80 години УНИЦЕФ. За всяко дете – надежда.

Юбилейна изложба

Кампания

„Надеждата на света лежи в бъдещите поколения.“

С тези думи през 1946 г. Общото събрание препоръча създаването на Международния фонд за спешна помощ за децата към Организацията на обединените нации (УНИЦЕФ). Целта е да се защити животът на децата, които се борят за оцеляване в периода след Втората световна война, да се помогне за възстановяването на разрушените общества и да върне надеждата за по-добро бъдеще.

Нашата мисия е ясна: да достигнем до всяко дете в нужда, да защитим правото на децата да живеят, да се развиват и да реализират потенциала си. Това е ДНК-то на УНИЦЕФ. От пепелта на войната до глобалните предизвикателства, които засягат милиони днес, нашата мисия никога не се е променяла. УНИЦЕФ работи за закрила на правата на всички деца. Които и да са те. Където и да се намират.

УНИЦЕФ работи в България от 1946 г. в подкрепа на децата и семействата, като ролята на организацията се развива с времето и продължава и днес. България е сред първите държави, ратифицирали Конвенцията за правата на детето през 1991 г., и остава ключов партньор в изграждането на по-добър свят за всяко дете, включително като съосновател и съпредседател на Групата на приятелите на децата и Целите за устойчиво развитие.

Тези снимки разказват историята за решимостта на УНИЦЕФ и на непрекъснатите усилия да се преодолее разликата между правата на всяко дете  и тяхното пълно прилагане на практика . Това е историята на хиляди смели и всеотдайни хора, работили неуморно на едни от най-трудно достъпните места в света, за да достигнат до най-уязвимите деца; на правителствените партньори, дарители и поддържници от цял свят, осигурявали жизненоважни ресурси и постоянна подкрепа за постигането на общите ни цели за децата; на посланици на добра воля и защитници, които без колебание се застъпват за каузата за децата.

Най-вече тези снимки разказват историята на милиони деца, чиято смелост и устойчивост ни вдъхновяват вече 80 години. В условията на конфликти и кризи, сред бедност и лишения, въпреки дискриминацията и изключването, децата съхраняват способността си да играят, да се смеят и преди всичко – да не губят надежда за по-добро бъдеще.

80-ата годишнина на УНИЦЕФ е възможност отново да заявим своята решителност да отстояваме тази надежда – за всяко дете. С поглед назад,  се учим от своите  постижения и предизвикателства. С поглед напред потвърждаваме своя ангажимент да реализираме правата на всяко дете.

Децата са нашата мисия. И „надеждата на света“ все още се основава на тях.

Кристина де Бройн
Представител на УНИЦЕФ в България

80 години УНИЦЕФ. За всяко дете – надежда.

