Къде живеем и учим: нов доклад на УНИЦЕФ представя най-новите данни за насилието над деца в региона

Новият доклад на УНИЦЕФ “Къде живеем и къде учим“ бе представен на регионална конференция на високо равнище, проведена в Букурещ на 13-14 октомври, и организирана от Министерството на труда, семейството, младежта и социалната солидарност на Румъния, в партньорство с УНИЦЕФ и Специалния представител на Генералния секретар на ООН за насилието срещу деца. Той показва, че насилието е широко разпространено в домовете на децата, техните училища и общности, както и онлайн в цяла Европа и Централна Азия. Най-често извършител на насилието е някой от доверения кръг на детето, включително членове на семейството и приятели, а по-рядко извършители са професионалисти и непознати. 

Данните показват, че около 1 от 3 деца е подлагано на физическо наказание от родителите или лицата, които се грижат за него, а 2 от 3 деца са жертви на психологическа агресия. Повече от 90 % от родителите считат, че физическото наказание и психологическата агресия са ненужни, но много от тях все още ги използват, често защото не са подготвени да контролират собствените си емоции и не са наясно с дългосрочното вредно въздействие на насилственото възпитание върху развитието и поведението на децата си.  

Насилието срещу деца често е част от по-широк цикъл на домашно насилие; насилие, основано на пола и насилие в общността.  Често то се предава от поколение на поколение, като децата, които го изпитват, е по-вероятно да възприемат насилието като "нормално" и да станат жертви като възрастни – или извършители. Насилствената дисциплина, например, увеличава вероятността децата да тормозят другите, да участват в сбивания и да използват агресия за разрешаване на конфликти. Децата са по-склонни да бъдат наказзвани физически или психологически в семейства, в които има насилие от страна на интимен партньор. 

Сексуалното насилие остава скрито и пострадалите често не съобщават за него. В 19 страни от ЕС между 1 и 14% от жените съобщават, че са били сексуално малтретирани като деца – най-вече от някой, когото познават. Действителните равнища вероятно са много по-високи. Децата с увреждания, които са в институционална грижа или засегнати от миграция и разселване, често са по-малко видими за системите за подкрепа и са по-уязвими на злоупотреби. Поведението при търсене на помощ и докладването на инциденти сред жените, преживели сексуално насилие като деца, също се различава в отделните държави и подрегиони. От 22 страни от ЕС с налични данни Кипър и Германия отчитат най-високи нива, като 70% от оцелелите съобщават за инцидента или търсят помощ неофициално. Процентът за България е 59%, а най-ниските нива се наблюдават в Португалия с 27%, Финландия с 33% и Словения с 39%. 

Тормозът и насилието между връстници са често срещани в училищата и онлайн. Около 11% от децата съобщават, че са били тормозени, 10% участват в сбивания, а 15% са подложени на кибертормоз. Процентът на извършителите на тормоз в България е значително по-висок от средния за региона - 24% от 15-годишните момчета и 9% от момичетата признават, че тормозят другите. Глобално проучване на УНИЦЕФ в 12 държави показва, че 20 % от децата са били жертви на онлайн сексуална експлоатация и насилие през последната година. ЕВРОПОЛ предупреждава, че извършителите използват изкуствен интелект, за да генерират нови материали на сексуална злоупотреба с деца "в голям мащаб".   

По време на конференцията 30 държави поеха конкретни ангажименти и докладваха за напредъка си, включително и България. Българската делегация, съставена от представители на МТСП, МП и ДАЗД, бе водена от заместник - министърът на труда и социалната политика, г-жа Наталия Ефремова. Страната сподели напредъка с приемането на Плана за действие за изпълнение на Националната програма за превенция на насилието и злоупотребата с деца за периода 2025 – 2026 г., развитието на Национална информационна система, инициативите за повишаване на осведомеността за насилието и механизмите за подкрепа като Националната телефонна линия 116 111,  новото приложение за подаване на сигнали "CyberKidz”, разработено от Държавната агенция за закрила на детето, развиването на специализирани услуги, включително такива, в които моделът на Център за застъпничество за деца "Зона Закрила " се разширява, за да предостави цялостна подкрепа на деца, жертви на насилие и техните семейства, под един покрив.   

Като част от конференцията се проведоха и 6 тематични панела, по време на които държави и експерти споделиха конкретни решения за справяне с онлайн насилието, сексуалното насилие, реформите в системите за правосъдие и грижи, подкрепа на родителите и училища без насилие. Представителят на УНИЦЕФ за България, г-жа Кристина де Бройн, модерира сесията за сигурността и закрилата на децата онлайн, която включваше и споделяне на опит на страни от региона, ключови данни и инициативи на ЕС за превенция и борба със сексуалното насилие над деца.    

Освен предложенията на Европейския парламент за укрепване на законодателството на ЕС за борба със сексуалното насилие над деца, ЕК работи и за разработването на план за действие на ЕС срещу кибертормоза отчитайки тревожните данни, че 1 на всеки 6 подрастващи съобщава, че е бил жертва на кибертормоз, докато 1 на всеки 8 признава, че е извършител. Поради тази причина, Съветът насърчава държавите от ЕС да предприемат действия за защита и подкрепа на децата, които живеят в среда, в която има насилие срещу жени или домашно насилие.

Основните препоръки от доклада на УНИЦЕФ “Къде живеем и къде учим” и регионалната конференция на високо равнище са:

1. Осигуряване на сигурна среда за всички деца чрез ключови интервенции като:

• Подобряване на подкрепата за родителите и семействата
• Инвестиране в безопасни и приобщаващи училища
• Включването на темата за онлайн закрилата в националните политики, програми и услуги.

2. Реакция и предотвратяване на последващо насилие чрез:

• Укрепване на капацитета на работещите в социалната сфера и социалните услуги
• Реформи в системите за правосъдие за деца
• Наличие на мултидисциплинарни/между-институцзионални специализирани услуги за подкрепа на пострадалите, сътрудничество и цялостно управление на случаите.

3. Да не се оставя нито едно дете неподкрепено чрез:

• Ускоряване на реформите в системите за грижа за деца, ранната интервенция и деинституционализацията.
• Предоставяне на подкрепа на най-уязвимите деца.

За повече информация, моля вижте Ending violence against children in Europe and Central Asia | UNICEF Europe and Central Asia или се свържете с Боряна Гидикова, Директор “Комуникации”, на [email protected]