Всички права за всяко дете: Мария Александрова, български застъпник за приобщаващо образование

Тази история е част от специална поредица на Регионалния офис на УНИЦЕФ за Европа и Централна Азия, посветена на млади застъпници, които използват своя глас, за да защитават и насърчават правата на други млади хора, с което отбелязваме 30-ата годишнина на Конвенцията за правата на детето. 

„Някои хора приемат образованието за даденост просто защото са го получили наготово. Но за хора като мен – и не само мен – образованието е право, за което си струва да се борим.“

Мария Александрова, на 18 години, описва себе си като „нърд“, музикален ентусиаст и милениал, съвсем като всеки друг. „Правя същите неща като нормалните тийнейджъри“, допълва тя.

Отказвайки да бъде определяна или ограничавана от церебралната си парализа, Мария е мощен застъпник за приобщаващо образование за всяко дете и младеж в България и извън нея. Благодарение на упоритостта си тя стана първият млад човек с увреждания в България, който издържа престижния изпит на Кеймбридж по английски език и проправи пътя, който да следват други деца и младежи в нейното състояние. 

Мария говори перфектно английски, но тъй като движи ръцете си по-бавно от връстниците си, за нея е било по-трудно да положи изпита в ограниченото време, определено за него. Благодарение на застъпническата ѝ дейност местният изпитен център се съгласява да промени продължителността на изпита и ѝ позволи да използва компютър, като по този начин ѝ дава равен шанс да получи този престижен езиков сертификат.

„Наистина срещнахме съпротива“, казва тя. „Обсъждахме нещата в продължение на 2–3 месеца, имаше различни варианти как да се явя на изпита. Единствената разлика е при писмения компонент на изпита – беше решено да използвам компютър вместо листи. Аз станах първият човек с такъв тип увреждане, който е положил изпита.“

Тези промени проправят пътя за други юноши с физически увреждания да се явят на изпита и да го издържат, като по този начин повишат шансовете си да влязат в университет, да си намерят работа и да живеят независим живот.

Двигател на положителна промяна в България

Това е само последната от много битки, които Мария е водила – и спечелила – в страна, в която близо 14 000 деца с увреждания са извън училище и детска градина.

Твърде често в България хората, живеещи с увреждания, се срещат със стигма и дискриминация, защото обществото се фокусира върху това, което те не могат да правят, вместо върху потенциала и възможностите им.

Отначало ме възпитаваха с идеята, че не се различавам от другите“, спомня си тя. „Но докато растях, започнах да забелязвам различното отношение на хората. Примери за дискриминация: „Защо изглежда толкова различно?“, „Защо е толкова страшна?“

Мария е била отхвърлена от три училища, докато намери настоящото си училище – „Козма Тричков“ – нейната четвърта и последна възможност. Тук тя най-сетне намира подкрепа. Мария казва, че отношенията ѝ със съучениците ѝ са по-добри, отколкото във всичките ѝ предишни училища, и тя започва да съдейства за промяна на нагласите в собственото си училище и в общността.