Юбилейна изложба

УНИЦЕФ/UNI142416/Германия,1946 УНИЦЕФ/UNI142416/Германия,1946
UNICEF Germany/UNI142416/1946 Момиченце, принудено да напусне родния си дом, увито в одеяла върху купчина багаж, в очакване да поеме пътя си обратно към дома.
УНИЦЕФ/UNI281449/Европа,1948 УНИЦЕФ/UNI281449/Европа,1948
УНИЦЕФ/UNI281449/Европа,1948 На 11 декември 1946 г., с резолюция на Общото събрание на Организацията на обединените нации, е създаден Детският фонд на ООН (УНИЦЕФ).
УНИЦЕФ/UNI43135/Египет, 1947 УНИЦЕФ/UNI43135/Египет, 1947
УНИЦЕФ/UNI43135/Египет, 1947 Сред окуражителните възгласи на други деца, две момчета участват в състезание по скок на дължина в лагер за 1000 югославски бежанци край североизточния пристанищен град Суец.
УНИЦЕФ/UNI41884/Гърция, 1946 УНИЦЕФ/UNI41884/Гърция, 1946
УНИЦЕФ/UNI41884/Гърция, 1946 Деца в Патра, пристанищен град в северозападна Гърция, пият хранителна зърнена напитка, предоставена от УНИЦЕФ.
УНИЦЕФ/UNI43176/Гватемала, 1950 УНИЦЕФ/UNI43176/Гватемала, 1950
УНИЦЕФ/UNI43176/Гватемала, 1950 През 1950 г. правителството на Гватемала, с подкрепата на УНИЦЕФ, стартира демонстрационна и обучителна програма за здравеопазване на майките и децата в селските райони около столицата Гватемала Сити, с цел подготовка на медицински кадри и подобряване на санитарните условия, в които живеят децата.
УНИЦЕФ/UNI43217/Коста Рика, 1952 УНИЦЕФ/UNI43217/Коста Рика, 1952
УНИЦЕФ/UNI43217/Коста Рика, 1952 В училището „Мигел Обрегон“ в село Алахуела медицинска сестра се подготвя да прегледа деца за туберкулоза с единствения мобилен рентгенов апарат на правителството, превозван с камион, доставен от УНИЦЕФ. През 1952 г. правителството на Коста Рика започва двугодишна кампания срещу туберкулозата.
УНИЦЕФ/UNI42502/ Етиопия, 1955 УНИЦЕФ/UNI42502/ Етиопия, 1955
УНИЦЕФ/UNI42502/ Етиопия, 1955 Докато майка му и медицински работник го наблюдават, малко дете с изгаряния отвръща на усмивката на медицинска сестра-стажантка, лежащо в болничното легло в подпомагания от УНИЦЕФ Колеж по обществено здраве и обучителен център в северозападния град Гондар, Етиопия.
UNICEF/UNI142418/ Ecuador, 1958 UNICEF/UNI142418/ Ecuador, 1958
UNICEF/UNI142418/ Ecuador, 1958 За да се бори с маларията, която е една от основните причини за детската смъртност, правителството на Еквадор провежда мащабна кампания за пръскане с ДДТ, като използва инсектициди, превозни средства и оборудване, предоставени от УНИЦЕФ. Кампанията обхваща почти половината от 1,5-милионното население на страната.
УНИЦЕФ/UNI43162/Югославия, 1950 УНИЦЕФ/UNI43162/Югославия, 1950
УНИЦЕФ/UNI43162/Югославия, 1950 Здравни работници на терен в централна Босна.
УНИЦЕФ/UN034289/ТОРГОВНИК, 2016 УНИЦЕФ/UN034289/ТОРГОВНИК, 2016
УНИЦЕФ/UN034289/ТОРГОВНИК, 2016 Хиба Ал Наболси е 10-годишно сирийско момиче, израснало във война и преживяло изтощително и рисковано пътуване в търсене на безопасност. Тя живее със семейството си в транзитен център за бежанци и мигранти в Република Северна Македония, където в подкрепено от УНИЦЕФ пространство за деца, усмивката отново се връща на лицето ѝ.
УНИЦЕФ/UNI46382/ Джон Исак, Пакистан, 1983 УНИЦЕФ/UNI46382/ Джон Исак, Пакистан, 1983
УНИЦЕФ/UNI46382/ Джон Исак, Пакистан, 1983 През 1983 г. в Пакистан - момичета четат заедно на пейка след часовете в училище в град Карачи.
УНИЦЕФ/UNI99955/ Норвегия, 1965 УНИЦЕФ/UNI99955/ Норвегия, 1965
УНИЦЕФ/UNI99955/ Норвегия, 1965 През 1965 г. Нобеловата награда за мир е присъдена на УНИЦЕФ за „насърчаване на братството между народите“. С присъждането на Нобеловата награда за мир работата в полза на децата се признава като работа в полза на мира. Хенри Лабуис, изпълнителен директор на УНИЦЕФ (1965–1979), получава медала на Нобеловата награда за мир от името на УНИЦЕФ. „Благосъстоянието на днешните деца е неразривно свързано с мира в утрешния свят.“
УНИЦЕФ/UNI42249/ Дави УНИЦЕФ/UNI42249/ Дави
УНИЦЕФ/UNI42249/ Дави Официалният документ за присъждането на Нобеловата награда за мир за 1965 г. на УНИЦЕФ „за насърчаване на братството между народите“.
УНИЦЕФ/UNI42509/Шийън/Нигерия, 1968 УНИЦЕФ/UNI42509/Шийън/Нигерия, 1968
