Прекомерното потребление в най-богатите страни в света унищожава средата на децата в световен мащаб, сочи доклад на УНИЦЕФ

София, 1 юни 2022 г. – По-голямата част от богатите държави създават нездравословни, опасни и вредни условия за децата в цял свят, сочи последният доклад на Изследователския център на УНИЦЕФ „Иноченти“.

Доклад 17 на „Иноченти“: Места и пространства сравнява как 39 държави от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и Европейския съюз (ЕС) се справят с осигуряването на здравословна среда за децата и беше представен днес в Министерството на околната среда и водите от УНИЦЕФ и вицепремиера по климатични политики и министър на околната среда и водите Борислав Сандов.

Докладът включва показатели като излагане на вредни замърсители, включително токсичен въздух, пестициди, влага и олово; достъп до светлина, зелени площи и безопасни пътища; и приноса на държавите за климатичната криза, потреблението на ресурси и изхвърлянето на електронни отпадъци.

България заема 35-о място от общо 39 държави в класацията,

но е важно да се отбележи, че не се представя  слабо във всички измерения.

Страната се представя слабо по отношение на излагането на децата на вредни замърсители на околната среда и качеството на тяхното непосредствено обкръжение, но се справя доста добре с показателите, които се съсредоточават върху устойчивостта на потреблението.

Голям брой деца дишат токсичен въздух у дома и навън, отбелязва докладът.

България е сред държавите, в които средната експозиция на населението на фини прахови частици е от високите.

Изгубените години живот в добро здраве (на 1000 деца под 15-годишна възраст) поради замърсяване на въздуха са най-много в Колумбия (3,7) и Мексико (3,7), а най-малко в Япония (0,2) и Финландия (0,2). За България този показател е 1,7. Децата губят и години в добро здраве и заради небезопасни водни източници.

Бедните домакинства са изправени пред по-високи рискове по отношение на замърсяването на въздуха в дома, достъпа до безопасна и чиста вода и тъмните жилища, които обитават. Във включените 31 европейски държави над два пъти е по-голяма вероятността бедните домакинства с деца да са пренаселени и да се затрудняват с отопляването на жилището в сравнение с домакинствата с деца, които не са бедни. Децата от по-бедните домакинства се сблъскват с много по-големи рискове и опасности от увреждане и по-често живеят в по-лоши квартали с по-малко места за игра.

България е сред държавите с най-голям процент деца, живеещи при тежки битови лишения, което означава пренаселеност, съчетана с влага, тъмнина или неподходящи санитарно-хигиенни условия. 

България е държавата с най-висок относителен дял на домакинствата с деца, които се затрудняват с отопляването на дома – 26% от всички домакинства и около 48% от бедните домакинства в страната.

Влагата и мухълът са основни рискови фактори в домашната среда, които допринасят за инфекциите на горните дихателни пътища, астмата и бронхита. В България 12,9% от децата обитават жилища с влага и мухъл.

Над една четвърт от домакинствата (27%) в България обитават пренаселени жилища,

което има неблагоприятно отражение върху резултатите на децата в училище, физическото и психическото здраве на членовете на домакинството.

За да онагледи отговорността на всяка страна за общата картина в света, докладът отчита свръхпотреблението на ресурсите на Земята във всяка от включените в доклада държави поотделно. Ако всички в света консумират ресурси със скоростта, с която го правят хората в страните, включени в доклада, ще е необходим еквивалентът на 3,3 планети Земя, за да се поддържа нивото на потребление, се посочва в доклада. Ако всеки потребяваше ресурси със скоростта, с която го правят хората в Канада, Люксембург и САЩ, биха били необходими поне 5 планети Земя. За стандарт на потреблението като в България ще са нужни 2,3 планети Земя.

„Всяко дете в света е засегнато от климатичните промени, от влошаването на околната среда и от загубата на биоразнообразие. За съжаление, действията изостават и са недостатъчни, което означава, че негативното влияние върху децата ще се увеличи.

Най-важното е да започнем да действаме и при всяка екологична политика да поставяме в центъра нуждите на децата“

- заяви Саня Шаранович, заместник-представител на УНИЦЕФ в България.

“Когато взимаме решенията и определяме политиките, искаме да включим и гласа на младежите. Ще привличаме все повече млади хора не просто в разискванията, а в това да направим нашия свят по-чист и по-добър”

- каза вицепремиерът по климатични политики и министър на околната среда и водите Борислав Сандов. Той отбеляза, че в момента се обновяват и учебните програми, за да може темата за климатичните промени да е добре интегрирана с уроци и упражнения в целия учебен процес. Вицепремиерът допълни, че в страната се предприемат стъпки към по-задълбочено изследване на връзката между околната среда и здравето на хората, в това число и на децата. „С Министерството на здравеопазването работим активно, за да направим съпоставка на картата на общественото здраве с картата на замърсяването“, посочи Сандов.

УНИЦЕФ призовава органите на управление на национално, регионално и местно равнище да изиграят водеща роля в подобряването на средата за децата още днес, като намалят отпадъците и замърсяването на водите и на въздуха и като осигурят качествени жилища и квартали. Необходимо е също да се подобри средата за най-уязвимите деца. Децата от бедни семейства по-често са изложени на риска от екологични вреди в сравнение с децата от богати семейства, а това задълбочава съществуващите неравенства.

Докладът бе представен публично от УНИЦЕФ и МОСВ на среща, модерирана от главния редактор на младежката медия Teen Station Яна Пеева, която е и млад човек с афинитет към темата околна среда.

Резюме на доклада на български език може да откриете ТУК
Целия доклад на английски език може да прочетете ТУК