12 съвета за общуване с тийнейджъри
Как да подходим към разговорите с емпатия и разбиране
- Български
- English
Създаването на здрава връзка с вашия тийнейджър е ключово за подкрепа на неговото психично здраве и социално-емоционално развитие. Когато обичаме някого, ние се интересуваме от неговите мисли и чувства. С порастването на вашето дете, общуването става все по-важен начин да изразите любовта и уважението си към него. Ето няколко съвета за родителите:
Изграждайте здрави отношенията:
- Проявявайте интерес. Показвайте, че се интересувате от това, което е важно за вашето дете.
- Споделяйте опит и за себе си. Разказвайте за вашите собствени преживявания и чувства, за да насърчите откритост и доверие и търсете начини да се свързвате и намирате общи теми и интереси.
- Питайте детето за неговото мнение. Задавайте въпроси за неговите възгледи и възприятия, за да разберете как се чувства.
- Надграждайте върху комуникацията. Ако сте имали добра връзка и сте споделяли мисли и чувства, когато детето е било по-малко - има по-голям вероятност това да продължи и през тийнейджърските години. Комуникацията е важна от ранна детска възраст.
- Бъдете търпеливи и подкрепящи. Понякога тийнейджърите могат да бъдат затворени и раздразнителни - давайте им време и пространство.
Бъдете активен слушател
Активното слушане е ключово при взаимодействието с вашето дете. Когато слушате активно, вие сте ангажирани, загрижени, неосъждащи и емпатични, дори когато (и особено когато) не сте съгласни с мнението на другия. Вашият тийнейджър със сигурност ще има убеждения и мнения различни от вашите, но е важно да показвате респект и уважение към тях. Това ще помогне на децата да уважават вашите виждания.
Активното слушане от родителя помага на децата да се чувстват чути, разбрани, по-малко самотни и по-спокойни. Ако не слушаме добре, рискуваме да ги накараме да се чувстват пренебрегнати и неразбрани, което може да породи у тях защитна реакция, гняв, усещане за отхвърленост и болка.
Ако не ги изслушаме внимателно, рискуваме да ги накараме да се почувстват така, сякаш пренебрегваме притесненията им и омаловажаваме чувствата им.
6. Показвайте ангажираност посредством езика на тялото. Поддържайте зрителен контакт, кимайте утвърдително, изразявайте загриженост или се усмихвайте окуражаващо. Използвайте естествени жестове, които показват, че присъствате, интересувате се и ви е грижа. Дори без думи можете да покажете, че слушате и че това, което казва вашият тийнейджър, е важно за вас.
7. Задавайте въпроси с отворен край, които изясняват и помагат да разберете по-добре как се чувства вашето дете. Тези въпроси нямат „правилен“ или „грешен“ отговор – целта им е да разкриете мислите на вашия тийнейджър. Например: „Можеш ли да обясниш какво имаш предвид под…“, „Защо мислиш, че се разстрои, когато…“, „Как би се почувствал, ако…“. Използвайте обичайни изрази за вас и вашето дете, за да покажете съпричастност.
8. Отразявайте като в огледало казаното от вашето дете . Повтаряйте и перефразирайте, за да покажете, че слушате и разбирате. Например: „Това, което разбирам от думите ти е …“, или „Правилно ли разбирам, че се чувстваш…“.
9. Давайте положителна обратна връзка и насърчение. Конкретната и навременна похвала може да укрепи увереността и самочувствието на тийнейджърите и да ги мотивира да продължат с положителното поведение. Например, ако детето ви сподели, че се чувства напрегнато, можете да отговорите по следния начин: „Благодаря ти, че имаш смелостта да споделиш как се чувстваш в този момент“ или „Всъщност трудно е да споделим, че сме стресирани. Радвам се, че ми се доверяваш и ми го казваш.“
10. Потвърждавайте и приемайте това, което тийнейджърът ви споделя. Това може да му помогне да приеме собствените си емоции и да се чувства в безопасност да изразява себе си. Например можете да кажете:
„Разбираемо е, че се чувстваш ядосан в този момент – и аз бих се почувствал така на твое място.“ „Благодаря ти, че ми сподели. Понякога е наистина трудно да говорим с другите, когато ни е тъжно.“
„Съжалявам, че се чувстваш под стрес. Аз също бих се почувствал така, ако бях на твое място. Хайде заедно да помислим дали има нещо, което можем да направим, за да ти помогне.“
11. Понякога на вашия тийнейджър може да му е трудно да говори за това, което го тревожи, и вие може да не знаете какво да кажете. Нормално е да му обясните, че сте до него, че сте готови да говорите и слушате по всяко време. Не го притискайте, ако не може да опише какво преживява.
12. Говорете за забавните моменти. Комуникацията не се изчерпва само с трудните разговори или споделянето на неприятни емоции. Важно е да говорите и за забавните случки, хубавите моменти от деня и да търсите поводи да се посмеете заедно, да се сближите чрез нежност и топлота – по начин, който е комфортен за вашия тийнейджър. Споделеното забавление и смехът са прекрасен начин да се почувствате добре и да заздравите връзката помежду си!