УНИЦЕФ/UNI42509/Шийън/Нигерия, 1968 Бебе опитва първата си хапка хляб след месеци на оцеляване в бежанска болница до фронтовата линия по време на Нигерийската гражданска война. УНИЦЕФ осигурява храна, лекарства и други животоспасяващи доставки.
УНИЦЕФ/UN04111/Даноа/Виетнам, 1972 УНИЦЕФ/UN04111/Даноа/Виетнам, 1972
УНИЦЕФ/UN04111/Даноа/Виетнам, 1972 В Южен Виетнам приблизително 200 000 изоставени и осиротели деца като тези живеят по улиците, в предградията и гетата на Сайгон – недохранени, ранени, изгорени, осакатени и ослепели – невинни жертви на войната. УНИЦЕФ осигурява оборудване за сиропиталища и детски ясли, хранителна помощ с високо съдърание на протеини за училища и бежански лагери, както и подкрепа за образование и рехабилитация.
УНИЦЕФ/UN03781/Т. С. Сатян /Афганистан, 1976. УНИЦЕФ/UN03781/Т. С. Сатян /Афганистан, 1976.
УНИЦЕФ/UN03781/Т. С. Сатян /Афганистан, 1976. През 1975 г. е създадена водната помпа „Mark II“, която променя живота на милиони деца. Чиста и безопасна вода потича от новоинсталираните чешми във Фатиябад, докато деца и възрастни с нетърпение я носят към домовете си. През 1976 г. УНИЦЕФ подкрепя програмата за водоснабдяване на селските райони в Афганистан чрез доставки и оборудване, транспорт, обучение и експертен персонал.
УНИЦЕФ/UNI124767/Исак/Турция, 1985 г. УНИЦЕФ/UNI124767/Исак/Турция, 1985 г.
УНИЦЕФ/UNI124767/Исак/Турция, 1985 г. Преди 50 години стартира Международната разширена програма за имунизация, която осигури достъп до животоспасяващи ваксини за децата по целия свят. Оттогава много неща се промениха, но целта на УНИЦЕФ остава същата – да се гарантира, че всяко дете, където и да се намира, има достъп до ваксини. Само през последните 50 години имунизациите саспасили близо 154 милиона живота. Малко момиче, в скута на майка си, е ваксинирано от медицинска сестра в с. Кьосккьой по време на последния етап от подкрепената от УНИЦЕФ имунизационна кампания. На 3 декември 1985 г. Турция завършва безпрецедентната си национална имунизационна кампания. В рамките на три десетдневни етапа, започнали през септември, повече от 80 процента от 5-те милиона деца под петгодишна възраст в страната са имунизирани срещу заболявания, причиняващи над 500 детски смъртни случая седмично.
UNICEF/UNI39719/Rotner, New York, USA, 1979 UNICEF/UNI39719/Rotner, New York, USA, 1979
UNICEF/UNI39719/Rotner, New York, USA, 1979 Организацията на обединените нации обявява 1979 г. за Международна година на детето, за да повиши осведомеността относно условията, пред които са изправени децата по света, и да насърчи действия в защита на техните права. През 1979 г. в Съединените американски щати група усмихнати момичета, облечени в традиционни носии на своите родни страни, се прегръщат пред Международното училище на ООН в Ню Йорк.
УНИЦЕФ/UNI46239/ Кронфол, 1980 УНИЦЕФ/UNI46239/ Кронфол, 1980
УНИЦЕФ/UNI46239/ Кронфол, 1980 Българска пощенска марка от 1980 г. изобразява деца и възрастни, събрани на открито. Марката включва логото на Международната година на детето (1979), надписа „Знаме на мира 1979“ и емблемата на Международната детска асамблея – две новоизлюпени пиленца в яйце. Първата детска асамблея на движението „Знаме на мира“, проведена в София през 1979 г., е посветена на Международната година на детето.
УНИЦЕФ/ NI43281/Волан/ Етиопия, 1984 г. УНИЦЕФ/ NI43281/Волан/ Етиопия, 1984 г.
УНИЦЕФ/ NI43281/Волан/ Етиопия, 1984 г. През 1982 г. УНИЦЕФ поставя началото на инициативата „Революция за оцеляване и развитие на децата“, насочена към спасяването на милиони детски животи всяка година. Тя се фокусира върху четири животоспасяващи мерки: проследяване на растежа, рехидратиращо лечение при обезводняване, насърчаване на кърменето и имунизация. През 1984 г. в Етиопия посланикът на добра воля на УНИЦЕФ Лив Улман коленичи до дете в бежанския лагер в Сурма.
УНИЦЕФ/ UNI51098/ Персоназ/ Еритрея, 1994 г. УНИЦЕФ/ UNI51098/ Персоназ/ Еритрея, 1994 г.
