„Тогава виждах мрака. Днес виждам светлината“ - Историята на Ивелина

Зад всяко дете, преживяло насилие, стои нуждата да бъде изслушано и подкрепено

УНИЦЕФ
Ивелина
UNICEF Bulgaria/2025
08 Октомври 2026

Това са думите на Ивелина, която днес говори открито за една от най-тежките травми, които едно дете може да преживее. Тя избира да застане с лицето, името и историята си, за да даде надежда на други деца и семейства, които преминават през подобни изпитания.  

Когато е на 16 години Ивелина става жертва на сексуално насилие. Въпреки страха, срама и несигурността, тя прави най-важната стъпка – споделя какво ѝ се е случило. 

„Много ме беше срам. Имах нужда да го кажа на някой, въпреки че много се страхувах, че ще ми се скарат, че ще ме обвинят“, спомня си тя. Но вместо обвинение, среща подкрепа. Леля ѝ я прегръща и ѝ казва: „Всичко е наред. Вината не е твоя.“ Именно от този момент започва пътят ѝ към възстановяването. 

Embedded video follows
UNICEF Bulgraia/2025
Златка от Зона ЗаКрила, която работи с Ивелина
UNICEF Bulgaria/2025

Зона ЗаКрила - място, където децата са чути 

За Златка Йорданова, психолог и координатор на „Зона Закрила“ – Шумен, подкрепата на Ивелина е била мисия за целия екип. 

„Тя беше в много тежко емоционално състояние след преживяното насилие. Това се беше отразило сериозно не само на нея, но и на цялото ѝ семейство. Включихме максимално целия ресурс, с който разполагаме“, спомня си специалистът. 

В Зона ЗаКрила разпитът на деца се провежда в специализирана „Синя стая“ – пространство, създадено така, че да щади максимално детето, то да разкаже за преживения ужас пред доверен човек само веднъж, за да предотврати повторна травматизация.  

„Като усещане е все едно си вкъщи и си говориш с най-добрата си приятелка. Има човек, който те изслушва. Не те прекъсва, не те съди“, разказва Ивелина 

Синя стая
UNICEF Bulgaria/2020

Когато помощта е на едно място 

След подаден сигнал до полицията, Ивелина е насочена към „Зона Закрила“ в Шумен – един от първите три центъра за комплексна подкрепа на деца жертви или свидетели на насилие, създадени с подкрепата на УНИЦЕФ.  

Там тя получава цялостна подкрепа от психолог, психотерапевт, юрист и социален работник – на едно място и в защитена среда. Вместо да преминава през множество институции и да разказва травматичната си история отново и отново, тя е подкрепена от екип от специалисти, които работят заедно в интерес на детето.  

„Там се запознах с хората, които ми помогнаха да изляза от мрака, в който бях тогава. Да преоткрия себе си и да започна отново да виждам малките красиви неща в живота“ - казва Ивелина. 

Възстановяване, което отнема време 

Пътят към излекуването не е кратък. В продължение на две години специалистите от „Зона Закрила“ остават до Ивелина и семейството ѝ.  

Постепенно страховете започват да отстъпват място на увереността. 

„Когато вече не ме беше страх да излизам. Когато можех да спя вечер. Когато спрях да сънувам. Тогава си казах: започнах да преодолявам нещата. Започнах да връщам себе си отново“, разказва тя. 

Днес Ивелина иска едно послание да достигне до всички деца и млади хора, преживели насилие: 

„Не е срамно. Няма да бъдеш съден. Ти не си по-малко човек от останалите. Ти не си виновен за това, което ти се е случило.“ 

Повече от 1000 подкрепени съдби  

От създаването си досега екипът на „Зона Закрила“ в Шумен е подкрепил повече от 1000 деца и техните семейства. Зад тази цифра стоят повече от 1000 истории, мечти и шансове за ново начало.  

Най-голямата награда за специалистите са моментите, когато децата и семействатасе връщат след години просто, за да кажат „благодаря ви“. 

„Това е удовлетворението, че наистина сме помогнали“, казва Златка Йорданова.  

Днес Ивелина вижда светлината 

Шест години след преживяното Ивелина е оставила кошмарите зад гърба си. Днес тя е щастливо омъжена и мечтае да стане майка.  

„Обичам живота си, обичам семейството си, обичам работата си. И се радвам на всяка една минута“, казва тя с усмивка. 

Когато говори за хората, които са били до нея в най-трудния момент, емоциите трудно могат да бъдат скрити. 

„Не знам къде щях да съм и какъв човек щях да съм днес, ако не бях срещнала  хората в “Зона ЗаКрила”“, споделя тя. 

Историята на Ивелина ни напомня, че навременната и специализирана подкрепа може да спаси живот. Че зад всяко дете, преживяло насилие, стои нуждата да бъде изслушано, да не бъде съдено и да получи помощ. И че когато има кой да подаде ръка, пътят от мрака към светлината е напълно възможен.