Kогато си малък, сам и уплашен в чужда страна

По повод Международния ден на бежанците, ще ви разкажем историята на едно деветгодишно момче от Иран.

Латинка Дучева и Симона Янкова
Абас - дете бжанец, потърсило закрила в България
UNICEF Bulgaria/2021/Yotova
18 Юни 2021

Преди две години Абас* пристига в България като непридружен малолетен и е настанен в бежански център. Баща му е починал, а майка му и сестрите му не са с него. Той пътува от Иран към България сам, като следва група от хора, търсещи закрила.

Можеш ли да си представиш да си толкова малко дете, а светът ти да е толкова разтърсен? Чувството да си изолиран в чужда страна, далече от всичко, което познаваш…

“Детето е дете, независимо защо напуска дома си, откъде идва или къде живее. Всички откъснати от домовете си деца могат да претърпят многобройни посегателства върху техните права и сериозни форми на насилие във всеки един етап от тяхното пътуване. Оказването на помощ на тези деца, за да се справят с психологическите травми, да получат достъп до здравна грижа и да имат живота, който трябва да има всяко дете, изисква спешни действия.”

заявява Кристина де Бройн, представител на УНИЦЕФ в България
Детето е дете, независимо защо напуска дома си, откъде идва или къде живее
UNICEF Bulgaria/2021/Yotova

Абас е изстрадал много след напускането на дома си.

Вървял е стотици километри през диви гори, крил се е денем и се е придвижвал нощем, крачка по крачка… Всичко с една единствена цел: да стигне до сигурно и безопасно място.

„Когато дойде в офиса, беше едно уплашено малко момче, което току-що е минало през Ада и някак си е оцеляло. Беше плашещо слаб, недохранен, изтощен и подскачаше при всеки шум. Като всяко дете, имаше нужда от спокойствие и подкрепа. Намери ги в грижите на нашия медиатор Билал Башир.“, разказва за първата си среща с Абас Радостина Белчева, заместник-председател на Съвета на жените бежанки в България (СЖББ).

Билал се превръща в очите, ушите и езика на Абас. Той помага на малкото момче да разбере целия нов свят, който му изглежда толкова опасен и несигурен, така че най-сетне детето да се чувства в една по-сигурна среда. Всички деца имат нужда от внимание и грижа, за да могат да се адаптират и подготвят за предизвикателствата на живота. Така, Абас започва да се чувства по-спокоен и дори се връща към детето, което трябва да бъде.

Малко след като започва да свиква с новата си среда,

Абас претърпява инцидент - пада и си чупи ръката.

Абас претърпява инцидент - пада и си чупи ръката.
UNICEF Bulgaria/2021/Yotova

“Беше кошмар!” – спомня си Башир. – “Целият прогрес, който бяхме постигнали до този момент чрез психологическа подкрепа, изчезна за секунда! Детето отново започна да се страхува, но поне този път знаеше, че не е сам. Отидохме до спешното, където помогнах да Абас в комуникацията с лекарите. Наложи се да го оперират, тъй като травмата му беше много лоша. Превеждах на Абас и на лекарите, за да обясним на детето ситуацията и да му вдъхнем кураж в този труден момент. Въпреки това, когато го вкараха в операционната, Абас започна да плаче и да вика отвътре, не само защото го болеше много, но и защото се страхуваше и непознатата обстановка му напомняше за ужаса, през който беше преминал преди. Също така, Абас никога преди не беше попадал в болнична обстановка, не знаеше какво да очаква и че лекарите са там, за да му помогнат. Обясних и на самите лекари травматичния опит на детето и ги помолих да ми позволят да бъда до него в операционната, за да го успокоя. Влязох в операционната в предпазно облекло и

 

държах ръката му през цялото време.

Говорех му, че всичко ще бъде наред; че няма за какво да се тревожи; че сега ще заспи и ще се събуди без да чувства повече болка. Останах с него, докато не му сложиха упойка и не заспа напълно. Вярваше ми, а аз бях единственият човек, когото наистина познаваше. Наложи се след операцията да остане десет дни под лекарско наблюдение, затова аз практически живеех в болницата през това време.”

Ръката на Абас вече е напълно възстановена.

Посещава училище и има нови приятели. Много е напреднал и владее добър български. Майка му и сестрите му също успяха да стигнат до София. Тук се роди и братчето на Абас и така семейство им се разрасна с още един член.

Семейството на Абас
UNICEF Bulgaria/2021/Yotova

„Беше ми много тежко, тъй като съм самотна майка на четири деца. Но съм вече доста по-спокойна, след като децата ми са здрави и вече ходят на училище. Чувствам се по-сигурна, защото имам и подкрепата на организациите, които много ни помагат.“  - споделя майката на Абас, а той самият, казва с усмивка: „Харесва ми в училище, защото и сестрите ми учат там и можем да бъдем заедно.“

 

И сега, след като семейството на Абас отново е заедно, могат да започнат отначало. Но не както са свикнали досега! Вече не им се налага да бягат и да се тревожат за бъдещето! Сега могат да работят, да плащат сметки, да имат оценки в училище… и всички онези досадни неща, за които всички ние се тревожим.

Подкрепата за Абас и неговото семейство е осъществена от СЖББ с финансовата подкрепа на УНИЦЕФ.

* Името на момчето е променено, за да се запази неговата анонимност.  

Логото на проекта DG Health
UNICEF