УНИЦЕФ/ UNI51098/ Персоназ/ Еритрея, 1994 г. Четиригодишно момиче е хранено с лъжица в център за лечение на недохранване, подпомаган от УНИЦЕФ, край Асмара, столицата на Еритрея. След 30 години граждански конфликт страната има един от най-високите показатели нза детска смъртност сред децата под петгодишна възраст в Африка (208/1000), а по оценки 52% от децата в тази възрастова група страдат от хронично недохранване. Програмата на УНИЦЕФ за периода1994–1995 г. подпомага около 100 000 деца, останали без родители след войната, като същевременно подкрепя здравеопазването, осигуряването на чиста вода и санитарни условия, и насърчава начално образование.
УНИЦЕФ/UNI40117/Мера/Ню Йорк, САЩ, 1989 г. УНИЦЕФ/UNI40117/Мера/Ню Йорк, САЩ, 1989 г.
УНИЦЕФ/UNI40117/Мера/Ню Йорк, САЩ, 1989 г. На 20 ноември 1989 г., след десетилетие на преговори и дебати, 159 държави-членки на Организацията на обединените нации приемат Конвенцията за правата на детето – най-широко подкрепеният договор в областта на правата на човека за защита на децата. Посланикът на добра воля на УНИЦЕФ Одри Хепбърн (вляво) чете откъс от Конвенцията за правата на детето по време на среща с деца от цял свят, отбелязваща този исторически документ.
УНИЦЕФ/ UNI40095/ Исак/ Етиопия, 1988 г. УНИЦЕФ/ UNI40095/ Исак/ Етиопия, 1988 г.
УНИЦЕФ/ UNI40095/ Исак/ Етиопия, 1988 г. През 1988 г. световноизвестната актриса и посланик на добра воля на УНИЦЕФ Одри Хепбърн пътува до Етиопия в рамките на първата си официална мисия за организацията с цел да привлече внимание към въздействието на продължаващата суша върху децата и жените в страната. Днес УНИЦЕФ работи с повече от 400 посланици на добра воля в над 100 държави, които защитават правата на всяко дете. От създаването на програмата през 1954 г. стотици известни личности работят на международно, регионално и национално ниво за промяна в живота на децата по света.
УНИЦЕФ/ UNI51578/ Спраг/ България, 1991 г. УНИЦЕФ/ UNI51578/ Спраг/ България, 1991 г.
УНИЦЕФ/ UNI51578/ Спраг/ България, 1991 г. Четири деца седят на пейка пред дом за деца с увреждания в София. Безпрецедентните икономически, социални и политически промени в Централна и Източна Европа и бившия Съветски съюз създават сериозни предизвикателства за децата и други уязвими групи. В отговор на това през 1991 г., УНИЦЕФ започва програма, която насърчава прилагането на Конвенцията за правата на детето, подкрепя изследвания в помощ на политики, насочени към децата, и предоставя целенасочена спешна помощ. До началото на 1993 г. 15 държави в региона, включително България, ратифицират Конвенцията за правата на детето, а 10 подписват и Декларацията от Световната среща на върха за децата.
УНИЦЕФ/ UNI53344/ Мера/ Ню Йорк, 1995 г. УНИЦЕФ/ UNI53344/ Мера/ Ню Йорк, 1995 г.
УНИЦЕФ/ UNI53344/ Мера/ Ню Йорк, 1995 г. Изпълнителният директор на УНИЦЕФ Карол Белами и първият демократично избран президент на България Желю Желев по време на срещата им в сградата на УНИЦЕФ на 24 октомври 1995 г.
УНИЦЕФ/UNI50371/ Заир, 1994 г. УНИЦЕФ/UNI50371/ Заир, 1994 г.
УНИЦЕФ/UNI50371/ Заир, 1994 г. Природни бедствия, въоръжени конфликти и „тихите“ извънредни ситуации, причинени от глад и болести, продължават да оставят отпечатъка си върху децата по света – особено онези, които вече са изложени на бедност и неравенство. От създаването си УНИЦЕФ не спира да реагира на хуманитарните кризи. Здравният съветник на УНИЦЕФ за Сомалия Кармен Каригос държи две деца бежанци от Руанда в лагера Ндошо за непридружени деца край град Гома. След геноцида в Руанда през 1994 г., който отнема близо един милион живота, в региона са регистрирани повече от 120 000 непридружени деца. Когато в бежанските лагери в Заир, приютили бежанци от Руанда, избухва епидемия от холера , служители на УНИЦЕФ в Сомалия, които имат опит от овладяването на холерна епидемия в Могадишу, се включват в потушаването й . Насочвайки усилията си към Ндошо – лагер за 3600 руандски деца бежанци – екипът постига бързи резултати: в рамките на седмица детската смъртност в Ндошо спада от 56 на 4 деца дневно, а до средата на август – до две.
УНИЦЕФ/UNI31487/Чаласани, Албания, 1999 г. УНИЦЕФ/UNI31487/Чаласани, Албания, 1999 г.
