Албена вече е спокойна и безстрашна ученичка
С помощта на специалистите от пилотния проект „Европейска гаранция за детето“ в България малкото момиче преодолява бариерите и започва училище
Точно в 7.30 ч. звънецът на единственото училище в малкото българско планинско градче Твърдица бие. Часът ще започне всеки момент. Момиченце с голяма розова чанта на принцеси се затичва по стълбите, хванала здраво ръката на майка си. Двете отиват заедно чак до класната й стая, следва прегръдка, дори две, и едва тогава се разделят.
Момиченцето се казва Албена, на 7 години и е в 1 клас. Може би най-трудният период за всяко дете. Но за Албена – още повече. Тя е с разстройство в развитието, общува само с най-близките и с малко думи. Много трудно приема непознати хора, както и всяка промяна. От малка почти винаги се крие на спокойни, уединени и тихи места. Не понася шум и струпване на много хора на едно място.
„Когато започнахме да идваме в училище Албена беше много изплашена и стресната от звънеца. Закриваше си ушите! Страшно се притеснявах как ще започне 1 клас – въпросът не беше дори да пише, въпросът беше да остане в час.“ Това ни разказва Мария Раднева, майката на Албена, която всяка сутрин я води на училище и я взима на обяд.
„Днес, месец по-късно, тя идва спокойна на училище и остава дори до края на часовете“, допълва Мария с глас, който издава, че все още и на нея самата й е трудно да повярва в случващото се. „Никой не вярваше, че това ще се случи“.
Майката смята, че ключова роля за този напредък има екипната работа на специалистите в детската градина в последната година. Тогава в детската градина започва да работи психолог, назначен в рамките на пилотния проект „Европейска гаранция за детето“ в България. Проектът се финансира от Европейската комисия и се изпълнява с подкрепата на УНИЦЕФ, като в него участват 30 детски градини от областите Бургас, Сливен и Стара Загора, в които са наети 45 допълнителни специалисти - логопеди, психолози и ресурсни учители.
Новоназначеният психолог в детската градина на Албена - Пламен Гагамов и ресурсният учител от Регионалния център за подкрепа на процеса на приобщаващо образование в Сливен Надка Шалаверова работят в екип и съставят план за подготовката на Албена за първи клас. Целта е Албена да придобие навици за училище и работа в час, за да се адаптира към новия режим и новата среда, което не е никак лесна задача за нея. По думите на Иванка Светиева, първата й детска учителка в градината, Албена много трудно спазва правила и предпочитала да стои сама.
„Без подготовка тя изобщо нямаше да има пригодност за учене."
"Когато я заварих, редеше пъзели сама и не взаимодействаше с другите деца. При нея водещото е това, че много бързо се стига до разпад на вниманието“, разказва за първата им среща Пламен Гагамов. Тогава той си поставя за цел да я провокира преди всичко да започне да общува.
„Отначало в края на двора започнахме да играем на една особена криеница между борчетата. След което ми се довери, започнахме друга игра – с две топки. Тя виждаше начина, по който аз ги подавам, повтаряше движенията ми, връщаше ми ги и по този начин малко по малко взаимодействието ставаше все по активно. Това й хареса и допусна вече да правим и не толкова забавни неща, свързани с повишаване на пригодността й за учене, с разбиране, за цвят, за цифри, за числа, учихме буквичките“, разказва Гагамов.
Любимите й занимания са ключът към Албена и в работата на ресурсния учител на Надка Шалаверова.
„Нещата се получават, когато работим с ръце. Тя обича да рисува. Чрез апликацията тя показваше себе си. Тези деца, те показват как ние трябва да работим с тях“
Екипът работи целенасочено за развитие на речта и изразяването на малкото момиче. При първите срещи със специалистите, Албена е произнасяла само отделни думи и то несвързани със ситуацията около нея.
„Никога няма да забравя, когато се връщахме от един празник на открито, на който я придружихме. Започна да ръми. Тя ме хвана за ръка и каза:
„Госпожо, вали дъжд“. Чувството от това кратко, но ясно и на място изречение, беше неописуемо“
- разказва Шалаверова.
За да улеснят прехода от детската градина в училище, специалистите започват да водят Албена в бъдещата й класна стая, в директорския кабинет и сред децата по коридорите.
„Първата среща с училищната сграда и изненадания възглас ,,Ехаааа” беше запомнящ се момент за всички“, припомня си Надка Шалаверова. След това обаче идва трудното – много ученици по коридорите, звънец, шум и нови учители. Психологът и ресурсната учителка обаче са до момичето и усилията през последната година в детската градина дават резултат. Месец след първия учебен ден Албена седи на учебния си чин и внимателно повтаря буквичката след учителката заедно с целия клас. До нея е седнала помощник-учителка, която е назначена в класа и помага на Албена и други деца, които имат нужда от подкрепа.
„В началото беше доста трудно – един час най-много да издържи. Първите дни търсихме помощ и от психолога, и от ресурсния учител. Но във всеки следващ ден времето, в което тя задържаше по-дълго вниманието си в часа, се увеличаваше“, казва учителката й Росица Иванова. Тя е категорична, че с помощта а специалистите и с много търпение, резултатът идва.
„Много бях щастлива, когато за първи път хвана химикала и започна да пише чертичките“, споделя Иванова.
„Буква А, буква Л, буква Б…“
Чуваме гласчето на Албена, която не просто пише, а на финала го изговаря.
„АЛ-БЕ-НА!“
Тези моменти носят най-голямата радост и на майка й, която неведнъж през последните години е губила надежда за развитието на детето си.
„Не мислех, че ще имаме такива постижения. В един момент дори обмислях да я отпиша от детска градина, да напусна работа и да се концентрирам изцяло върху нея. Но щяхме да сме социално затворени – твърде висока цена за Бени. Последната година наистина ми показа и на мен като родител, че трябва да съм оптимистична“.
