Как да разговаряме с детето си за кибертормоз

Отглеждането на дете в дигиталния свят далеч не е лесна задача. Бързото развитие на новите технологии увеличава възможностите за общуване и социално свързване, но едновременно с това създава предпоставки за отхвърляне и нараняване на чувствата. Разговаряме с д-р Самеер Хиндуя, съпредседател на Центъра за изследване на кибертормоза, за това какво можете да направите, ако подозирате, че детето ви преживява кибертормоз.

Кои са най-честите форми на кибертормоз?

Д-р Хиндуя: Кибертормозът може да приема различни форми, в това число:

· Изключване от групов чат

· Получаване на съобщения след като сте помолили подателя да спре

· Заплахи чрез текстови съобщения или чат

· Публикуване на обидни коментари или прякори онлайн, включително такива, свързани с външен вид, раса, цвят на кожата, сексуална ориентация, религия или увреждания

· Разпространение на слухове онлайн

· Онлайн преследване (сталкинг)

· Споделяне на лична информация без разрешение

С какво кибертормозът се различава от тормоза лице в лице?

Д-р Хиндуя: По своята същност кибертормозът се случва онлайн и затова има потенциал да достигне до много по-голям брой хора, което увеличава мащаба на вредата.

Публичният и постоянен характер на онлайн съдържанието може да усили психологическото въздействие – когато унизително съдържание се споделя в социалните мрежи или други платформи, то може да бъде видяно от стотици или хиляди връстници, което разбира се засилва усещането на срам и безпомощност. При това анонимността на кибертормоза може да доведе до крайна несигурност и дълбоко усещане за уязвимост. Детето, което е обект на нападките, често не знае кой е извършителят – и това поражда страх, че всеки наоколо може да е замесен, което усилва социалната тревога и го отдалечава от връстниците му.

Изследванията показват, че младежите, които са обект на кибертормоз, съобщават за засилени чувства на депресия, тревожност, самота, суицидно поведение и свързани физически симптоми като болка, умора или задух.

Тъй като понякога възрастните не успяват да реагират навреме на кибертормоза, може да изглежда, че действията остават без последствия.

Какви са някои от предупредителните признаци, че детето ми е обект на онлайн тормоз?

Д-р Хиндуя: Децата, които преживяват онлайн тормоз, често стават по-затворени или проявяват емоционален дистрес след употреба на устройствата си. Може да забележите промени в съня или хранителните им навици, както и загуба на интерес към любимите им занимания.

В някои случаи детето може да изразява безнадеждност или да прави обезпокоителни изказвания за своето благосъстояние, да търси повече време с родителите вместо с приятелите си или често да иска да пропуска училище поради „болест“. Като цяло, забележима промяна в настроението, поведението или готовността му да разказва за онлайн преживяванията си може да е знак, че е подложено на кибертормоз.

Как да разговарям с детето си за кибертормоза?

Д-р Хиндуя: Създайте среда, в която детето ви винаги се чувства в безопасност и комфортно да разговаря с вас за всичко обезпокоително, което вижда или преживява онлайн. Подтиквайте към свободно споделяне и посочвайте примери от ежедневието, които илюстрират както добри и безопасни, така и рискови и вредни онлайн поведения. Първо ги попитайте какво се случва сред приятелите им в училище и след това за тях самите. Стремете се да водите тези разговори редовно.

Малки деца

· Поддържайте разговорите прости и съобразени с възрастта. Обяснете кибертормоза като „когато някой е груб или обижда онлайн“.

· Говорете какво означава да се отнасяш с уважение към някого по всякакъв начин.

· Фокусирайте се върху основни правила за безопасност: да не споделят лична информация и да споделят с доверен възрастен, ако нещо онлайн ги кара да се чувстват зле или ако видят нещо обезпокоително между приятели онлайн.

· Кажете им, че никога не е тяхна вина, ако преживеят нещо лошо онлайн.

10–13 години

Това е периодът, в който кибертормозът често достига пик, тъй като децата започват да използват социалните мрежи по-независимо.

· Правете редовни проверки на техните онлайн преживявания – но без осъдителен тон.

· Научете ги как да блокират, докладват и правят скрийншот на опасно съдържание.

· Помогнете им да разберат, че дигиталната им репутация има значение и че това, което публикуват (дори в частни или изчезващи разговори), може да има реални последствия в живота.

· Работете заедно за установяване на ясни правила и последствия при употребата на технологии.

· Напомняйте им, че употребата на технологии носи определени отговорности.

14–18 години

· Подкрепяйте ги в упражняването на социални и комуникационни умения, за да могат самостоятелно да реагират в различни ситуации, докато запазвате открит диалог.

· Обсъждайте правните последици от кибертормоза в мястото, където живеете, както и възможните училищни, обществени и законови наказателни санкции.

