Преди пандемията: 1 от 8 държави харчи повече за обслужване на дълг, отколкото за образование, здравеопазване и социална закрила
УНИЦЕФ призовава за удължаване на облекченията за обслужване на дълговете и за тяхното преструктуриране, така че държавите и техните деца да могат да се възстановят от кризата

- Достъпно на:
- Български
- English
ФЛОРЕНЦИЯ/НЮ ЙОРК, 1 април 2021 г. – Приблизително 1 от 8 държави в световен мащаб харчи повече за обслужване на дълга си, отколкото за социални услуги, сочи доклад на УНИЦЕФ, публикуван днес.
В доклада „COVID-19 и надвисналата дългова криза“ се отбелязва, че 25 държави в световен мащаб, повечето от които вече изнемогват под бремето на бедността и лишенията, харчат по-голям дял от общите си правителствени разходи за обслужване на дълг през 2019 г., отколкото за образование, здравеопазване и социална закрила, взети заедно. Необходими са усилия в световен мащаб за защита на социалните разходи, а с това и на правото на всяко дете на социална сигурност, образование и здравеопазване, се отбелязва в доклада.
„Децата, живеещи в държави с голямо дългово бреме и с ограничени ресурси за социална закрила, образование и здравеопазване, е малко вероятно някога да се отскубнат от бедността и лишенията“
- заявява изпълнителният директор на УНИЦЕФ Хенриета Фор.
„Личните и обществените разходи са огромни, оставяйки децата, техните общности и държави без надежда за устойчиво икономическо и социално развитие“.
Преди пандемията от COVID-19 държавите с най-високи нива на обслужване на дълга, включително Чад, Гамбия, Хаити и Южен Судан, изразходваха поне 3 щ.д. за обслужване на дълг на всеки 1 щ.д., отиващ за жизненоважни социални услуги, се посочва в доклада.
В него се отбелязва също, че една четвърт от държавите с ниски и средни доходи, явяващи се дом на 200 милиона деца, в момента са в дългова криза или в риск от дългова криза.
Макар че държавите от Г-20 договориха Инициатива за мораториум върху обслужването на дългове за периода от април 2020 г. до юни 2021 г., само 1 от 3 отговарящи на изискванията държави са участвали в нея. До момента инициативата е спомогнала за запазване на нивата на разходите за здравеопазване и социална закрила в 46-те участващи държави. Разходите за образование обаче вече са се свили през последната година. Задлъжнелите държави също така са съкратили разходите за закрила на деца, храна и вода, хигиенни и санитарни услуги, се казва още в доклада.
“Пандемията е предизвикала световна катастрофа в областта на образованието, която спешно трябва да бъде овладяна, за да се избегне превръщането на поколението „COVID-19“ в изгубено поколение. Въпреки това, поради COVID-19 и дълговото бреме, изпитвано от тези държави, вече сме свидетели на съкращаване на бюджетите за образование в момент, когато държавите би трябвало да инвестират в подобряване на нивото на училищата и образователните системи“, подчертава Фор.
В доклада също така се посочва, че световният отговор на дълговата криза е твърде слаб в сравнение с цялостния данъчен отпор на COVID-19. Спирането на обслужването на дълговете в момента не обхваща дълга към търговски кредитори, което оставя държавите със средни доходи все по-изложени на кризата.
Нова международна архитектура за преструктуриране на дълга, която включва по-голяма отстъпка и подкрепа за силно задлъжнели бедни страни; по-голяма прозрачност за дълга като част от процесите на национално бюджетиране; и координирани действия от страна на кредиторите – всичко това е от жизнено важно значение за защитата на правата на децата в контекста на COVID-19.
„Всеобхватно облекчаване и преструктуриране на дълговете е решаващо за осигуряването на възстановяване, което е както приобщаващо, така и устойчиво, така че децата да не понесат двойния товар на редуцирани социални услуги в момента и все по-нарастващ дълг в бъдеще“ каза Фор. „Задължително е международните агенции, кредитори и национални правителства да действат заедно за намаляване на дълговото бреме и за преки спестявания, насочени към приобщаващи социални инвестиции“.
Бележки за редакторите:
Докладът „COVID-19 и надвисналата дългова криза“ е първият от серия доклади, които предстои да бъдат публикувани съвместно от УНИЦЕФ „Иноченти“ и Програмното направление на УНИЦЕФ, наречено: „Защита и трансформация на социалните разходи за приобщаващо възстановяване“.
За УНИЦЕФ „Иноченти“
Изследователският център „Иноченти“ е самостоятелно научно звено на УНИЦЕФ. Той се занимава с научни изследвания по нови или актуални теми, за да обезпечи информационно стратегическите насоки, политики и програми на УНИЦЕФ и неговите партньори, да насочи глобалните дебати по правата на детето и развитието и да осигури информация за изследванията и политиките за всички деца, особено за най-уязвимите, по цял свят. Моля, посетете: www.unicef-irc.org
Последвайте центъра „Иноченти“ на УНИЦЕФ в Twitter и Facebook
Контакт за медии
За УНИЦЕФ
УНИЦЕФ работи в 190 страни и територии. Спасяваме живота на децата. Отстояваме техните права. Помагаме им да реализират потенциала си. И никога не се предаваме. Защото сме УНИЦЕФ – за всяко дете!
Следвайте ни във Фейсбук, Туитър и Инстаграм.