Раните, които оставя трудният път на бежанците към по-добър живот

Как с подкрепата на СЖББ и УНИЦЕФ едно момиче получи здравната грижа, от която се нуждаеше

Радостина Белчева, Съвет на жените бежанки в България
Лилиан - момиче бежанка, полуила подкрепата на Съвета на жените бежанки в България
Съвет на жените бежанки в България
22 Декември 2020

Захра е на 36 години и пристига в България заедно със своето семейство преди около един месец. Родом от Сирия, младата жена вече е преминала през доста перипетии. В търсене на по-добър живот, далеч от ужасите на войната, Захра, заедно със съпруга си Ахмед, трите им дъщери и сина им, напуска родината си заради военната обстановка.

„Пътят не беше лесен. Знаехме, че е много опасно да се премине границата и много се тревожихме дали ще оцелеем.“ - споделя Захра. Силно обезпокоени за живота на децата си, родителите не обръщат внимание на малка рана на крака на дъщеря им Лилан. 13 годишното момиче изпитва болка от доста време, но заплахите за живота изтласкват мъчителното усещане на заден план.

Пристигайки в Турция семейството се устройва за кратко при свои роднини и Захра намира лекар, който препоръчва лечение на дъщеря й за определен период от време. Малко след започване на лечението, Захра трябва да замине отново със съпруга и децата си, а лечението на Лилан се прекъсва.

Лилиан - момиче бежанка, получила подкрепата на Съвета на жените бежанки в България
Съвет на жените бежанки в България

„Понякога ме болеше като вървях, но си мислех, че просто много съм се уморила или че обувките ми са неудобни. Когато си по пътищата и трябва да се криеш в горите няма много време да мислиш какво те боли, нещата там са на оцеляване“

- споделя Лилан

Семейството пристига в България и е  настанено в бежански център. В ситуация на COVID-19, необходимостта от социална подкрепа и хуманитарна помощ отвежда Захра и семейството й в офиса на Съвета на жените бежанки в България (СЖББ). Организацията остава с отворени врати по време на пандемията. С подкрепата на УНИЦЕФ и спазвайки противоепидемичните предписания, екипът на СЖББ продължава да консултира и да подкрепя бежанци и техните семейства.

Последните месеци са сериозно предизвикателство за социалните работници и културните медиатори. Значително се увеличи броят на  бежанците и търсещите закрила лица, които имат нужда от помощ, а случаите са по-сложни. Зачестяват случаите на лица, които остават без работа и са в невъзможност да закупят храна за децата си, както и да заплатят наема на жилището си. Увеличават се случаите с психиатрична симптоматика, тревожност, депресия, както и случаите на проява на насилие“, разказва Радостина Белчева, заместник-председател на СЖББ.

Консултирайки различни случаи в практиката си, екипът на Съвета на жените бежанки в България изготвя систематична и задълбочена оценка на потребностите и уязвимостта на бежанците и лицата, търсещи закрила, включително на здравословното им състояние. Целта е да се предостави комплексна подкрепа, в това число психо-социална помощ и насочване към специализирани грижи.“ - пояснява Диана Йовчева, програмен директор в УНИЦЕФ „Деца бежанци и мигранти“ и допълва:

 „Целим също така и да информираме децата и семействата бежанци и мигранти   за наличието на съответните здравни грижи и услуги в България, както и да ги осведомим по различни здравни теми като темата за важността на ваксините, кърменето и храненето на малки деца. Тези услуги се предоставят в рамките на проект ‚Подобряване на здравния статут на деца – бежанци и мигранти в Южна и Югоизточна Европа‘, финансиран от Здравната програма на Европейския съюз (2014-2020)."

Захра разказва на социалния работник на СЖББ за препятствията, през които е преминало семейството й. На заден план е останала раната на дъщеря й, която все още не е зараснала. Захра си спомня, че раната се появила още докато са били в Сирия, но не била много голяма. В последно време обаче, раната се уголемява, болката се усилва и дори принуждава момичето да намали движението си. Захра е притеснена за детето си, но мисли, че влошаването е вследствие на постоянното носене на обувки и дългото ходене.

„Знаех, че често, поради всички травми, които са преживели, тези хора омаловажават здравословните си проблеми, особено когато са при момичетата. Затова настоях да видя раната.

Първото нещо, което си помислих е, че това е сериозна инфекция и е наложително спешно да се отиде на лекар“

- споделя  Теодора Колева, социален работник в СЖББ.

Липсата на документи от предходното лечение допълнително усложнява ситуацията. С подкрепата на социалния работник, Захра разбира за необходимостта от спешен преглед. Съпругът й първоначално пренебрегва препоръката, но впоследствие отива със семейството си в спешен кабинет в най-близката болница. След няколко насочвания към различни медицински заведения с цел поставяне на точна диагноза е договорен час за преглед в болница за инфекциозни заболявания. Изморен от обиколките по болниците, бащата, който отчаяно си търси работа, за да покрива разходите на семейството си, отказва да отиде с дъщеря си и съпругата си на прегледа, поради насрочено интервю при потенциален работодател. Захра отново е принудена да отложи грижите за здравето на Лилан. Няколко дни по-късно, когато Ахмед получава работата, Захра е отново в контакт със социалния работник и заедно със съпруга си отделят време за организиране на посещение при лекар. И този път прегледът е осуетен, поради карантинни мерки в лечебното заведение.

Екипът на СЖББ продължава да поддържа връзка със Захра и успява да запише Лилан за нова консултация. След дни на напразни опити, момичето най-накрая получава нужните грижи. Направени са необходимите изследвания и е назначено лечение. Лилан вече се чувства по-добре и раната й започва бавно, но сигурно да заздравява.

 „За да се гарантира оздравяването, родителите трябва да полагат системни грижи и усилия за спазване на предписанията. В условията на пандемия това е особено трудно, но ние оставаме на първа линия и на разположение за предоставяне на консултации и информация на бежанците и лицата, търсещи закрила за улесняване на достъпа им до здравна грижа в България. Партньорството ни с УНИЦЕФ ни дава възможност да сме подготвени и гъвкави и да окажем нужната подкрепа.“ - казва Линда Ауанис, председател на СЖББ.

Логото на проекта DG Health
UNICEF

Тази публикация е част от проекта “Подобряване на здравния статут на деца – бежанци и мигранти в Южна и Югоизточна Европа”, който е получил финансиране от Здравната програма на Европейския съюз (2014-2020).
Съдържанието на публикацията представлява само възгледите на авторите и са изцяло тяхна отговорност; не може да се смята, че тя отразява възгледите на Европейската комисия и/или на Изпълнителната агенция за потребителите, здравеопазването, земеделието и храните или друго звено на Европейския съюз. Европейската комисия и Агенцията не поемат никаква отговорност за начина, по който се използва представената информация.