Регресира ли детето ми вследствие на пандемията от COVID-19?

Ако забелязвате признаци на временно връщане назад в развитието у децата си, не сте сами.

УНИЦЕФ
Майка целува по бузата дъщеричката си, докато момиченцето е недоволно от нещо
UNICEF/UN0202875/Serbia
31 Март 2021

Повечето деца имат много силен стремеж да напредват в своето развитие. Въпреки това вълнението от придобиването на нови способности е съпътствано от стрес.

Стресът може да доведе до регресия – временно връщане назад в развитието.

Пандемията от COVID-19 задълбочи кризата по отношение на грижите и ученето. Вследствие на прекъсванията в училище, срещите с приятели и други приятни занимания, регресивното поведение (затруднения с умения, които детето е владеело преди, като приучаването към тоалетна и добрия сън, както и затруднения в справянето с чувствата на гняв, тъга и тревожност) се превърна във все по-често срещано явление.

Разговаряхме с Нанси Клоус – доктор по философия, главен асистент в Центъра за детски изследвания в Йейлското училище по медицина и заместник-директор на програмата „Образование в ранна детска възраст“ на Йейл – за това, през което може би преминавате с децата си (от малки деца до студенти) и как можете да се справите с трудностите заедно - с нежност и разбиране.

>> Какви признаци на регресия срещате при децата в условията на пандемията от COVID-19?

Често наблюдавам признаци на регресия в по-голяма степен от обичайното за възрастта в нормални условия. Виждала съм деца да регресират до бебешко говорене, нужда от помощ с ежедневни дейности, със съня или ходенето да тоалетна, и то в много по-голяма степен от обичайното за тях. Справянето със силните чувства и изразяването им може да бъде много предизвикателно, така че ние често наблюдаваме нервни изблици при по-големи и по-малки деца, дори и при студенти. Дори и ние, възрастните, регресираме, когато нивата ни на стрес са по-високи или когато минаваме през промени и преходни периоди, затова мисля, че е важно да имаме предвид следното: Това е феномен в развитието, който съпътства хората през целия им живот.

Също така често наблюдаваме и предизвикателства в поведението. Забелязваме, че децата се натъжават много от липсата на техните приятели или учители и демонстрират пресилени емоции и поведение във връзка с промяната на начина, по който „ходят“ на училище. Цялата тази несигурност е много по-голяма и разстройваща, тъй като всички ние се опитваме да се върнем към нормалното, предвидимото състояние на нещата. Откриваме, че усещането за постоянство и предсказуемост е много по-трудно постижимо по време на пандемията от COVID-19. Това може да накара децата да се чувстват тревожни и разстроени, което със сигурност може да доведе до нарушена поведенческа регулация (дисрегулация).

>> Някои родители стават свидетели на нервни изблици при своите тийнейджъри. Как е редно да реагират?

Подкрепете ги в намирането на начини да регулират своите емоции – да излязат на разходка, да потичат, да дишат дълбоко, да оцветяват, да рисуват. Намерете начин да им осигурите връзка с приятелите и семейството. И все пак имайте предвид, че те няма да могат да използват успешно тези стратегии по време на самия изблик. След като регулират чувствата си, родителят може да каже: „Ти беше много разстроен/а. Чудя се какво се случва“. Може да е от помощ, ако изразите предположение относно връзката между техните чувства и изблика. Обичайно тези чувства са смесени – гняв, страх, тъга, тревожност и т.н. Може да е от помощ да отбележите колко труден и различен е животът по време на пандемията от COVID-19 и колко е предизвикателно всичко това. Тийнейджърските години са предизвикателни за родителите и за децата, тъй като основната задача на тяхното развитие е да бъде направен огромният скок към независимостта – процес, който е започнал още в ранната детска възраст. Този процес е съпроводен от вълнение, болка, трудности и тревожност както за родителите, така и за младежите.

>> Други родители забелязват, че малките им деца, които успешно са приучени към тоалетна, сега се изпускат в леглото. Какво бихте им препоръчали?

