Нови данни показват спад на доверието във ваксините за деца до 44 процентни пункта в някои държави по време на пандемията от COVID-19

НЮ ЙОРК, 20 април 2023 г. – Общественото възприемане на значението на ваксините за деца е намаляло по време на пандемията от COVID-19 в 52 от 55 държави в проучването, предупреди УНИЦЕФ днес в нов доклад за имунизациите.

„Положението на децата по света 2023: ваксинация за всяко дете“ показва, че възприемането на значението на ваксините за децата е намаляло с над една трета в Република Корея, Папуа Нова Гвинея, Гана, Сенегал и Япония след началото на пандемията. Новите данни, събрани от Проекта за доверие във ваксините и публикувани днес от УНИЦЕФ, сочат, че Китай, Индия и Мексико са единствените държави в проучването, в които възприемането на значението на ваксините се запазва или дори се повишава. В повечето държави хората под 35 години и жените са по-склонни да съобщават за по-ниско доверие във ваксините за деца след началото на пандемията.

Доверието във ваксините е непостоянно и зависи от историческия момент. Ще е необходимо да се съберат допълнителни данни и да се направи допълнителен анализ, за да се определи дали констатациите говорят за по-дългосрочна тенденция. Въпреки спадовете, подкрепата за ваксините като цяло остава сравнително силна. В почти половината от 55-те държави в проучването над 80% от анкетираните възприемат ваксините като важни за децата.

В доклада обаче се предупреждава, че съчетанието от няколко фактора предполага, че заплахата от колебание във връзка с ваксините може да нараства. Тези фактори включват несигурност относно начина, по който беше отговорено на пандемията, растящ достъп до подвеждаща информация, намаляващо доверие в експертния опит и политическа поляризация.

„В разгара на пандемията учените бързо разработиха ваксини, които спасиха безброй животи. Но въпреки това историческо постижение, страхът и дезинформацията за всички видове ваксини се разпространиха толкова значително, колкото и самият вирус“, казва Катрин Ръсел, изпълнителен директор на УНИЦЕФ. „Тези данни са тревожно предупреждение. Не можем да позволим доверието в профилактичните имунизации да стане още една жертва на пандемията. В противен случай следващата вълна от смъртни случаи може да бъде от повече деца с морбили, дифтерия или други предотвратими заболявания.

Тревожен е фактът, че спадът в доверието идва на фона на най-големия устойчив спад в детските имунизации от 30 години насам, подхранван от пандемията от COVID-19. Пандемията прекъсна детските ваксинации почти навсякъде, особено вследствие напрежението върху здравните системи, пренасочването на ресурсите за имунизация към ваксинацията срещу COVID-19, недостига на здравни работници и мерките за оставане у дома.

В днешния доклад се предупреждава, че между 2019 г. и 2021 г. са пропуснати ваксинациите за общо 67 милиона деца, като нивата на ваксиниране намаляват в 112 държави. Децата, родени непосредствено преди или по време на пандемията, вече преминават възрастта, на която обикновено биха били ваксинирани, което подчертава необходимостта от спешни действия за наваксване на пропуснатите ваксини и предотвратяване на огнища на смъртоносни болести. През 2022 г. например броят на случаите на морбили е над два пъти в сравнение с общия брой през предходната година. Броят на децата, парализирани от полиомиелит, се е увеличил с 16% на годишна база през 2022 г. При сравняване на периода от 2019 до 2021 г. с предходния тригодишен период се наблюдава осемкратно увеличение на броя на децата, парализирани от полиомиелит, което подчертава необходимостта да се гарантира, че дейностите за ваксиниране продължават.

Пандемията изостри и вече съществуващи неравенства. За твърде много деца, особено в най-маргинализираните общности, ваксинацията все още не е налична, достъпна или хората не могат да си я позволят. Дори преди пандемията напредъкът във ваксинирането беше в застой близо десет години, докато светът се бореше да достигне до най-маргинализираните деца.

От 67 милиона деца, които са пропуснали профилактични ваксинации между 2019 и 2022 г., 48 милиона не са получили нито една профилактична ваксина – състояние, известно като „нулева доза“. Към края на 2021 г. Индия и Нигерия (и двете държави с голям контингент деца, родени в една година) са с най-голям брой деца с нулева доза, но увеличението в броя на децата с нулева доза е особено забележимо в Мианмар и Филипините.

Децата, които пропускат ваксини, живеят в най-бедните, най-отдалечените и маргинализирани общности, понякога засегнати от конфликти. Според нови данни, представени за доклада от Международния център за справедливост в здравеопазването, в най-бедните домакинства 1 от 5 деца е с нулева доза, а в най-богатите – само 1 от 20. Установено е, че неваксинираните деца често живеят в труднодостъпни общности като селски райони или бедни градски квартали. Често техните майки не са могли да ходят на училище и не им се дава много думата при вземането на решения в семейството. Тези предизвикателства са най-големи в държавите с ниски и средни доходи, където около 1 от 10 деца в градските райони и 1 от 6 в селските райони са с нулева доза. В държавите с по-високи средни доходи почти няма разлика между децата в градовете и тези в селските райони.

За да се ваксинира всяко дете, е жизненоважно да се укрепи първичната здравна грижа и да се осигурят на работниците на първа линия, които са главно жени, ресурсите и подкрепата, от които те се нуждаят. Докладът установява, че жените са на предна линия при извършване на ваксинации, но са изправени пред ниско заплащане, неформална заетост, липса на формално обучение и възможности за кариера и заплахи за сигурността им.

За да се справи с тази криза с оцеляването на децата, УНИЦЕФ призовава правителствата да удвоят ангажимента си за увеличаване на финансирането за имунизации и да работят със заинтересованите страни за отключване на наличните ресурси, включително остатъчни средства за COVID-19, с цел спешно прилагане и ускоряване на наваксващата ваксинация за защита на децата и предотвратяване на огнища на заболявания.

Докладът призовава правителствата:

• Спешно да идентифицират и да достигнат до всички деца, особено тези, които са пропуснали ваксинации по време на пандемията от COVID-19;
• Да засилят търсенето на ваксини, включително чрез изграждане на доверие;
• Да приоритизират финансирането на имунизационните услуги и първичните здравни грижи;
• Да изградят устойчиви здравни системи чрез инвестиции в жени здравни работници, иновации и местно производство;

„Имунизациите са спасили милиони животи и са защитили общностите от огнища на смъртоносни болести“, казва Катрин Ръсел. „Твърде добре знаем, че болестите не зачитат границите. Профилактичните имунизации и силните здравни системи са най-добрият ни шанс за предотвратяване на бъдещи пандемии, ненужни смъртни случаи и страдания. Докато все още има налични ресурси от кампаниите за ваксиниране срещу COVID-19, сега е моментът да пренасочите тези средства към укрепване на имунизационните услуги и да инвестирате в устойчиви системи за всяко дете.“