Кога да потърсите професионална подкрепа за психичното здраве на вашия тийнейджър?

През юношеството грижата, разбирането и подкрепата на родителите продължават да бъдат едни от най-важните защитни фактори за доброто психично здраве и благополучие на децата. Положителните взаимоотношения с родителите и хората, които се грижат за тях, остават от ключово значение за развитието и емоциите на подрастващите.

Понякога може да забележите промени в поведението или настроението на детето си, както и загуба на интерес към занимания, които преди са му носили удоволствие. Възможно е това да ви тревожи и да не сте сигурни как да помогнете.

Някои от тези промени могат да бъдат естествена част от израстването. Ако обаче продължават няколко седмици и започнат да пречат на ежедневието на детето, е важно да потърсите професионална помощ.

Ако забележите един или повече от следните признаци при детето си, е препоръчително да се консултирате с лекар или психолог:

• Продължителна тъга или затваряне в себе си, които продължават повече от две седмици.
• Опити за самонараняване, планиране на подобни действия или разговори за самоубийство.
• Внезапни пристъпи на силен, непреодолим страх без видима причина, понякога придружени от учестено сърцебиене или ускорено дишане.
• Участие във физически конфликти или изразяване на желание да нарани други хора.
• Нездравословно отношение към храненето, което може да включва прекомерно хранене, силно ограничаване на храната или прекомерна физическа активност с цел отслабване.
• Силна тревожност или страхове, които пречат на ежедневните дейности.
• Сериозни затруднения с концентрацията или невъзможност да стои спокойно на едно място.
• Употреба на алкохол или наркотични вещества.
• Резки промени в настроението, които водят до проблеми във взаимоотношенията със семейството и приятелите.
• Драстични промени в поведението или личността.

Как да подкрепите детето си?

Ако забележите, че детето ви изпитва някои от изброените трудности, е важно да му покажете, че не е само и че има начини да получи помощ.

Уверете го, че подкрепата е достъпна, и поискайте съгласието му да потърсите допълнителна професионална помощ, освен ако смятате, че то представлява опасност за себе си или за другите.

Можете да започнете разговора с думи като:

„Много се радвам, че ми сподели това. Заедно ще намерим подходящата помощ, за да не се налага да продължаваш да се чувстваш по този начин. Съгласен/съгласна ли си?“

Или:

„Забелязвам, че напоследък не си съвсем себе си. С всичко, което се случва около теб, е напълно разбираемо да се чувстваш така. Познавам човек, на когото имам доверие и който може да ти помогне да се почувстваш по-добре. Какво ще кажеш да намерим подходящ момент, в който да се срещнеш с него?“

Ако детето ви откаже да даде съгласие за търсене на помощ, можете да обсъдите притесненията си със здравен специалист. Той може да ви насочи как да подкрепите тийнейджъра и да ви помогне да прецените дали има тревожни признаци, които изискват допълнително внимание.

Най-важното е да покажете на детето си, че ви е грижа за него, че го обичате и подкрепяте и че може да разчита на вас, независимо от обстоятелствата.

Възможно е и двамата да се чувствате несигурни какви стъпки да предприемете. Уверете детето си, че ще намерите решение заедно и че неговото здраве и благополучие са ваш основен приоритет.