УНИЦЕФ смята, че деинституционализацията не се ограничава до извеждането на децата от институциите от стар тип

УНИЦЕФ България споделя разбирането, че деинституционализацията не е крайна цел, а средство за постигане на това, което е най-добро за всяко едно дете. Тя е процес на замяна на институционалната грижа с грижа в семейна или близка до семейната среда и не се ограничава само до закриване на специализираните институции и извеждане на децата от тях. Работата по подкрепа на семействата за предотвратяване разделянето на децата от техните родители е ключова част от този процес, така както и подкрепата за децата и младежите, напускащи грижа, и специалистите, които работят с децата и родителите.

Отчитайки напредъка и положителните примери, УНИЦЕФ винаги е подчертавал необходимостта от допълнителна работа – основно по приоритизирането на подкрепата на родителите и осигуряването на качеството на услугите. Някои от основните препоръки от независимия преглед на напредъка и предизвикателствата в реформата на системата за грижа за децата, реализиран с подкрепата на Уницеф през 2014 г.[1], включват: гарантиране на приобщаващ подход към достъпа до образование, заетост и жилищно настаняване; създаване на система за наблюдение с единна база данни от всички подразделения на МТСП, МЗ и МОН; дългосрочен ангажимент за развитие и подкрепа на социалните работници и работещите в социалната сфера.

Тези препоръки се потвърждават и от редица други анализи и доклади: анализа за ролята на резидентната грижа в системата от мерки за закрила на детето, изготвен през 2018 г. от постоянната работна група по деинституционализация по заявка на Междуведомствената работна група за управление на процеса; анализа на системата за закрила на детето, изготвен с подкрепата на Уницеф през юли 2019 г.; доклада на международната организация DRI.

Отчитайки напредъка на страната в реформата за грижата за децата, ситуационният анализ на децата и жените в България[2], изготвен по поръчка на УНИЦЕФ, показва, че поради различни причини все още голям брой  деца продължават да бъдат разделяни от семействата си. Децата от маргинализирани общности и тези с увреждания са с най-висок риск да бъдат разделени от семействата си. Затова основните приоритети в настоящата програма за партньорство между УНИЦЕФ и правителството на Република България са превенцията на разделянето на децата от семействата им и подкрепата на родителите да се грижат за своите деца.

Актуализираният план за действие за прилагане на националната стратегия „Визия за деинституционалзицаия на децата в Република България“ за периода 2016 – 2020 г. и разработването на следващия план са възможност именно за решаване на съществуващите към момента основни предизвикателства и превръщането на препоръките за тяхното преодоляване в конкретни мерки с ясни срокове и времеви рамки, финансиране и отговорни институции.

[1] Деинституционализацията на децата в България, до къде и накъде?

[2] Ситуационен анализ на децата и жените в България