За да има усмивки на детските лица
Историята на Бехища Ахмади и нейните четири деца
- Български
- English
Проектът на Каритас „Играем и учим“, подкрепен от УНИЦЕФ, е притегателна сила за децата от бежанския център в Овча купел, София. Той им помага да затворят страницата от миналото и да отворят нова с очакване за един по-добър живот.
Има истории, които разплакват – кадри от действителността, пропити с болка, разказващи за силата на човешкия дух. Могат да се чуят много такива в центъра за търсещи закрила в Овча купел. Тези човешки съдби сякаш идват при нас, за да подкрепят вярата и надеждата ни за по-добър свят. Такава е и историята на Бехища Ахмади и нейните четири деца. Те изминават пътя от Афганистан до България, за да намерят закрила и да защитят правото си да живеят заедно.
В родния им град Кабул това става невъзможно, след като съпругът на Бехища е застрелян на улицата, на път за дома. По ирония на съдбата в този момент тя ражда техния син Матин. Научава за загубата няколко часа по-късно в болницата. Трагедията превръща живота й в кошмар, защото следвайки афганистанската традиция, Бехища трябва да се омъжи за брата на починалия си съпруг или да се откаже от децата си и да се изнесе.
Въпреки страха, тя се противопоставя на наложения брак, с което предизвиква недоволството на семейството. Последвалият тормоз и откритието, че Матин има разстройство от аутистичния спектър, я принуждават да мисли за бягство и по-добро бъдеще за себе си и децата си. Помага й сестра й, която живее в Германия. С нейната финансова подкрепа Бехища успява да стигне с трите си дъщери и Матин до центъра за търсещи закрила в Овча купел. В него намира не само подслон и утеха за семейството си, но и шанс за ново начало. Дните в центъра минават спокойно и без страх, а децата имат своите любими занимания в рамките на проекта на Каритас и УНИЦЕФ „Играем и учим“.
"Програмата върна усмивките им“, казва тяхната учителка Йоана, към която те са истински привързани. Тя допълва: "Всеки ден играят, танцуват, пеят и едновременно с това получават знания. Вече използват много думи на български език. Дори Матин, който участва по няколко часа в програмата, е станал по-спокоен и не е толкова затворен в себе си."
Бехища споделя, че Йоана е повече от учителка за дъщерите й, защото времето, прекарано с нея в „Играем и учим“, им помага да се откъснат от преживения ужас и да бъдат отново деца.
Докато казва това, в очите й проблясват сълзи, но и надежда за по-щастливо бъдеще далече от Кабул.
*Историята е базирана на истински случай, но използваните имена и изображения нямат пряка връзка със споменатите деца, за да бъде защитена тяхната сигурност.
