Как да установим контакт с травмирано от война дете?

Ескалиращото насилие в Украйна може да травмира децата. Мнозина са лишени от най-основното, като например храна или сън, а някои се плашат от силни шумове. Доброволците и представителите на приемната страна следва да се придържат към описаните тук стъпки за установяване на контакт в общуването с деца, преживели стрес. Те ще ви помогнат да не престъпвате границите на личното пространство на детето и да „възстановите“ усещането му за безопасност.

Как да подходим към детето:

I. Запознаване

1. Застанете на равнището на неговия поглед (например коленичете или клекнете, за да бъдете физически на едно и също ниво).
2. Представете се: кажете си името, какво правите и какво отношение имате към детето („Казвам се Мария. Доброволец съм и помагам на семействата, дошли в нашия град“).
3. Попитайте детето с какво име предпочита да го наричат (например: „Как да ти казвам?“).
4. Обяснете колко време ще прекарате с детето (например: „Ще пренощуваш тук, ще съм с теб, докато дойде автобусът и после ще продължиш“).

II. Оценка на потребностите на детето

1. Попитайте детето как се чувства.
2. Питайте го от какво има нужда в момента. Гладно ли е, жадно ли е, ходи ли му се до тоалетната? Топло ли му е?
3. Може би детето е болно и има нужда от лечение?
4. Иска ли да поиграе (евентуално с други деца, ако има наоколо)?

III. Опознаване на района

1. Покажете на детето стаята, където ще се настани, заведете го до тоалетната и банята, покажете му къде ще спи, къде ще се храни, къде ще играе и т.н.
2. Обяснете правилата по време на престоя на детето (например: „Вечеряме в тази стая в седем часа и в девет часа всички си лягаме“).
3. Разкажете му за района, където се намира (за града, селото или други особености на района, които е добре да знае).

IV. Подкрепа

1. Кажете на детето, че ако иска да говори, сте готови да го изслушате.
2. Попитайте детето за какво иска да говори.
3. Попитайте какви теми предпочита да избягва.
4. Попитайте го с какво обича да се занимава (например дали обича да рисува, да майстори нещо, да танцува, да пее, да реди конструктор или пъзел и т.н.).
5. Кажете на детето, че ако има нужда от нещо, може да ви потърси.

Какво не бива да се прави, когато се общува с дете:

1. Не разпитвайте детето за военните действия, които може да е видяло, как се е чувствало при воя на сирените или когато е чувало взривове и изстрели*.
2. Не питайте детето за хората, останали в зоната на активните бойни действия*.
3. Не нарушавайте личното пространство на детето. Непременно предварително питайте детето дали може да го хванете за ръка или да го прегърнете.
4. Не изразявайте неискрени чувства. Вие също сте човек, преживявате, и ако не сте в настроение, не се усмихвайте фалшиво само защото пред вас стои дете. Децата усещат неискреността на възрастните и това може да се отрази на вашите взаимоотношения.
5. Не обсъждайте травматични събития във връзка с военните действия в присъствие на детето.
6. Не употребявайте груби изрази в присъствие на детето.
7. Не задавайте въпроси от рода на: „Какъв беше домът ти?“ По-добре вместо това да питате: „Харесваш ли дома си?“ или „Какво предпочиташ?“

* Въпросите за травматични събития може да породят отрицателни чувства или гневен изблик, което е крайно нежелателно. По-добре е да оставите детето да говори, когато се почувства готово.