Силвия вече уверено пристъпя и крачи към новия си живот
От година и половина мобилният екип, работещ в рамките на проекта „Европейска гаранция за детето“, е неотлъчно до 3-годишното момиче и нейното семейство

- Достъпно на:
- Български
- English
Тя вече ходи и пристъпя на плочките пред вратата на малката къща, в която живее семейството й. А всички – майка й, баба й, братята й я гледат притихнали и притаили дъх, сякаш за да не падне. Започват да я насърчават с радостни възгласи, приканват я да направи още крачка и още две.
Това са първите самостоятелни стъпки – все още неуверени и с усилие на 3-годишната Силвия от ромската част на бургаския квартал „Меден рудник“. Крачки, които малкото момиче, вече диагностицирано с детска церебрална парализа, прави след близо една година и половина прегледи, подкрепа, помощ, рехабилитации, осигурени благодарение на мобилния екип към Центъра за обществена подкрепа-Бургас (ЦОП-Бургас) и неговият ръководител.
„Посещаваме семейството доста често, освен за развитието на Силвето, следим и за това как се справя майка й Зюмбюла, има ли нужда от допълнителна помощ, как са нейните братя – ходят ли на училище, на детска градина. Силвето има и по-малко братче, наблюдаваме и неговото развитие“, разказва Катя – социален сътрудник в мобилния екип. Тя и другият социален работник в екипа – Айгюл, са неотлъчно до семейството и при рехабилитациите, които Силвия и майка й посещават два пъти седмично в центъра.
Екипът, назначен по пилотния проект „Европейска гаранция за детето“ в България, е първият, който посещава на място в дома семейството на Силвия през април 2021 г. и който днес продължава да е неотлъчно до момиченцето. Преди намесата на социалните работници към ЦОП-Бургас, Силвето не е била преглеждана от лекар или друг специалист, никой в семейството й не е знаел как да й помогне, как да я подкрепи, за да може да проходи и да се развива наравно с връстниците си.
В рамките на пилотния проект, финансиран от Европейската комисия и изпълняван с подкрепата на УНИЦЕФ, са създадени мобилни екипи към социални услуги, които предоставят подкрепа на уязвимите семейства на място – в общността, максимално близо до хората. Те обхождат терени и общности, до които не достигат други услуги, установяват нуждите им и подкрепят семействата за преодоляване на проблемите, като подпомагат достъпа им до различни местни и държавни институции, здравни служби, образователни институции, социални услуги и др.
Началото за Силвия сякаш започва на две години
Екипът от Бургас посещава семейството на Силвия за първи път, когато тя е на 2 години. В началото работата им е да обхванат нейните братя от образователната система – училище и детска градина.
Тогава забелязах, че майката на Силвето я води навсякъде с нас с бебешка количка, а момиченцето седи отпусната в нея, дори не можеше да седи стабилно, подпираха я, камо ли да се изправи. Полулегнала, без двигателна активност
спомня си Катя. В дома си момиченцето изглежда самоизолирана, не прави опити да взаимодейства с членовете на семейството, не умее да ходи и да стои стабилно на краката си. Многодетната майка споделя, че до момента не е правила консултации със специалист и е убедена, че детето ще го „израсте“, защото и другите й деца късно са проговорили и проходили.
Майката на Силвия е самотен родител с 5 деца, не знае как да помогне на дъщеря си. Жената не е напускала гетото никога през живота си и изпитва страх от излизане извън рутината – не може да посети сама институции, притеснява се от шума и натовареността в градския център, от забързаното движение и транспорт. Така до момента не е могла и да потърси помощ извън общността си.

