Как трябва да изглежда светът след COVID-19 за хората с #РазличниСпособности (увреждания)? От Мария

Глава I: Младежите, COVID-19 и влиянието на пандемията върху психичното здраве

Това да си тийнейджър, още повече абитуриент, в това време се оказва изключително предизвикателно.

Мога да го потвърдя, защото съм една от тях. Някои от нас са свикнали с обстановка без ограничения, в която да се виждаме с приятелите си, да се разхождаме в парка, да спортуваме или дори да прегърнем близките си, е част от нашето ежедневие. Промените, свързани с противоепидемичните мерки обаче, пречат на това и имат голям ефект върху психичното ни здраве.

Например скорошно онлайн проучване на УНИЦЕФ България на знанията, нагласите, вярванията и поведенията на младежите от 15 до 19-годишна възраст показа, че връстниците ми изпитват много противоречиви чувства по време на извънредното положение – от гняв до самота. Въпреки това обаче сме дисциплирани, що се касае до спазването на поставените мерки (съобразяване с изискването за физическа дистация, носенето на маски, миенето на ръце), независимо от това, че ситуацията ни разстройва. Също така активно участваме в кампании за дигитално доброволчество и съпричастност онлайн – до такава степен, че процентът на кибертормоз е спаднал. Друго позитивно заключение е нашата способност да разграничаваме достоверната информация от фалшивите новини и да не се доверяваме в толкова голяма степен на конспиративни теории. Основното обаче остава – липсват ни приятелите, училището и физическият контакт и именно заради това имаме нужда от психосоциална подкрепа.

Глава II: Младежите с увреждания и извънредното положение

УНИЦЕФ, подобно на много други организации, предлага много добри основни съвети за това как да се справим с негативната страна на настоящето положение - аз обаче смятам да бъда по-конкретна,  представяйки ви една различна гледна точка върху него. Вместо да го възприемаме като време на забрани, защо не то да бъде използвано за развитие на личността – може да се захванем с ново полезно умение, да изгледаме филма, за който не ни е останало време по принцип, или да започнем нов режим за тренировки. По този начин може да се възползваме от ситуацията и да извлечем най-доброто от нея. Давам себе си за пример – от доста време изучавам корейски език, намирам и анализи на различни произведения на изкуството. Почитател съм на видео есета и използвам новооткритото свободно време, за да гледам отново любимите си сериали. Фактът, че не се фокусирам върху новините, сваля нивата на ненужен стрес, който не е полезен за никого. Хубавото на времето, в което живеем, е това, че технологиите позволяват да поддържаме връзка с приятели и близки. Честно казано, не знам как бих се чувствала, ако това не беше възможно!

Като човек с физически увреждания съм привикнала към този живот на изолация. Това обаче не го прави по-малко ограничаващ или самотен – моите специални нужди често ме принуждават да мисля три стъпки напред, когато планирам да изляза например – губейки свободата и спонтанността, присъщи на повечето ми връстници.

Това е моето и нашето „нормално“. Сега вие - онези, които може би се сблъсквате с подобни ограчения в излизането или събиранията за пръв път, можете да се поставите на наше място и заедно да променим нещата към по-добро, след като приключи всичко това!

Част III: Създаване на свят след COVID-19, в който хората с #РазличниСпособности са агенти на промяната

Първата стъпка към това е да не изпитвате страх от нас. Излезте от зоната си на комфорт, задавайте въпроси не само за състоянията, а и за интересите ни. Опитайте се да видите човека, а не само увреждането!

Какво друго? Доста хора смятат, че най-големият проблем, пред който сме изправени, е недостъпната физическа среда. Истината обаче е, че е по-важно да се започне с промяна на обществените нагласи и отношението към хората с увреждания. Ако тя бъде постигната, останалото ще последва като домино ефект.

Ако децата и младежите с увреждания биват възприемни като пълноправни личности, които са много повече от медицинските си диагнози, обществото ще зърне нашия истински потенциал. Имаме ценното качество да се адаптираме към среда в общество, което не е особено гостоприемно към различия. Не е ли крайно време обаче да приемем различията си като богатство, а не като дефицит? Често чувам фразата „Даваме ви глас“. Това не е необходимо, ние вече го имаме. Разковничето е в това да се вслушате в него, дори и когато той разкрива неудобната истина.

Ние сме най-добрите експерти по собствените си преживявания. Ако ни дадете възможността да разкажем историите си от първо лице, ще научите как да направите класните стаи, обществената среда и работните места по-достъпни за всички; как да осигурите специализирано образование по теми, които се смятат за табу (например сексуално образование за младежи с увреждания). По този начин също отразяването ни в медиите, както и новите закони в подкрепа на хората с увреждания, биха станали по-етични, давайки възможност за увереност и независимост на всички нас!

Така трябва да изглежда светът след COVID-19 за хората с #РазличниСпособности – не правете промени, които ни засягат, без наше участие!

Наемете ни като консултанти по градоустройство; включете ни в училищни съвети; гласувайте за нас в парламента; позволете ни да бъдем телевизионни водещи – изобщо вижте потенциала в нас, а не ни възприемайте само като „жертви на обстоятелства“; организирайте изложби с наши произведения и най-вече – не странете от нас и покажете желание за приятелство!

Всичко това е възможно! Ако си позволите да си го представите, ще намерим заедно и мотивацията да го превърнем в реалност!