Какво е тревожност?

Естествено е децата да се чувстват притеснени и напрегнати понякога за неща като приятелства, говорене пред публика или полагане на изпит. Тревожността се превръща в проблем за децата, когато притесненията продължат дълго и започнат да пречат на ежедневието им. Добрата новина е, че с подходяща професионална помощ и чрез развиване на положителни умения за справяне, тревожността е преодолима. 

Какво е тревожност?

Тревожността естествена човешка реакция. Тя е усещането, което изпитваме, когато сме притеснени или уплашени от нещо. След това обикновено се успокояваме и се чувстваме по-добре. 

Страхът в малка доза дори може да ни предпази от опасност. Понякога обаче тревожността ни кара да чувстваме, че нещата са по-страшни, отколкото всъщност са, и това може да е трудно за понасяне. Постоянните притеснения могат да доведат до продължителна тревожност.

Ако тревожността пречи на детето ви да прави неща, които обича, или то се чувства притеснено или паникьосано в ситуации, които не са стресови, важно е да потърсите подкрепа, за да му помогнете.

Какво причинява тревожност?

Трудно е да се определи точната причина. При стресови ситуации на опасност или заплаха, в мозъка се активира „алармена система”, която дава  сигнал, че нещо не е наред. За да се справим с трудната ситуация, мозъкът ни става по-бдителен, спира да мисли за други неща и изпраща сигнали, за да подготви тялото да се “измъкне” бързо или да “избяга” от опасността. Това е естествен механизъм за оцеляване.

Тревожност при деца и юноши

Децата изпитват безпокойство за различни неща на различна възраст – много от тези тревоги са присъщи на израстването.

От около 6 месеца до 3 години е често срещано малките деца да изпитват тревожност при раздяла – да плачат или да се вкопчват, когато се разделят с родител или човека, който се грижи за тях. Това е нормален етап в развитието и обикновено отминава до 2–3 години.

При деца в предучилищна възраст е типично да се появят конкретни страхове или фобии, включително от животни, насекоми, бури, височини, вода и тъмнина. Те също обикновено отшумяват с времето.
Много деца се притесняват, когато започват ново училище или преди изпит. Някои са по-срамежливи в социални ситуации.

Но ако детето не „израсне“ обичайните страхове и тревоги, или те започнат да пречат на училището, вкъщи или игрите, не се колебайте да потърсите съвет и помощ от специалист по психично здраве в лицето на детски психиатър или детски психолог.

Признаци и симптоми на тревожност при деца

Симптомите на тревожност могат да бъдат сложни и понякога се появяват дълго след стресово събитие. Ето някои често срещани признаци:

Физически симптоми:

• Задъхване, главоболие или усещане за замайване
• Учестен пулс, понякога високо кръвно налягане
• Неспокойствие, треперене или слабост в краката
• Болки в стомаха – крампи, диария, чести посещения до тоалетна
• Проблеми със съня или загуба на апетит

• Сухота в устата, прекомерно потене или усещане за горещина

   

Емоционални и психически симптоми:

• Трудности в концентрацията
• Паника, напрежение, усещане за тревога
• Претоварване или чувство на обреченост
• Чувство за липса на контрол в дадена ситуация
• Умора и раздразнителност

Тревожността се проявява различно при всеки човек. Напълно естествено е да се чувстваме по-малко или повече неспокойни и напрегнати от другите в една и съща ситуация.

Децата, които са тревожни, имат нужда от постоянно уверение и подкрепа от родителите си или хората, които се грижат за тях. Понякога могат да бъдат тихи и стараещи се да угаждат, което прави тревожността им лесна за подценяване или пропускане. Бъдете чувствителни към признаците на тревожност, за да можете навреме да потърсите помощ и да се погрижите, ако детето ви има нужда от това.

Как да помогнете на детето си да се справи с тревожността?

Ако детето ви изпитва тревожност, първото нещо, което можете да му напомните е, че чувството ще отмине. Това ще му помогне да се успокои и да се почувства по-сигурно. Ето няколко подхода, които биха помогнали на детето ви да се справя с тревожността и да бъде по-добре подготвено:

1.Проучете чувството заедно: Помолете детето да наблюдава какво се случва, когато изпитва тревожност - как се проявява, какво я предизвиква, колко дълго трае. Колкото по-ясно разбере какво преживява и се чувства в безопасност да говори за това, толкова по-лесно ще му бъде да се справи.

2. Пренасочете вниманието: Тъй като не могат да контролират емоциите си, децата, които изпитват тревожност, често си задават въпроси без отговор, като например „Защо ми се случва това?“ или „Защо на мен?“. Въпрос като „Какво искаш да вечеряме?“ може да върне фокуса им върху настоящето и да им даде усещане за контрол.

3. Насърчавайте здравословни навици: Добрата храна и качественият сън могат да повлияят положително върху усещането за безпокойство, особено след продължителни емоционални натоварвания. Експертите препоръчват между 9 и 12 часа сън за деца между 6 и 12 години, а за тийнейджъри — между 8 и 10 часа. За да защитите съня, ограничете използването на екрани вечер и изключете електронните устройства от спалнята.

4. Активирайте сетивата: Сетивата ни са силен инструмент за справяне с тревожност, паника и стрес. Насърчете детето да седне удобно и бавно да вдишва и издишва. Накарайте го да назове 4 неща, които вижда, 3 неща, които чува, 2 неща, които може да помирише и 1 нещо, което може да опита.

5. Упражнение за дишане с корема: Когато сме тревожни, дишането ни често става плитко, вдига се в гърдите и забравяме да поемаме дълбоко въздух. Коремното (диафрагмено) дишане е успокояващо, защото доставя повече кислород до тялото ни.

Ето едно лесно упражнение в 3 стъпки:
– Постави ръка върху корема си
– Направи 5 бавни дълбоки вдишвания и издишвания – 5 секунди вдишване през носа и 5 секунди издишване през устата
– Нека детето си представи, че с всяко вдишване надува балон в корема си, а при издишване въздухът се изпуска бавно от балона.

Кога да потърсите професионална помощ

Ако тревожността пречи на ежедневието на детето ви, професионалната помощ може да бъде решаваща. Личният лекар ще ви насочи към специалист по психично здраве за оценка и съвет с подходящо за детето ви лечение.
Ако на детето бъде предложена терапия, то ще може да говори с обучен специалист за това което изпитва и начини за справяне.

Като родител е важно да знаете, че тревожността на детето ви не е отражение на вашето възпитание, нито е нарочно поведение за търсене на внимание. Може да се дължи на стресираща и сериозна ситуация, но с вашата грижа, внимание и любов – тревожността може да бъде овладяна и преодоляна.