УНИЦЕФ/UNI31487/Чаласани, Албания, 1999 г. Две момчета бежанци от Косово край северния граничен град Кукеш. До края на април 1999 г., само за малко повече от месец, над 600 000 етнически албански – повечето от тях жени и деца – бягат от Косово, тогава част от Федерална република Югославия, към съседни държави. УНИЦЕФ осигурява здравни комплекти, основни медицински консумативи, пакети за бебешка хигиена, високопротеинова храна, одеяла, таблетки за пречистване на вода и комплекти за изследване на водата. В Кукеш УНИЦЕФ провежда имунизационна кампания срещу полиомиелит и морбили, достигайки до 24 000 деца. Комплектите на УНИЦЕФ „училище в кутия“, съдържащи основни учебни материали, се използват за възстановяване на достъпа до образование навсякъде, където това е възможно.
УНИЦЕФ/ Пенов/ Могилино, България, 2008 г. УНИЦЕФ/ Пенов/ Могилино, България, 2008 г.
УНИЦЕФ/ Пенов/ Могилино, България, 2008 г. От създаването на своя офис в България, УНИЦЕФ работи в тясно партньорство с правителството повече от 20 години за подобряване на живота и благосъстоянието на децата в цялата страна. През 2007 г. светът е шокиран от документаления филм на BBC, разкриващ нечовешките условия на живот в дома за деца в Могилино. Извеждането на 67-те деца и младежи с увреждания от дома бързо се превръщат в национална кауза. УНИЦЕФ подкрепя правителството за закриването на институцията и развиването на услуги в общността за деца, които не могат да живеят в семейна среда. 52 деца и младежи от Могилино са настанени в шест центъра за настаняване от семеен тип, където получават професионална грижа и закрила.
УНИЦЕФ/Русе, България, 2016 УНИЦЕФ/Русе, България, 2016
УНИЦЕФ/Русе, България, 2016 Роси е родена със зрително увреждане и прекарва 13 години в дома в Могилино. По-късно е настанена в един от шестте центъра от семеен тип, създадени след закриването на дома. Тя продължава да живее и днес – в познатата като „Розовата къща“ в Русе. Роси пораства и се превръща в мила млада жена, която може да ходи, да се храни, да се облича и активно да общува с хората около себе си.
УНИЦЕФ/ UNI114861/ Холт/ Шумен, България, 2011 г. УНИЦЕФ/ UNI114861/ Холт/ Шумен, България, 2011 г.
УНИЦЕФ/ UNI114861/ Холт/ Шумен, България, 2011 г. В продължение на повече от две десетилетия България постига впечатляващ напредък в реформата на публичната грижа за децата – страната закрива почти всички големи институции, забранява настаняването на деца под тригодишна възраст в институционална грижа и инвестира в подкрепа за родителите и за алтернативна грижа от семеен тип, каквато е приемната грижа, грижа от роднини и услуги за подкрепа в общността. През 2000 г. повече от 35 000 деца живеят в 165 различни институции, като при подкрепата за уязвими деца и семейства е ограничена, уменията на персонала са недостатъчни и липсва общо разбиране за правата и нуждите на децата. Днес, 26 години по-късно, по-малко от 90 деца остават в последните два дома за медико-социални грижи за деца, които предстои да бъдат закрити. Същевременно, днес повече от 770 социални услуги подкрепят уязвими деца и семейства. Бебе стои изправено в детско креватче в дома за медико-социални грижи за деца в Шумен, в който са настанени над сто деца на възраст от 0 до 3 години. УНИЦЕФ подкрепя правителството при разработването на нови услуги като патронажни грижи за семейства с малки деца, работа на терен и подкрепа в общността за деца и семейства в риск, както и приемна грижа за бебета. Тези усилия допринасят за закриването на дома през 2013 г.
UNICEF/ UNI114865/ Holt, Shumen 2011 UNICEF/ UNI114865/ Holt, Shumen 2011
UNICEF/ UNI114865/ Holt, Shumen 2011 Шестмесечният Влади с приемната си майка Петя в дома им в Шумен. Момчето е едно от първите деца, изведени от дома в Шумен и настанени в приемна грижа.
УНИЦЕФ/Стойков/ Шумен, България, 2023 УНИЦЕФ/Стойков/ Шумен, България, 2023
УНИЦЕФ/Стойков/ Шумен, България, 2023 Петя и Влади продължават да живеят заедно, а през годините тя се грижи като приемен родител за още осем деца .
УНИЦЕФ/Стойков/София, България, 2024 УНИЦЕФ/Стойков/София, България, 2024
