Коронавирусът и психичното здраве: Как да се справим в кризата?
Съвети за тийнейджъри
- Достъпно на:
- Български
- English
„Не можеш да се върнеш назад и да промениш началото, но можеш да започнеш оттам, където си сега, и да промениш края. К. С. Луис“
Когато сме изправени пред криза, тя засяга негативно на първо място психичното ни благосъстояние. То, по ирония, е и това, което на първо място ни помага да издържим и преживеем същата тази криза.
Когато нашият мозък работи в кризисен режим, той инстинктивно ограничава функционирането си на по-високо ниво, което ни позволява да правим дългосрочни планове, и вместо това пренасочва мисловния ни процес към първичния, по-непосредствен отговор на заплахата. Ако тези симптоми се повтарят за определен период, това намалява способността на мозъка да се самоуспокоява. В разгара на сегашната криза със заболяването COVID-19 самоуспокоението е това, което ни трябва повече от всякога. Осъзнаването, че живеем в кризисен режим, е първата стъпка към възстановяване на баланса на мисленето и здравето.
Да сме в състояние да противодействаме на това чрез успокояване и ефективно решаване на проблема; да правим всичко възможно, за да възстановим функционирането на мозъка на по-високо ниво, така че да получим достъп до тези части на мозъка, които ще ни преведат през настоящата ситуация.
Важно е да не забравяте, че има неща, които можете да контролирате, и неща, които са напълно извън вашия контрол.
Непрекъснатото безпокойство за тези неща отключва пристъп на тревожност, състояние, което се отразява пряко на психичното и физическото ви здраве. Тревожността и стресът могат да засегнат и имунната ви система, което може да ви постави в по-уязвимо положение, когато се борите със заразно заболяване.
Последствията от постоянната тревожност и стрес засягат тежко способността на човек да чувства надежда за непосредственото, както и за по-далечното бъдеще. В рамките на моя опит аз съм виждала опустошението, причинено от безнадеждността, в очите на близки, приятели и непознати и нечовешко отношение, причинено от липсата на съпричастност към тези, които всеки ден се борят с психично или физическо заболяване. Аз живея с диагностицирано психично заболяване и симптомите, свързани с него, се отразяват много силно на настроението ми.
Функционирането в кризисен режим още повече затруднява достъпа до здравите части на мозъка ми. Добросъвестно приемам медикаментите си за деня и трябва активно да правя нещата, които намаляват моята тревожност и стрес, и да търся контакт с другите хора, за да избегна пълната изолация.
Макар да ми се иска да ви кажа, че има сигурен начин напълно да се елиминира психичното ви страдание, няма такъв. Това, което мога да ви кажа обаче, е, че има надежда в толкова различни форми.
Човечеството ни показва надежда, като хората се стремят да се свързват помежду си, показваме надежда в начина, по който се стараем да намерим креативни начини взаимно да се подкрепяме, и сме показали надежда, като проявяваме съпричастност помежду си.
Изграждането и практикуването на умения, които могат да бъдат преподавани, като например съпричастност, в голяма степен ще подобри способността ни да се самоуспокояваме.
Д-р Антъни Шиоли обяснява, че НАДЕЖДАТА е част от характера или личността на човека. Човек не се ражда с надежда. Тя трябва да се „тренира“, също както и мускулите.
Има четири вида надежда и също както всеки отделен мускул, всеки от тези видове има специално предназначение:
➔ Надеждата, свързана с привързаността, служи за изграждане и поддържане на отношения на доверие, за постигане на усещане за свързаност с другите и много добри умения за оцеляване.
➔ Надеждата, свързана с овладяването, помага на човека да стане силен и успешен, да получава подкрепа за своите усилия и да се вдъхновява от добрите ролеви модели.
➔ Надеждата за оцеляване помага за запазване на спокойствие и намиране на начини за справяне с неприятности или трудни ситуации. Тя ви дава възможност да управлявате собствените си страхове.
➔ Духовната надежда ни позволява да усещаме близост с природата и с всички човешки същества и да черпим допълнителни сили и закрила.
Това засяга всички нас, нека бъдем сплотени.
Има неща, които можете да упражнявате ежедневно, за да ограничите екстремните симптоми, които влияят върху психичното ви здраве:
- спазвайте обичайния си режим всеки ден, ставайте сутрин, вземайте душ и се обличайте, все едно ще излизате навън;
- оправяйте си леглото и чистете къщата;
- правете разтягания и упражнения;
- ако приемате медикаменти, пийте ги редовно и се запишете за преглед при вашия лекар;
- хранете се с нормална здравословна храна и се старайте всеки ден в менюто ви да има много плодове и зеленчуци;
- подредете работното си пространство и работете съсредоточено, с кратки почивки, ако работите от вкъщи;
- опитайте да дишате дълбоко и да медитирате;
- намалете приема на кофеин, тъй като той увеличава нивата ви на тревожност;
- провеждайте онлайн и видео разговори с приятелите и семейството;
- уверете се, че периодично се изключвате от социалните медии;
- свържете се с онлайн терапевт или психолог, ако преживявате труден период;
- опитайте се да споделяте позитивни, свързани с хуманност новини и мнения
Шантел е автор на проекта „Съпричасност и надежда“, пътуваща изложба за социална информираност. Допълнителна информация можете да намерите на адрес: https://www.facebook.com/empathyhopeproject/
Тя е глобален застъпник за психично здраве и предприемач за социално въздействие. Работи с местни и международни организации, като основният ѝ акцент е върху създаването на решения за подпомагане на психичното здраве за младите хора, както и за справяне с безработицата, причинена от проблеми с психичното здраве на работното място.
Прочетете още за това как да усвоите умения, които могат да се научат, като надежда и съпричасност: https://hopefulminds.org/ https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/23583460
Актуална информация за коронавируса можете да намерите на адрес: unicef.org/coronavirus
