Историята на Влади: от ужасните условия в социалното заведение до любовта в приемното семейство

За всяко дете, любящо семейство

Мелани Шарп, 19 юни 2018 г.
Влади е прегърнат от своята приемна майка Петя. В очите на двамата се чете обич.
UNICEF/UN064150/Nikolov

02 Юли 2018

от Мелани Шарп, 19 юни 2018 г.

Петя Паносян ясно си спомня голямата стая, пълна с малки деца с вързани ръчички или крачета към креватчетата. 

Това се случва преди около осем години в голямо социално заведение за настаняване на деца в Шумен, България. Децата в социалното заведение спят в железни креватчета с гумени матраци. Без завивки и без възглавници.  

И тогава видях бебето, което щеше да е мое. Дясната му ръчичка и дясното му краче бяха обездвижени от непрекъснатото лежане

– разказва тя. 

Това бебе е Влади, който сега е на осем години. Заедно са от 2011 г., когато Петя става приемна майка на едва шестмесечния Влади и двамата заживяват в дома ѝ.

Влади е настанен в социалното заведение за малки деца едва няколко дни след раждането си. Никакви роднини не са го посещавали, докато е бил там, а на шест месеца дори не е можел да седи самостоятелно. 

Петя се грижи за Влади, който на тази снимка е на 10 месеца в новото си креватче, в апартамента им в Шумен, България.

Приемната майка на Влади, Петя Паносян, посяга към 10 месечния си син, който е в новото си креватче в приемния си дом.
UNICEF/UNI114866/Holt
Петя се грижи за Влади, който на тази снимка е на 10 месеца в новото си креватче, в апартамента им в Шумен, България.
Малкия Влади, който е на 10-месеца, играе с приемната си майка. Двамата се наслаждават на това общуване
UNICEF/UNI114866/Holt
Влади играе с приемната си майка на 10-месечна възраст.

 

Последиците от институционализацията

Само допреди няколко десетилетия настаняването на деца в уязвимо положение в големи социални заведения е практика в повечето държави от Източна и Централна Европа и Централна Азия. 

В много държави от региона съществуват дълбоко вкоренени схващания, че в определени ситуации, когато семейството е уязвимо или детето се нуждае от специализирана грижа, големите социални домове за настаняване са приемливо, дори идеално решение.  Но въздействието на тези социални заведения върху развитието на децата носи тежки последици, които понякога остават за цял живот. 

Децата, настанени в тези заведения, са лишени от социален, емоционален и интелектуален стимул, който е от изключителна важност за тяхното здравословно развитие. Изолирани от обществото, децата в социалните домове са особено уязвими на насилие, пренебрегване и тормоз.

Въпреки че хиляди деца все още живеят в социални заведения в Източна и Централна Европа и Централна Азия, има значителен напредък по отношение на преустановяване на настаняването им в подобни големи социални домове. 

Влади рисува в приемния си дом, а на лицето му е изписана усмивка.
UNICEF/UN064161/Nikolov
Влади гледа с усмивка към фотоапарата, докато рисува в дома си в България.

Успехът в България

От 2000 г. насам УНИЦЕФ, Европейският съюз и други партньори подкрепят правителствата в региона, в това число и в България, в усилията им да преминат от грижа за децата в големи социални заведения към система за семейна и базирана на общността грижа. 

Между 2010 г. и 2017 г. броят на децата, настанени в социални домове в България, е намалял от над 7500 до под 1000, а броят на приемните семейства е нараснал над десет пъти и в момента представлява мрежа от почти 2500 семейства, които се грижат за над 2300 деца. 

„Системата за грижа за децата претърпя забележителни промени“ – споделя регионалният консултант на УНИЦЕФ за закрила на детето за Европа и Централна Азия Арън Грийнбърг. „Благодарение на новото законодателство и развитието на приемната и базираната на общността грижа България и други държави в региона успяха да изведат хиляди деца от ужасните условия в тези социални заведения, да ги настанят в грижовни семейства и да им осигурят подходящи условия за развитие в общността.“
 Подкрепата на Европейския съюз за региона е от голямо значение за прекратяване на институционализирането на децата. 

В навечерието на приемането на новата финансова рамка, която ЕС подготвя за периода след 2020 г., УНИЦЕФ призовава ЕС и държавите-членки да увеличат усилията си за прекратяване на институционализирането на всички деца – в Европа и извън нея. 

 Щастливо и пълноценно детство

В Шумен осемгодишният Влади е едно щастливо и здраво момче, което ходи на училище. Той казва, че много обича приемната си майка.  „Обичам мама, защото тя се грижи за мен, но аз също обичам да се грижа за нея“ – споделя той. 

Също като Влади, всички деца имат право да растат в семейна среда с много любов и грижа.