УНИЦЕФ/Стойков/София, България, 2024 През 2008 г. в Пазарджик Институтът по социални дейности и практики (ИСДП) създава първата „Синя стая“ – пространство за щадящо изслушване на деца, жертви на насилие. Днес в страната функционират повече от 70 „Сини стаи“, подкрепени от национална методология и насоки за тяхното използване и работа. Петя Димитрова, психолог от ИСДП, работи с момиче в „Синя стая“ по време на неговото изслушване.
УНИЦЕФ/Стойков/София, България, 2024 УНИЦЕФ/Стойков/София, България, 2024
УНИЦЕФ/Стойков/София, България, 2024 Една от ключовите услуги, отговарящи на нуждите на деца – жертви и свидетели на насилие, е моделът „Зона ЗаКрила“. Въведена през 2015 г. с подкрепата на УНИЦЕФ, услугата предоставя на децата и техните семейства специализирана мултидисциплинарна подкрепа на едно място – под един покрив. Днес моделът „Зона ЗакКрила“ се прилага в 11 области в България, като до момента повече от 5000 деца и техните родители са получили подкрепа. Шестгодишният Влади и неговата майка Цветелина се усмихват в парк в София. Цвети и Влади прекарват повече от година в кризисния център на Фондация „Анимус“, докато екипът на „Зона ЗаКрила“ в София им предоставя правна помощ, както и психологическа и социална подкрепа, за да преодолеят травмата и да продължат живота си без насилие. Цвети получава и подкрепа да завърши образованието си и да си намери работа. Днес Цвети и Влади са в безопасност и се справят самостоятелно, с ново усещане за сила и увереност.
УНИЦЕФ/Минков/Сливен, България, 2024 УНИЦЕФ/Минков/Сливен, България, 2024
УНИЦЕФ/Минков/Сливен, България, 2024 През 2012 г. УНИЦЕФ и партньори създават първия Център за майчино и детско здраве в област Шумен, а през 2014г. и втори център в област Сливен. До момента двата центъра са подпомогнали над 17 000 семейства, като са им осигурили цялостна грижа за децата през най-ранните и най-важни години от живота им. Христина е у дома със своя едногодишен син Мирослав и патронажната сестра Маргарита Атанасова от Центъра за майчино и детско здраве в Сливен, създаден с подкрепата на УНИЦЕФ. От раждането на малкия Мирослав Маргарита Атанасова е постоянна част от живота на семейството, като извършва редовни домашни посещения. Всяка година патронажните сестри от Центъра за майчино и детско здраве в Сливен подкрепят повече от 3000 семейства с малки деца, предоставяйки безплатно професионална грижа и съвети.
УНИЦЕФ/ Нови Пазар, България, 2016 УНИЦЕФ/ Нови Пазар, България, 2016
УНИЦЕФ/ Нови Пазар, България, 2016 През 2016 г. УНИЦЕФ и Министерството на образованието и науката стартират програмата „Заедно от детската градина“, която дава възможност на повече от 5000 деца – включително деца със специални потребности – да растат, учат и играят заедно. Усмихнатата петгодишна Ивена посещава група „Слънчице“ в ЦДГ „Китка“ в Нови пазар. „Китка“ е една от 30-те детски градини, включени в програмата „Заедно от детската градина“, в рамките на която УНИЦЕФ и партньори създават приобщаваща среда, в която децата със специални нужди и увреждания могат да учат, да играят и да растат заедно със своите връстници.
УНИЦЕФ/ Стойков/ Кюстендил, Център за обществена подкрепа, 2023 г. УНИЦЕФ/ Стойков/ Кюстендил, Център за обществена подкрепа, 2023 г.
УНИЦЕФ/ Стойков/ Кюстендил, Център за обществена подкрепа, 2023 г. Чрез програмата „Глас за всяко дете“ УНИЦЕФ и Регионалните центрове за подкрепа на процеса на приобщаващото образование въвеждат средства за допълваща и алтернативна комуникация (AAC) в детски градини и училища в цяла България, за да дадат възможност на всички деца да учат и общуват заедно със своите връстници. Средствата за допълваща и алтернативна комуникация позволяват на децата със затруднения в комуникацията да се изразяват, а на родителите, учителите и съучениците им – по-добре да ги разбират и подкрепят. Един от иновативните AAC инструменти за деца и възрастни с нарушения на речта и езика е дигиталното приложение Cboard, подкрепено от УНИЦЕФ и достъпно безплатно. Борис Чолаков (Бобо) е осемгодишно невербално дете в първи клас в училище в Кюстендил. Когато Бобо е по-малък, посещава детска градина в квартал „Дружба“ в София, включена в програмата „Заедно от детската градина“. Благодарение на C-board той за първи път може да избира и да изразява какво иска да прави, както и да записва и намира това, което търси.