· Насърчавайте ги да застават в защита на връстниците си и да разпознават кога ситуацията изисква намеса на възрастен.

· Уважавайте нуждата им от личното пространство, като същевременно оставате ангажирани с дигиталния им живот без осъждане.

Какво да направя, ако мисля, че детето ми е жертва на кибертормоз?

Д-р Хиндуя: На първо място се уверете, че детето ви се чувства – и наистина е – в безопасност. В този момент е решаващо да демонстрирате пълна подкрепа, тъй като ако това липсва, детето може да спре да споделя с вас занапред. В този труден момент бъдете до детето и го изслушайте внимателно.

Отделете време да разберете какво точно се е случило и в какъв контекст е възникнало. Ако става въпрос за кибертормоз, запазете скрийншотове и записи на екрана на неподходящото съдържание. Водете бележки за важни детайли като място, честота, степен на вреда, участие на трети лица или свидетели и предисторията. Ако кибертормозът е между вашето дете и съученик, тази информация ще ви помогне да работите със училището (както и със социалната мрежа, ако агресията е онлайн).

Свържете се с училището, за да проверите дали има политика срещу тормоза и дали тя включва кибертормоз. Вашето дете има право да се чувства в безопасност в учебната среда, а училището е длъжно да гарантира това чрез адекватно разследване и действия.

Важно е да поддържате открита и честна комуникация с детето, за да се чувства спокойно да споделя с вас винаги, когато преживее нещо неприятно или тревожно онлайн. Децата, които са обект на кибертормоз (както и тези, които стават свидетели), трябва да са уверени, че възрастните, на които разкажат, ще реагират разумно и няма да утежнят ситуацията.

Как родителите да разговарят с детето си така, че да изградят доверие, вместо да го карат да се чувства осъдено или виновно?

Д-р Хиндуя: Уверете детето си, че сте до него и че не носи вина за случилото се. Дайте му шанс да разкаже какво се е случило и го изслушайте внимателно. Понякога децата просто искат да бъдат чути и да почувстват, че преживяванията им са признати. Хората, които стават жертва на кибертормоз, често желаят ситуацията да приключи бързо и незабелязано — без да прерасне в по-голям проблем. Обсъдете заедно различни възможности за подкрепа и начини да потърсите помощ.

Напомнете им, че имат известен контрол върху онлайн преживяванията си и ги насърчете да използват защитните функции в устройствата и профилите си — да блокират, заглушават или ограничават хора, които им вредят или ги притесняват. Всички основни социални мрежи и онлайн игри разполагат с подобни инструменти.

Също така ги насърчете да докладват (в платформата или играта) потребители, които използват тези технологии, за да унижават, нараняват или заплашват други. Това поведение нарушава правилата и условията на платформите, а компаниите имат право да премахват съдържание или да ограничават достъпа на нарушителите. На cyberbullying.org/report има списък с контактна информация за тези компании. Подайте възможно най-много детайли — скрийншотове, записи на екрана, информация за профила и конкретни линкове или места, където се появява вредното съдържание.

Какво родителите НЕ трябва да правят, дори ако инстинктът им е да се намесят веднага?

Д-р Хиндуя: Родителите трябва да се постараят да не изпадат в паника. Запазете спокойствие и емоционален контрол, независимо дали училището ви информира за ситуацията или детето ви е събрало смелост да сподели. Опитайте се внимателно и детайлно да разберете какво точно се е случило. Признайте и валидирайте преживяното от детето и го попитайте как би искало да се продължи напред. Макар че родителят може да не следва напълно желанието на детето, най‑добре е двамата да работят заедно, за да определят следващите стъпки, които и двете страни приемат.

Кога да потърся подкрепа от специалист по психично здраве?

Д-р Хиндуя: Ако детето ви изпитва емоционални, психологически или физически затруднения и тези реакции не отшумяват в рамките на ден–два, обърнете се към специалист по психично здраве или към личния си лекар. Всяко поведение — независимо дали изглежда леко, умерено или тежко — може да доведе до сериозни психологически последици в зависимост от конкретния човек, ситуацията и липсата или наличието на навременна, подкрепяща реакция.

Д-р Самеер Хиндуя е професор в Катедрата по криминология и наказателно право към Университета Флорида Атлантик, съпредседател на Центъра за изследване на кибертормоза и асоцииран преподавател в Центъра Бъркман Клайн към Харвардския университет.

Бележка относно термините „насилник“ и „жертва“:
Когато разговаряте с детето си по тези теми, УНИЦЕФ насърчава използването на език, който не обвинява и не поставя етикети. Наричането на дете „насилник“ или „жертва“ може да го накара да се почувства фиксирано в тази роля. Фокусът върху конкретното поведение и неговото въздействие улеснява намирането на подходящи начини за подкрепа и за промяна на ситуацията.