Деца с различни способности – как медиите да ги включват и отразяват етично?

Кой е най-щадящият начин да подходим към темата за увреждането

УНИЦЕФ
Момче, застанало пред камера, е навряло лицето си в обектива й. Операторът го снима.
UNICEF Bulgaria/2016

17 Октомври 2019

За да насърчим положителни нагласи в аудиторията, препоръчваме на журналистите да използват термина „Деца с различни способности“ вместо деца с увреждания.

Децата с увреждания са преди всичко деца и винаги трябва да виждаме детето преди увреждането. Съгласно Закона за закрила на детето децата с увреждания и тези с трудно лечими заболявания са деца в риск. Ние като общество трябва да създадем условия те да участват пълноценно във всички сфери на обществения живот – като присъствието им в медиите изисква специално внимание. Това не означава, че достъпът на деца със специални нужди до медийното пространство трябва да бъде крайно ограничен. Напротив, изключително важно е да проучваме ситуацията на децата с увреждания и потенциалните ограничения на достъпа им до равни възможности – поради липса на правни гаранции или дискриминация и предразсъдъци. Да дадем глас на децата да изразят собствените си мнения и личния си опит е най-доброто лекарство срещу погрешните нагласи към „различните хора”.

Уврежданията не са заболявания, макар че понякога се причиняват от такива. Все още има деца с увреждания, които живеят в институции за резидентна грижа. Към края на 2017 г. по данни на Агенцията за социално подпомагане 729 деца с увреждания в България живеят в центрове за настаняване от семеен тип и по данни на Министерството на здравеопазването още 405 деца живеят в домове за медико-социални грижи. Данните за 2016 г. на Агенцията за социално подпомагане показват, че общият брой на децата в България с 50 и над 50% степен на увреждане, установена с решение на ТЕЛК, е над 26 000 и те получават социално подпомагане. В допълнение всяка година между 900 и 1300 са новорегистрираните деца със степен на увреждане под 50%, които не получават социално подпомагане. Истинският брой на децата с увреждания обаче вероятно е по-голям от този на официално регистрираните и не е известен с точност. Освен деца с увреждания, такива със специални потребности са още децата с хронични заболявания, децата с разстройства от аутистичния спектър, деца с поведенчески и емоционални затруднения (дефицит на вниманието, хиперактивност), говорни нарушения, деца в риск от затруднения с ученето и т.н.

Според национално проучване на Държавната агенция за закрила на детето, проведено през 2015 г.,65% от запитаните родители отговарят, че не искат дете с интелектуални затруднения да бъде част от класа на детето им, а 20% не искат тяхното дете да учи заедно с деца с физически увреждания.

РЕЧНИК

Да използваме: деца с различни способности, деца с физически увреждания или интелектуални затруднения; деца със специални потребности; деца със специфични нужди, както и медицински термини, ако звучат достатъчно достъпно, напр. „деца със синдром на Даун”; деца с разстройства от аутистичния спектър.

Да не използваме: деца-инвалиди, недъгави деца, увредени деца, умствено изостанали, аутисти.

 

СЪВЕТЪТ НА ПСИХОЛОГА

Кой е най-щадящият начин да подходим към темата за увреждането

на дадено дете?

В разговор със самото дете не е редно ние да бъдем тези, които въвеждат темата за увреждането. Би следвало да разговаряме с детето за всичко друго, но не и за увреждането. Тази тема може да я въведе самото дете, ако пожелае. Няма достатъчно основателна причина ние да повдигаме темата за увреждането – защото би трябвало да можем да видим първо детето, а след това увреждането (ако последното изобщо е необходимо).

КАКВО НИ КАЗВА ЗАКОНЪТ

ПРИМЕРЕН СЮЖЕТ

Според Закона за интеграция на хората с увреждания, увреждане е всяка загуба или нарушение в анатомичната структура, във физиологията или в психиката на даден индивид. Законът за предучилищното и училищно образование определя специални образователни потребности“ като: „образователни потребности, които могат да възникнат при сензорни увреждания, физически увреждания, множество увреждания, интелектуални затруднения, езиково-говорни нарушения, специфични нарушения на способността за учене, разстройства от аутистичния спектър, емоционални и поведенчески разстройства“.

Законът обръща внимание на образователните аспекти при обучението на деца с

увреждания, като отговорността за това е възложена на Министерството на образованието и науката. Освен образователните потребности на децата с увреждания обаче законодателството не предвижда други конкретни правила отвъд общите изисквания за интеграция на хората с увреждания.

КОНТРОЛНИ ВЪПРОСИ

  • Уверихме ли се, че когато отразяваме дете със специфични потребности, неговите личност, умения, интереси, чувства и т.н. не остават на заден план в нашия материал?
  • Убедихме ли се, че не караме детето да говори за увреждането, противно на желанието му?
  • Сигурни ли сме, че прекалено предпазливото отразяване на спецификите на детето няма да има обратен ефект и да засили стигматизацията?
  • Отразяването на деца с увреждания често предизвиква емоции. Сигурни ли сме, че не притесняваме детето, показвайки негативни емоции (например съжаление)?
  • Сигурни ли сме, че не накърняваме достойнството на детето, задавайки му твърде деликатни въпроси (следователно подценявайки го), или такива, на които то не може да отговори или разбере (следователно надценявайки го)?
  • Каква е целта на споменаването на увреждането на детето - може ли да бъде избегнато, без да наруши идеята на материала?

ПРИМЕРЕН СЮЖЕТ

Група деца са спечелили олимпиада по математика, а едно от тях е с увреден слух.  Ако в центъра на материала ни е представянето на децата, може би не е подходящо изобщо да засягаме темата за увреждането на едно от тях. Ако обаче разработваме материал по темата дали децата с увреждания трябва да учат заедно с връстниците си, или да са изолирани в специални училища, то примерът с детето с увреждане, постигнало успех като част от отбор по математика, е илюстративен и подходящ.

Повече по темата прочетете в Пътеводителя за етично отразяване на деца в медиите, създаден от УНИЦЕФ, Асоциацията на европейските журналисти-България и група изтъкнати журналисти, психолози, юристи, ПР специалисти, фотографи и видео оператори.