много. Но каквато и да е причината – разговорът с детето и търсенето на правилната помощ са първата крачка към това то да започне да се чувства по-добре. С времето нещата могат да се променят – и наистина се променят.