Неотлъчно до семейството
Тук екипът поема нещата и започва да информира майката за съществуващите здравни и образователни услуги, за възможността и необходимостта от специализиран лекарски преглед на дъщеря й, за да се установи има ли проблем с развитието ѝ.
Успяхме да спечелим доверието на Зюмбюла с много постоянство, търпение, с разбиране към нейните страхове и навици
припомнят си от екипа.
Мобилният екип се ангажира с подкрепа на всяка стъпка – записване на часове за медицински прегледи на детето от специалисти, осигуряване на транспорт, придружаване до институции, търсене на възможностите за достъпна и качествена рехабилитация. Паралелно с това оказват психо-емоционална подкрепа на майката и й показват как да подобри грижата за децата си и да разбира и отговаря на нуждите им.
Няма да забравим каква болка беше за семейството, а и за нас самите, когато Силвето беше диагностицирана с детска церебрална парализа. Всички плакахме, когато им съобщихме новината. Но споделената тъга ни сближи и мотивира всеки от нас даде най-доброто от себе си. Най-вече майка ѝ
разказват социалните сътрудници.
Смели стъпки
Майката се доверява на екипа и в нелекото решение Силвия да получава първоначална подкрепа, терапия и рехабилитация в Центъра за комплексно обслужване на деца с увреждания „Св. Стилиян“ - гр. Бургас. За целта детето постъпва в центъра, а екипът и Зюмбюла посещават малкото момиче редовно. „Макар и за кратко време, Силвето напредна много, видя се прогрес, майка й се успокои и се мотивира да й обръща повече внимание, да полага целенасочени грижи, за да я стимулира да проходи“, спомня си Катя.

За да не е далеч от семейството си, Силвия излиза от центъра по-рано от предвиденото – след около три месеца терапия. И тук майката се сблъсква с ново предизвикателство – необходима е рехабилитация, която тя не може да си позволи, а се затруднява да я води на процедури далеч от квартала.
„Зюмбюла имаше нужда от сериозна подкрепа, но иначе е смела и борбена жена и заедно с нас придоби кураж и започна сама да ползва автобуса, макар преди това да я беше страх. Но го направи и продължава да го прави, за да може дъщеря ѝ да получи достъп до адекватно и навременно лечение“, казва социалният сътрудник.
Така майката вече води всяка седмица сама дъщеря си на рехабилитация, осигурена отново с помощта на мобилния екип и ръководителя на ЦОП-Бургас Мария Атанасова. Комплексните рехабилитационни услуги се предоставят чрез Общностен център за ранно детско развитие и родителска подкрепа „Надежда“, гр. Бургас. А Зюмбюла става все по-уверена, неотлъчно е до рехабилитаторите и вече дори помага в процедурите, пренася и повтаря наученото вкъщи.
Майката вече е преодоляла първоначалните си притеснения и е решила да пусне дъщеря си на детска градина през есента. А екипът ще подкрепи семейството и в този нелек преход – от семейната среда към общността в градината.
Своевременна превенция
Случаят на Силвето е емблематичен за това как едно дете, което има изоставане в развитието, стига до системата за закрила и социалните услуги години по-рано, отколкото реално системата би го открила. Ако не беше екипът по проекта, щяхме да разберем за случая на Силвето, едва когато тя постъпи в училище
коментира Мария Атанасова, директор на Центъра за обществена подкрепа-Бургас. Реално това е истинска превенция, допълва тя.

Силвия е едно от 2384 деца, които са обхванати от общо 7-те мобилни екипа, създадени за мобилна работа на терен в рамките на пилотния проект „Европейска гаранция за детето“. За целта са наети общо 22 допълнителни социални работници и сътрудници към Центровете за обществена подкрепа (ЦОП) и други социални услуги за превенция на рисковете и подкрепа на децата и семействата им в седем пилотни общини - Бургас, Казанлък, Котел, Сливен, Средец, Стара Загора и Твърдица.
Задачата на мобилните екипи е да предоставят интегрирана подкрепа на трудни за обхващане деца и семейства, да картографират техните специфични уязвимости и да предприемат мерки за тяхното преодоляване. Подкрепата включва предоставяне на информация, консултиране, насочване към услуги, мерки за предотвратяване на отпадането от училище, улесняване на достъпа до здравни, образователни и социални услуги и помощи, разработване и изпълнение на програми за превенция на ранните бракове, за семейно планиране и за превенция на разделянето на семействата. Екипите работят заедно със службите за социално подпомагане и за закрила на детето по общи случаи за цялостна подкрепа на родителите и децата.
Проектът се финансира от Европейската комисия и се изпълнява с подкрепата на УНИЦЕФ.
