Заедно в един екип – за бъдещето на Алекс

Историята на Алекс е част от пилотното прилагане на Европейската гаранция за детето в България

УНИЦЕФ
Алекс е в детската градина заедно с връстниците си
UNICEF Bulgaria/2021
24 Ноември 2021
Европейска гаранция за детето - лога на ЕС, УНИЦЕФ и гербът на Р България
UNICEF, EU, Bulgaria

Под блясъка на бургаското слънце 5-годишният Александър върви до майка си по пътя към плажа. Алекс изглежда като всяко 5-годишно дете, любопитно и игриво, понякога бяга пред майка си, докато си проправят път по кея или  между плажните чадъри. Нищо не издава, че още от раждането си, Алекс и семейството му са изправени пред много предизвикателства. Осем дни след раждането му, той е диагностициран хидроцефалия - състояние, при което течност се събира в мозъка и е животозастрашаващо, ако не се вземат нужните мерки. 

Така, в рамките на три години, Алекс трябва да претърпи пет операции, в главата се поставя шънт с клапа, за да се източва натрупаната течност и да се облекчи налягането в мозъка му. Днес майка му Катя внимателно следи функционирането на клапата и е предпазлива с дейности, които могат да предизвикат падане, удар в главата или друг фактор, вследствие на който да се измести или запуши клапата. 

„Това, което ме тревожи най-много, е невъзможността да се предвиди кога тази клапа ще блокира. Случвало се е това да стане и на неочаквани места, веднъж дори по време на ваканция, а проблемът е, че са много малко болниците и лекарите, които могат да дадат нужната помощ. Дори сме пътували стотици километри до София с риск това трайно да увреди мозъка му,  за да получим нужната правилна намеса”, разказва Катя. 

Не само здравната помощ се оказва сложна за намиране за Алекс. Преди той да започне детска градина, майка му посвещава почти една година в проучване къде той ще бъде приет, няма да бъде отхвърлен, ще бъде приобщен и ще участва пълноценно в живота на групата, заедно с връстниците си. Катя посещава немалко градини в търсене на грижите, от които знае, че Алекс ще се нуждае. И в крайна сметка намира малка детска градина, разположена в стара сграда в центъра на Бургас, макар и далеч от жилището им.   

Въпреки че всеки ден  пътува поне по половин час в едната посока, за да го заведе в детска градина “Звездица”, Катя не съжалява за избора си –

„От всичките деца със специални потребности на мои приятели и познати, които са в други градини, само Александър е участвал до сега в тържества и представления на групата си. Някои дори емигрираха от България в търсене на по-добро отношение и приобщаване“

- разказва майката. 

UNICEF Bulgaria/2021

Постоянният тътен на движението се чува над игривите викове на децата, но дворът на детската градина е просторен, със зеленина, много пейки и пързалки. Сутеренното пространство скоро ще се превърне в сензорна стая. Поради ограничените ресурси от държавата, директорката на детската градина - Росица, разчита повече на самостоятелно набиране на средства чрез ангажиране на родителите за доставка на така необходимото оборудване, както и на проекти с нерегулярно финансиране. 

В стая на групата си, Алекс играе с други деца, някои от тях са като него със специални нужди. Директорката подчертава, че наличието на приобщаваща среда в класната стая е от полза за всички – независимо дали са с или без установени затруднения. 

„Смятам, че това е смисълът на приобщаването – приемането на различния човек“, казва Росица. И допълва: „Децата напълно приемат своите връстници със специални нужди. Те обичат да им помагат, да ги въвличат в техните игри и в образователния процес. Мисля, че общността става все по-подкрепяща и отворена към различието”. 

Преди включването на детската градина  в пилотния проект „Европейска гаранция за детето“, финансиран от Европейската комисия и изпълняван с подкрепата на УНИЦЕФ, Десислава е единственият специалист - ресурсен учител в детската градина. Тя отбелязва важността на съвместната работа като общност. 

„Истинското включване на детето може да се случи само ако всички работим в екип. Като се започне от семейството, продължи се през редовите учители, през подкрепящите специалисти, непедагогическият персонал, тоест всички”, обобщава тя. 

