Данни за децата с увреждания в България и по света
Как могат да бъдат преодолени предизвикателствата
- Достъпно на:
- Български
- English
История на правата на децата и правата на хората с увреждания
Преди 30 години световните лидери поеха исторически ангажимент към децата по света, като приеха Конвенцията на ООН за правата на детето. Конвенцията за правата на хората с увреждания, одобрена от Общото събрание на ООН през декември 2006 г., укрепва правата на децата с увреждания и въвежда нови задължения за страните за премахването на бариерите, които ограничават тяхното участие във всички сфери на живота.
България e ратифицирала и двете конвенции. През последното десетилетие страната предприе важни стъпки към приобщаването на децата с увреждания. Въпреки усилията на национално ниво обаче, децата с увреждания продължават да са едни от най-изключените и невидими групи в обществото.
По света
Изчисленията показват, че около 15% от населението на света живее с увреждания[1]. 5,1% от децата (или 95 милиона) имат увреждания, от които 13 милиона (0,7%) имат тежки увреждания[2]. Това са само примерни изчисления, тъй като определенията за "увреждане" в различните страни варират и не всички държави събират надеждни данни.
[2]СЗО и Световната банка. 2011 г. Световен доклад за уврежданията. СЗО, Женева
В България
Предполагаемият брой на децата с увреждания и затруднения в развитието [3] е около 32 000, въпреки че няма пълни данни за точния им брой в страната.
През последното десетилетие бяха затворени всички домове за деца с увреждания и половината от Домовете за медико-социални грижи, което доведе до значително намаляване на броя на децата в институционална грижа — от 7 587 през 2010 г. до 633 в края на 2018 г.[4]
С приетия в края на 2015 г. Закон за предучилищното и училищно образование бяха създадени условия за приобщаване на децата с увреждания в общата образователна система. През учебната 2018 – 2019 г. 22,035 деца с увреждания и специални потребности посещават училища и детски градини.
Въпреки националните усилия обаче децата с увреждания продължават да са една от най-изолираните и невидими групи в обществото. При тях има повишен риск от раздяла от биологичните си семейства, по-голяма вероятност да живеят в институционални грижи или да останат извън училище или детска градина. Според данните за 2018 г. около 90% от всички деца в Домовете за медико-социални грижи за деца [5] и 50% от децата в Центровете за настаняване от семеен тип са с увреждания. Приблизителният брой на децата с увреждания, които не посещават училище, е около 10 000. Освен това има данни, че много от младежите с увреждания на възраст между 15 и 24 г. не са заети с работа, учене или обучение.
Ситуацията
Въпреки националните усилия обаче децата с увреждания продължават да са една от най-изолираните и невидими групи в обществото. При тях има повишен риск от раздяла от биологичните си семейства, по-голяма вероятност да живеят в институционални грижи или да останат извън училище или детска градина. Според данните за 2018 г. около 90% от всички деца в Домовете за медико-социални грижи за деца [5] и 50% от децата в Центровете за настаняване от семеен тип са с увреждания. Приблизителният брой на децата с увреждания, които не посещават училище, е около 10 000. Освен това има данни, че много от младежите с увреждания на възраст между 15 и 24 г. не са заети с работа, учене или обучение.
[2] СЗО и Световната банка. 2011 г. Световен доклад за уврежданията. СЗО, Женева http://www.who.int/disabilities/world_report/2011/report.pdf
[3] Данни на Държавната агенция за социално подпомагане за броя на децата с над 50% увреждане, чиито семейства са получавали финансова подкрепа съгласно Закона за интеграция на хората с увреждания и Правилника за прилагането му, както и данни на Националния център по обществено здраве и анализи относно броя на децата с под 50% увреждане.
[4] Агенция за социално подпомагане
[5] Доклад на Министерство на здравеопазването, 2017 г.
Какво трябва да се промени
Промяна на медицинския подход
Медицинският и благотворителният подходи по отношение на уврежданията все още преобладават в политиката, практиките и всеобщото разбиране за уврежданията. Затова усилията са предимно насочени към справяне с отделното състояние, а не към премахването на институционалните, социалните и физическите пречки и тези, породени от нагласите, които ограничават участието на хората със специални потребности.
Ранно установяване и навременна подкрепа за развитието на децата с увреждания
Не са достатъчно развити ранното установяване и услугите за интервенция в ранна детска възраст, чрез които полагащите грижи лица получават подкрепа, за да могат да осигуряват стимулиращи грижи за децата с увреждания през първите 3 години от живота, което ограничава възможностите им за развитие и растеж.
Подкрепа за лицата, полагащи грижи за децата с увреждания и със затруднения в развитието
Все още е недостатъчна подкрепата за лицата, полагащи грижи за деца с увреждания и със затруднения в развитието, включително чрез психологически консултации, групи за родителска подкрепа и придобиване на умения, както и чрез предоставянето на надеждна информация за грижите, социалните и санаториални услуги и др.
Допълнителна подкрепа за детските градини и училищата, за да станат по-приобщаващи
Необходими са повече инвестиции в професионалното развитие на учителите чрез повишаване на уменията им да зачитат многообразието и да оказват подкрепа при учене. Средата в образователните институции трябва да насърчава учителите да сътрудничат помежду си, с други специалисти и в общността, за да бъде осигурена персонализирана подкрепа за всички деца с увреждания.
Подпомагащи технологии и учебни материали
Подпомагащите технологии, най-вече технологиите за алтернативна комуникация и за увеличаване на способностите (включително нискобюджетните), не са добре познати и не се използват от практикуващите специалисти с цел улесняване на участието и ученето на децата с увреждания. Много деца с увреждания не получават подкрепа или достъп до адаптиране учебни материали, за да могат активно и пълноценно да участват в заниманията на класа.
Изграждане на достъпна физическа инфраструктура
Повечето сгради, улици, превозни средства на обществения транспорт, училища, спортни съоръжения, зали за културни мероприятия, центрове за услуги, площадки и др. не са достъпни и не са приспособени за деца с увреждания, така че да се обезпечи тяхното приобщаване.
Преодоляване на стереотипите и дискриминацията
Стереотипите и дискриминацията от страна на семейства, специалисти, връстници, работодатели и обществеността продължават да подкопават правата на децата с увреждания. Те водят до сегрегация, както в училище, така и в общността, отразяват се на самоуважението на децата и младежите и ограничават възможностите им за професионална реализация и пълноценно участие във всички сфери на живота.
