Национален форум "С очи за всички"

София, 20 ноември 2019 г. Днес националният форум „С очи за всички“, организиран от УНИЦЕФ България и партньори, събра деца и младежи, родители, представители на правителството, местните власти, гражданското общество, научните среди, частния сектор и медиите. Той беше посветен на включването на децата и младежите с увреждания. Форумът е кулминация на националната кампания, организирана от УНИЦЕФ и най-големите родителски и граждански организации, работещи с деца и млади хора с увреждания. Той се проведе в деня на 30-ата годишнина на Конвенцията на ООН за правата на детето.

„Искаме гласът на децата и младежите да бъде чут. Всеки трябва да бъде застъпник за социалното включване на децата и младите хора с увреждания, така че те да осъществят пълния си потенциал и да бъдат независими хора. Всеки от нас трябва да допринесе за това“

- заяви при откриването на събитието д-р Джейн Муита, представител на УНИЦЕФ за България.

„Хора с увреждания или хора с различни възможности е въпрос на гледна точка. Откривайте нови хора и разкривайте техните таланти и възможности“

-заяви Петър Нефтелимов, основател на блога за практически съвети за бизнеса Neftelimov.com.

„Да не забравяме, че децата са не само нашето бъдеще, те са и нашето настояще. Наша основна грижа и отговорност е да се грижим за тях тук и сега, да осигурим условия, в които те да растат здрави, силни, обичани и образовани в сигурна и грижовна среда“ 

- отбеляза министърът на труда и социалната политика Бисер Петков.

Националният форум представи преживяванията на млади хора чрез техните въздействащи лични истории за ежедневните им борби, преодоляването на бариерите и преследването на техните мечти. „Първата победа винаги става в главата. Ако искаш да изкачиш някой връх, какъвто и да е той, няма как да стане, ако нямаш волята да го направиш“, заяви 22-годишната Калинка Асенова, чиято страст е изкачването на планински върхове. „Силата е в самите деца, вие просто трябва да сте до тях и да ги подкрепяте“, призова тя родителите на деца с увреждания.

„Ние, лицата с интелектуални затруднения, сме можещи. Искаме да бъдем чути, подкрепени и овластени“

- апелира Мариета Петрова, председател на платформата на самозастъпниците в мрежата на Българската асоциация за лица с интелектуални затруднения (БАЛИЗ).

Мария Александрова, застъпник за приобщаващо образование, подчерта необходимостта от промяна на подходите в образованието.

„Въпреки че образованието е направено за всички, ние все пак имаме индивидуални потребности, които трябва да бъдат зачетени. Ние сме хора като всички вас и искаме да живеем живота си нормално“, допълни тя.

Повечето от младежите подчертаха и необходимостта от премахване на бариерите за достъп до пазара на труда.

Дилиян Манолов, представител на фондация „Визионер“, заяви:

„Ние сме млади и активни хора със зрителни увреждания. Работим за това хората с увреждания да могат да получават кредити, да развиват бизнес и да подкрепят своите идеи“.

На форума бяха представени добри практики за подкрепа и приобщаване на децата и младежите с увреждания, за развитието на уменията им и преминаването им към независим живот и заетост. При представянето на добрите практики на община Варна д-р Лидия Маринова, член на Общинския съвет, специално подчерта необходимостта от сътрудничество между националната и местните власти, гражданското общество, медиите и научните среди за постигането на успеха на работата по включването на децата и младежите с увреждания. Радостина Тодорова представи програмата на „Теленор България“ за наемане на хора с увреждания „Open Mind”.

Мария Чернева, журналист от БНТ, и Юрий Вълковски от фондация „Reach for Change” и организатор на конкурса „Промяната“ съвместно с Нова телевизия акцентираха върху ролята на медиите за подкрепата на работата за социалното включване на децата и младежите с различни способности.

Янис Макдейвид, мотивационен лектор от Германия, коментира, че включването е социална задача на всеки един от нас:

„Това е инициатива, в която всички от обществото трябва да се включат. Нуждаем се от участието на всички, за да можем да стигнем до момент след 30, или дори след 10 години, когато вече няма да бъде необходимо да говорим за предизвикателства и бариери, а ще говорим за щастието на децата. Мечтая за момента, в който вече няма да се нуждаем от думата „включване“.