Защо социалното и емоционално учене е важно за всяко дете и как да го постигнем в клас?

Затварянето на училищата поради COVID-19 показа колко е важно да имаме алтернативи на „живото учене“, ползвайки съвременните технологии. Училищната система много бързо се пренастрои на онлайн вълна и ученето продължи, поне за по-голямата част от децата.

Дискусията и мерките за постигане на учебните резултати като че ли първоначално взеха превес пред емоционалното състояние на децата.

Важно бе учебният процес да следва заложените планове и програми. С напредването на пандемията обаче и увеличаващите се периоди на затваряне на училищата все по-често започна да се говори за липсата на общуване между връстниците, намаляващата мотивация за учене, претоварването с домашни задачи, стресът.

• 40% от родителите казват, че извънредната ситуация в довела до намаляване на мотивацията за лично развитие при учениците.
• 22% учениците споделят, че са загубили всякакво желание за учене.
• 56% от представители на работещите в детските градини казват, че децата губят желание и мотивация да участват в онлайн заниманията.

Източник на данните: УНИЦЕФ, Бърза оценка на въздействието на COVID 19 върху предучилищното и училищно образование, 2020

Какво се случи?

Децата продължиха да учат, но изгубиха мястото си за игра, експериментиране, комуникация.  Това изведе на  преден план темите за  емоционата устойчивост на децата и младите хора, социално-емоционалните им умения и стратегиите им за справяне в трудни ситуации. В българското общество, като че ли, фокусът винаги е падал върху академичните резултати на децата и едва през последните години, със смяната на поколенията родители и учители, се  обръща особено внимание на емоционалния свят на детето.

• 80% от учениците споделят, че им липсат контактите с приятелите и съучениците.
• 28% казват, че дългото стоене пред компютъра води до неприятни чувства и умора.
• 30% са изпитали самотата и несигурност или раздразнение по време на затварянето на училищата.

Източник на данните: УНИЦЕФ, Бърза оценка на въздействието на COVID 19 върху предучилищното и училищно образование, 2020

Защо емоционалното състояние на децата е толкова важно?

Децата, които се чувстват щастливи, имат по-добро академично представяне и поведение в училище, по-добри взаимоотношения с връстници и семейството и по-малко проблеми с психичното здраве. И обратното-  учениците, които имат затруднения да се ориентират в промените, са по-склонни да изпитват затруднения в академични постижения, предизвикателства с поведението и да имат емоционални проблеми. В допълнение, неразвитите социални умения поставят учениците в повишен риск от тормоз, дразнене и социална изолация. Ако социално-емоционалните предизвикателства останат без внимание (както по време на пандемията това се случи при много деца) и проблемите с връстниците станат по-хронични и тежки, вероятността от сериозни негативни резултати в юношеството, включително академичен неуспех (и отпадането), значително се увеличава.

Кои са уменията, които помагат за доброто емоционално състояние?

Това са онези умения, които помагат на децата да бъдат приети в групата на връстниците, които им осигуряват добър статус, които им помагат за израстване с промените, както и да се ориентират в отношенията и правилата.

Най-общо казано те се наричат социално-емоционални умения и ни помагат да:

• управляваме емоциите си;
• създаваме и поддържаме взаимоотношения както с връстниците си, така и с възрастните около себе си;
• разрешаваме междуличностни проблеми;
• взимаме ефективни решения, които са съобразени с етичните и морални принципи.

Малки стъпки за развитие на социално-емоционални умения:

По време на пандемията някои учители къде интуитивно, къде поради добре развити професионални умения, се грижеха за емоционалното здраве на децата. Споделяме някои практики от България и чужбина:

• Интегриране в урока на кратки дейности и игри, които да помогнат на децата да развият социални-емоционални умения и да придобият увереност.

Игра „Роза, шип и розова пъпка“, при която учениците споделят своята Роза (нещо положително, което им се е случило днес), Шип (нещо по-малко позитивно) и Розова пъпка (нещо, което очакват с нетърпение в бъдеще).

Системното използване на подобни игри в часовете подобрява атмосферата в класната стая, създава доверие и толерантност. Децата се учат да зачитат личното пространство и чувствата на връстниците си.

• Дейности, които отчитат емоционалното състояние на децата.

Термометър на настроението е инструмент за разпознаване и изразяване на емоциите с предварително изрязани карти с думи или емотикони, представящи емоции и чувства, или с празни карти, за да могат учениците да напишат и да назовават чувствата си. Може да се използва и за подпомагане на учениците да съпреживяват заедно. Може да се използва ежедневно или седмично (в началото и в края на деня/седмицата).

Такива дейности намаляват нивото на тревожност и спомагат за концентрацията на вниманието. Това от своя страна позволява на децата да запомнят по-лесно учебния материал и да бъдат възприемчиви към нови знания.

• Игри в междучасията, които са предпоставка за сътрудничество и осигуряват усещане за общност.

Основната цел на тези занимания е да се осигури среда, в която децата да играят и общуват неформално, с което се понижават стресът и напрежението и се стимулират контактите между децата. Общите пространства все повече добиват популярност със своите приятни кътове за четене и удобни места за общуване с връстниците. В тях децата практикуват  не само теоретични знания, но и социални умения, креативност и работа в екип.

• Създаване в училище на отворени пространства с обособени кътове за творческа работа.

Реализират се под формата на работилнички. Децата се групират по тяхно желание. Занимават се самостоятелно - без учител. Сами решават какво да изработят. Заниманията се провеждат в обедната почивка, или в големите междучасия. Независимо, че се случват в свободното време на децата, те са официално обявени в програмата. Някои ученици се занимават с изкуство в едната част на залата, докато други се събират в противоположната част, за да играят шах или да решават математически задачи. Някои изработват картички, други бижута, трети цветя от хартия, четвърти строят с Лего. 

Социалното и емоционално учене е част от здравословното развитие на всяко дете. Колкото по-рано децата започнат да развиват тези си умения, толкова по-голяма ще е вероятността да израснат уверени и готови за истинския живот.

>> За повече идеи как училището може да развива тези умения вижте Рамка за устойчиви училища. 

УНИЦЕФ провежда кампания в подкрепа на психичното здраве на децата и младежите в България „Отвъд усмивките. Как си всъщност?”. Вижте тук как заедно можем да помогнем на тийнейджъри и младежи да се справят със стреса, тревожността и депресията в условията на пандемия. 

Подкрепете УНИЦЕФ да създаде онлайн платформа за детско и младежко психично здраве, като станете БЛАГОДЕТЕЛ с месечни дарения от 5 лв. към УНИЦЕФ. Изпратете СМС с цифра 5 на 1021 или дарявайте онлайн на dari.unicef.bg. Основен медиен партньор на кампанията е Нова Броудкастинг Груп и Нетинфо.