Бърза оценка на въздействието на COVID 19 върху образованието: задълбочаване на пропуснатото

Пандемията от COVID-19 доведе до затварянето на всички детски градини и училища в България през март 2020 година. Затварянето им се отрази най-вече на над 700 000 хиляди деца в предучилищна и училищна възраст и на техните родители. За да се установят последиците, по поръчка на УНИЦЕФ беше проведено национално представително проучване на икономическите, социалните, образователните, психологическите и организационните аспекти на въздействието на COVID-19 върху образованието. Методологията включваше анкети за ученици, родители и педагози в предучилищна подготовка и в училище, интервюта с общински експерти по образованието и образователни медиатори, както и казуси с добра практика за подпомагане на най-уязвимите деца, за подобряване на преподаването онлайн, и за утвърждаване на иновациите в него.

Най-тежко засегнати са децата от семейства, които живеят в бедност и чиито родители са трайно безработни или не са икономически активни. Проучването на УНИЦЕФ  разкрива огромното въздействие върху децата и семействата в неравностойно положение, като 3,5% от родителите трудно се справят с всекидневната прехрана след затварянето на училищата, а 40% се нуждаят от помощ при гледането на детето, за да могат да отидат на работа. Тези трудности и гладът изтласкаха образованието на заден план.

Най-малко 50 000 деца на училищна възраст изостанаха

Въпреки че българските училища преминаха към дистанционно обучение веднага след обявяването на пандемията, голям брой уязвими деца не можаха да се възползват от него по време на ограничителните мерки. За всеки трети ученик основната пречка за достъпа е липсата на устройства и интернет. 8,3% от учениците не са участвали в дистанционното обучение или не са участвали редовно, а 57,9% от родителите очакват още повече деца да не участват през следващата учебна година. Едва 35% от детските заведения за предучилищна подготовка са продължили да взаимодействат с родителите поради липса на друга алтернатива по това време. Само 63% от специалистите по приобщаващо образование са работили редовно с деца с увреждания по време на извънредното положение, като са помагали на едва половината и дори още по-малко от децата с увреждания, които обикновено подкрепят.

Всеки пети ученик е влошил успеха си

Кризата в учението се задълбочава, като всеки пети ученик съобщава за по-лоши учебни резултати от предишните.  Присъствието в час не е проследявано достатъчно, а важни тестове и дейности са отменени. Всеки втори учител се тревожи, че учениците ще загубят желанието и мотивацията си да учат, докато 45% смятат, че това ще увеличи броя на децата, които няма да участват в училищни дейности. 40% от учителите са загрижени, че дистанционното обучение ще повлияе отрицателно върху резултатите на учениците в учението.

В периода на ограничителните мерки родителите видимо са основният ресурс за децата, особено за децата с увреждания. Едва 20% от родителите се чувстват напълно подготвени да подкрепят своите деца по време на дистанционното обучение, докато 50% от родителите споделят, че не успяват да подкрепят децата си в учебния процес.

Половината от всички ученици са се почувствали самотни, несигурни и гневни

Освен пропуските в учението, друг ключов аспект на въздействието на пандемията върху образованието е социално-емоционалният. Половината ученици са изпитали отрицателни чувства, като например самотност, несигурност, раздразнителност, тревожност, поради намалените социални контакти. Над 35% от родителите преценяват, че психичното здраве на техните деца е влошено.  60% от учителите споделят, че служебните им ангажименти са нараснали значително по време на дистанционното обучение и 44% от тях съобщават за влошено психично здраве. Това откроява ясно потребността от психосоциална подкрепа в образованието както за учениците, така и за учителите през идните години.

Как използваме тези доказателства

Доказателствата от оценката повлияха върху разработването на Националната рамка за отварянето на училищата. С цел да укрепи устойчивостта на образователната система и да подпомогне Министерството при разработването на новаторски мерки за попълване на празнотите и преодоляване на растящите неравенства, УНИЦЕФ използва събраните доказателства в разработения Наръчник за осигуряване на образование в условията на COVID-19 с практически контролни листове, инструменти и перспективни практики за изграждане на по-добра училищна среда след отварянето. Специално внимание се обръща на социално-емоционалното благосъстояние както на учениците, така и на учителите, което е отразено в съвместната програма на УНИЦЕФ и МОН за създаване на безопасна училищна среда. Данните на УНИЦЕФ също така обосновават потребността от финансови мерки и гъвкава заетост за семействата, които да могат по-пълноценно да подкрепят децата си у дома, особено когато все повече класове и училища преминават към обучение онлайн. Изследването доказва необходимостта от специално разработени и съобразени с нуждите на децата с увреждания учебни ресурси онлайн, като препоръките са отразени в разработването на интерактивна платформа в подкрепа на децата с увреждания, която е съвместна дейност на УНИЦЕФ и МОН. Накрая, но не по значение, доказателствата ще подкрепят обсъжданията за необходимостта от национална стратегия за смесено обучение в България.

Вижте инфографики за ефектите на COVID-19 върху образованието на децата в България

Вижте и изтеглете последните изследвания на УНИЦЕФ по темата:

Рамка за изграждане на устойчиви образователни системи: съвети към училищата

Изследване на “Глобъл Метрикс”, реализирано по поръчка на УНИЦЕФ България / май-юни 2020 г./: Фокус върху приобщаващото образование

Изследване на „Глобъл Метрикс”, реализирано по поръчка на УНИЦЕФ България /май-юни 2020/: Фокус върху детската градина

Изследване на „Глобъл Метрикс”, реализирано по поръчка на УНИЦЕФ България май-юни 2020 г - Фокус върху образователните лидери