Това е често наблюдавана регресия. Помислете дали има някакви промени у дома или в училище, които оказват влияние. Ако има причина, която кара детето ви да изпитва тревожност, можете да положите усилия, за да окажете подкрепа на детето си. На тази възраст може да е от полза, ако им обувате пелени-гащички/памперси по време на сън. Следете приема на течности на детето си и го ограничете преди лягане, като наблюдавате колко често пелените-гащички/памперсите са сухи сутрин. Това ще ви подскаже как напредва детето ви с контрола върху нощното изпускане. Уверете детето си, че ще му помогнете да се научи да остава сухо през нощта. В същото време подкрепяйте децата си в изграждането на независимост по отношение на обличане и събличане, миене на ръце, хранене и вършене на дребни, съответстващи на възрастта, задачи като раздигане на собствените съдове от масата (стига да умеят това). Подкрепата и изграждането на независимост, съответстваща на възрастта, в други области подкрепя и изграждането на умения и увереност и може да спомогне за овладяването на всички аспекти от приучаването към тоалетна.

>> Много деца са повлияни от нарушенията в тяхната „нормална“ среда в училище, в детската градина, в тяхната игрова и/или учебна среда. Какво бихте препоръчали на родителите, които са изправени пред подобна ситуация вкъщи?

Знаем, че децата често правят или подражават на онова, което полагащите грижи за тях лица правят, затова мисля, че е добре родителите да потърсят подкрепа за справяне със собствения си стрес, тъй като в крайна сметка именно това може да допринесе за благополучието на техните деца. Моите деца са вече големи и не мога да си представя какво щеше да бъде, ако бях натоварена със задачите на родители с подрастващи деца в момента! Те трябва да помагат с виртуалното или присъственото училище, много от тях трябва да гледат малките си деца вкъщи, като в същото време се притесняват за работата и здравето си, както и за това на цялото семейство.

Чувството на вина у родителите се е увеличило по време на пандемията от COVID.

Родителите се притесняват за социалната изолация, която преживяват децата им. Притесняват се за социалните умения на децата, за възможностите им за игра и обучение. Децата имат много силни антени за притесненията на родителите си, така че понякога изказването им на глас може да бъде подкрепящо за вашите деца. Обяснете на децата си какво ви притеснява по начин, съответстващ на нивото им на развитие, например: „Всичко това е много трудно и за мама и тати и ние правим всичко възможно, за да ти помогнем да учиш и да играеш възможно най-добре“.

Родителите се чувстват много самотни в тези трудни времена. Много от тях намират полза в това да чуят, че и други родители се чувстват по същия начин като тях. Родителите се чувстват по-добре, знаейки, че не са сами, но стресът и тревожността лесно могат да се върнат, когато децата не изпълняват домашните, които учителят е изпратил, не слушат онлайн уроците си и може би дори отказват да участват в онлайн обучението. Нямам готово решение за тази ситуация. Просто помнете, че не сте сами и е нормално да се чувствате безпомощни, разстроени, виновни и притеснени. Наистина е трудно.

Много родители се притесняват дали децата им ще наваксат пропуснатото след пандемията. Вие мислите ли, че децата ще успеят да наваксат?

Няма как да предвидя това. Имам надежда и вярвам в естественото любопитство, мотивация и устойчивост на децата, затова бих казала – да, ще успеят. А до тогава четете на децата си и търсете начини да прекарвате време заедно. Обмисляйте и обсъждайте онова, което се случва навън. Играйте заедно и се опитайте да учите и растете заедно.

Винаги помнете, че най-доброто нещо, което можете да дадете на децата си, е любов и грижа.

>> Какво бихте посъветвали родителите в момента?

Дръжте се! Всички правим най-доброто, на което сме способни. Подходът на различните родители е различен, така че не сравнявайте себе си с други родители или децата си – с други деца. Вие знаете какви са вашите ценности, вие знаете какво искате за децата си. Всички правим онова, от което имаме нужда, за да минем през всичко това.


Нанси Клоус е главен асистент в Центъра за детски изследвания в Йейлското училище по медицина; заместник-директор на програма „Образование в ранна детска възраст“ на Йейл; лектор по психология и клиничен директор на MOMS Partnership® и програма „Развитие за родителите и семействата“ на Йейл. Тя е майка на две деца и баба на още две.

Интервю, взето от Манди Рич, автор на дигитално съдържание, УНИЦЕФ