УНИЦЕФ/Стойков/ Нова Загора, България, 2024 УНИЦЕФ/Стойков/ Нова Загора, България, 2024
УНИЦЕФ/Стойков/ Нова Загора, България, 2024 От 2018 г. Програмата на УНИЦЕФ за ранна детска интервенция подкрепя семейства на малки деца със затруднения в развитието чрез ранно идентифициране на предизвикателствата и предоставяне на подкрепа у дома. Специалисти работят директно с родителите, като им дават практически инструменти и увереност да подкрепят развитието на детето си в ежедневието. Данните показват, че ранното откриване и подкрепата, ориентирана към семейството, водят до значително по-добри резултати в развитието на децата. Петгодишният Васко в детска градина „Надежда“ в Нова Загора през 2024 г. Васко проговаря на петгодишна възраст. С подкрепата на своето семейство и специалистите по ранна детска интервенция на УНИЦЕФ той развива комуникационни и социални умения, които днес му позволяват да учи, играе и общува с другите деца.
УНИЦЕФ/ Драгоданово, България, 2012 УНИЦЕФ/ Драгоданово, България, 2012
УНИЦЕФ/ Драгоданово, България, 2012 Децата се сблъскват с много от същите пречки при достъпа до правосъдие и подкрепа, както и останалите граждани. Наред с това обаче те се изправят и пред специфични правни и социални бариери поради статута си на непълнолетни. От 2013 г. УНИЦЕФ подпомага правителството в реформата на системата за детско правосъдие, така че тя по-добре да отразява правата на децата, нуждаещи се от грижа, подкрепа и закрила. Това включва укрепване на правната и политическата рамка, развитие на нови услуги за деца с противообществени прояви и деца в конфликт със закона, както и изграждане на капацитета на специалистите, които работят с тях. Момче от Социално-педагогическия интернат (СПИ) в село Драгоданово, където по това време са настанени още 37 деца. През 2017 г., с подкрепата на УНИЦЕФ и партньори, СПИ Драгоданово е закрит като част от усилията за прекратяване на институционалната грижа за деца в конфликт със закона.
УНИЦЕФ/ Минков/ СУ“ СВ. Седмочисленици“, София, България УНИЦЕФ/ Минков/ СУ“ СВ. Седмочисленици“, София, България
УНИЦЕФ/ Минков/ СУ“ СВ. Седмочисленици“, София, България От 2021 г. националната програма „Стъпки заедно“ за превенция на тормоза и насилието в училище подкрепя училищните общности в България в създаването на по-безопасна и подкрепяща среда, достигайки до повече от 20 000 деца и младежи. Изпълнявана от УНИЦЕФ България в партньорство с Министерството на образованието и науката, програмата работи с ученици, учители и родители за изграждане на социално-емоционалните умения на децата, подкрепа на учителите и активно включване на родителите. Чрез обучения, менторство и работа с учениците „миротворци“ инициативата насърчава открития диалог, ранното разпознаване на рискови ситуации и изграждането на култура на взаимно уважение в училищата. Миротворците от СУ „Свети Седмочисленици“ в София седят на своята специална синя пейка – място за всяко дете, което има нужда от помощ или съвет. Училището е едно от първите пет пилотни училища в програмата „Стъпки заедно“, която до момента обхваща повече от 200 училища в страната.
УНИЦЕФ/ Спасов/ Работилница на UpShift, Перник, България, 2025 УНИЦЕФ/ Спасов/ Работилница на UpShift, Перник, България, 2025
УНИЦЕФ/ Спасов/ Работилница на UpShift, Перник, България, 2025 UPSHIFT е глобална програма на УНИЦЕФ, която насърчава младите хора да се превърнат в двигатели на промяната в своите общности. Чрез комбинация от обучение, менторство и начално финансиране тя помага за превръщането на идеите на младите хора в социални проекти с голямо въздействие. От стартирането си в България през 2024 г. програмата е ангажирала над 1500 млади хора, е организирала 16 семинара и е подкрепила 50 проекта, ръководени от младежи, достигайки до повече от 50 000 души. „Upshift е програма, която всеки млад човек трябва да преживее. Емоциите и уменията остават с теб завинаги. Благодарна съм, че имах възможността да изживея това приключение два пъти – веднъж като участник и веднъж като ментор.“ – Никол Петрова, 17 г.
УНИЦЕФ/Минков/Варна, България, 2022 УНИЦЕФ/Минков/Варна, България, 2022