Броят на децата в градината, които се нуждаят от специализирано внимание, расте - обяснява Росица. 

„Започнахме само с три деца със специални нужди и в момента имаме тринадесет. Бих искала да имам сигурност, че ще имаме така необходимите психолог, ресурсен учител и логопед, които да са постоянно част от нашия персонал тук, а не да идват спорадично“, казва директорката. 

Алекс работи с ресурсния си учител в детската градина
UNICEF Bulgaria/2021

Но намирането на специализиран персонал е предизвикателство, както поради неустойчивостта на средствата и фондовете, така и поради сложния административен процес. 

„Делегираните бюджети ни ограничават по отношение на наемането на специалисти за постоянно. Трябва да имаме поне десет деца със специални образователни потребности, за да си позволим наемането на такива специалисти, но този брой не е константен и може да се промени. Една година имаме десет деца, а на следващата може да имаме три или четири. Десет или повече осигуряват достатъчен бюджет за наемане на специалисти, по-малко от десет означава, че не можем да си го позволим", обяснява Росица. 

Десислава отбелязва липсата на нужните дидактични материали и технологии, особено с увеличението на децата със състояния от аутистичния спектър и невербалните деца. 

„Да, в градините има стаи със стандартно оборудване, което може да се ползва  в някои случаи за работа и приобщаване на деца с различни диагнози. В тези стаи са осигурени различни дидактични материали, но когато дойде невербално дете, ние нямаме алтернативен начин за комуникация”, отбелязва тя. 

Пилотният проект „Европейска гаранция за детето“, прилаган с подкрепата на УНИЦЕФ, отчита тези предизвикателства и цели тяхното преодоляване чрез въвеждането на ранна детска интервенция и приобщаващо предучилищно образование в България, така че всички деца да развият своя потенциал още от най-ранна детска възраст, като имат достъп до повече специалисти – като ресурсни учители, психолози и логопеди – в приобщаващи класни стаи. А техните педагози да получат нужната методическа подкрепа и обучение за въвеждането и прилагането на приобщаващи практики. Проектът насърчава по-широкото използване на помощни технологии за допълващи и алтернативни комуникация, а също и екипната работа между родителите, педагогическия персонал и специалистите. С финансирането по пилотния проект ще бъдат осигурени и специфични дидактични материали. 

Детските градини, които участват в пилотния проект са 30. Росица отчита, че този и подобни проекти са само частично решаване на нуждите на детските градини - кандидатите за работа и  специалистите се колебаят да заемат позиция, която може да бъде само краткосрочна. 

Директорката обяснява: „Колегите идват и питат колко време ще действа този проект, обяснявам им че е до следващото лято и те започват да се колебаят. Не мога да обещая постоянна позиция и те са несигурни за бъдещите си перспективи. Те искат постоянна работа." 

Катя и Алекс
UNICEF/2021/Nabrdalik

За Алекс, който вече четвърта година е в детската градина, подкрепата и помощта, които е намерил тук, променят живота му. Следващата година ще напусне детската градина и ще тръгне на училище. 

Директорката потвърждава:

"През последните три години Алекс постигна толкова много и отговаря на държавните образователни стандарти. Той е готов за училище.” 

Катя, майката на Алекс, изпитва голяма благодарност и си пожелава тази подкрепа, която синът й е получил, да бъде достъпна за всички деца. 

„Ще бъде много добре, ако тези деца бъдат все повече приемани - от учителите, от директорите в детските градини и в училищата, от връстниците си. Ако има реално  приобщаване. И то да стане стандарт. Навсякъде, във всяка образователна институция“, казва Катя. 


Този проект е финансиран от Европейския съюз  

© УНИЦЕФ-България, 2021  

Информацията и възгледите в тази статия са на авторите и не отразяват офоцоална позиция на Европейския съюз. Институциите и органите на Европейския съюз или лице, действащо от тяхно име, не могат да поемат отговорност за начина, по който се ползва информацията, която се съдържа в този материал.