УНИЦЕФ/Минков/Варна, България, 2022 От конфликти и климатични промени до природни бедствия и политическа нестабилност – днешният свят изправя децата пред все по-големи и взаимосвързани кризи. В партньорство с правителства, местни власти, неправителствени организации и други агенции на ООН, УНИЦЕФ работи за това децата бежанци и мигранти да бъдат защитени, да получават грижи и образование – така че правата им да бъдат спазвани, а специфичните им нужди да бъдат посрещнати, независимо къде се намират. 7-годишната Василиса е в стаята си в хотел край Варна. Два месеца след началото на конфликта тя напуска Украйна заедно със своята майка Светлана. Вася казва, че мечтае завинаги да има мир на Земята. Войната в Украйна преобръща живота на 7,5 милиона деца. Страхът, травмата и несигурността стават част от ежедневието, докато милиони семейства са принудени да бягат. Почти 90 процента от бежанците са жени и деца. В България УНИЦЕФ, заедно със своите партньори, работи, за да гарантира, че разселените деца и семейства от Украйна намират безопасност, продължават образованието си и започват отново да изграждат живота си с достойнство, надежда и закрила. Никога в съвременната история толкова много деца по света не са били принудени да напуснат домовете си просто, за да оцелеят.
УНИЦЕФ/Минков/Харманли, България, 2024 УНИЦЕФ/Минков/Харманли, България, 2024
УНИЦЕФ/Минков/Харманли, България, 2024 18-годишният Наураз живее в „Безопасна зона за непридружени деца бежанци“, създадена с подкрепата на УНИЦЕФ в най-големия Регистрационно-приемателен център в Харманли, управляван от Държавната агенция за бежанците. Той напуска Сирия сам на 16-годишна възраст, като оставя семейството, приятелите и всички, които обича. След повече от 11 години война в родината си, Наураз се надява да намери мир. Мечтата му е да стане централен нападател в световен футболен отбор. България е външна граница на Европейския съюз и ключова точка по миграционните маршрути. През последните години в страната пристигат повече от 50 000 бежанци и мигранти – включително над 13 000 деца. УНИЦЕФ работи с националните власти и партньори, за да гарантира, че децата – особено тези, които са сами – са идентифицирани, защитени и подкрепени, с достъп до закрила, грижа, образование, правна помощ и безопасни възможности за бъдещето.
УНИЦЕФ/ Милкова/ Бургас, България, 2022 УНИЦЕФ/ Милкова/ Бургас, България, 2022
УНИЦЕФ/ Милкова/ Бургас, България, 2022 България продължава да има най-висок дял на детска бедност в Европейския съюз. В периода 2021 и 2023 г. УНИЦЕФ, в партньорство с правителството, пилотно прилага „Европейска гаранция за детето в България“, финансирана от Европейския съюз. Инициативата въвежда четири модела на услуги в 10 общини, като обхваща повече от 17 000 деца и 10 500 родители в рамките на 24 месеца. През ноември 2022 г. правителството на България приема Национален план за изпълнение на Европейската гаранция за детето, който цели до края на 2030 г. броят на децата в риск от бедност и социално изключване да бъде намален с 196 700. Родена и израснала в един от най-бедните райони на Бургас, Силвия прави първите си стъпки след година и половина рехабилитация. Преди мобилният екип, създаден по пилотния проект „Европейска гаранция за детето“, да я открие две години по-рано, момичето не може нито да ходи, нито да говори. Днес Силвия е на шест години и получава постоянна подкрепа и терапия в Центъра за обществена подкрепа в Бургас. Благодарение на мобилните екипи стотици деца и семейства, които живеят в най-маргинализираните общности и често остават невидими за институциите, получават достъп до жизненоважни услуги.

Подкрепи дейността на УНИЦЕФ за всяко дете

Всяко дете има право на по-добър живот.
С вашата подкрепа можем да го осигурим.



УНИЦЕФ работи за всяко дете – в България и по света. Нашата мисия е да гарантираме, че всяко дете расте в безопасна и подкрепяща среда, където има достъп до здравеопазване, качествено образование и закрила. Благодарение на вашата подкрепа достигаме до най-уязвимите и им даваме шанс за по-добро бъдеще.
 

ПОДКРЕПИ УНИЦЕФ