8 причини защо се тревожа и защо имам надежда за следващото поколение

Отворено писмо до децата по света oт изпълнителния директор на УНИЦЕФ Хенриета Фор по повод 30-годишнината на Конвенцията за правата на детето

Хенриета Фор
Изпълнителният директор на УНИЦЕФ Хенриета Фор
UNICEF/2019

18 Септември 2019

Мили деца на днешния и утрешния ден,

Преди 30 години на фона на променящия се световен ред – падането на Берлинската стена, рухването на апартейда, раждането на интернет – светът се обедини в защита на децата и детството. Макар и да бяха израснали в условията на диктатура или провалено управление, повечето тогавашни родители се надяваха на по-добър живот, по-големи възможности и повече права за своите деца. Затова, когато лидерите се събраха през 1989 г. в рядък миг на световно единство, за да поемат исторически ангажимент към децата на света да защитават и отстояват техните права, за следващото поколение покълна истинска надежда.

И така, какво сме постигнали досега? През трите десетилетия след приемането на Конвенцията за правата на детето, въпреки бързото нарастване на населението в света, успяхме да намалим с почти 40% броя на децата, които не посещават начално училище. Над сто милиона по-малко са децата със забавено развитие под петгодишна възраст. Преди три десетилетия детският паралич осакатяваше или убиваше около 1000 деца всеки ден. Днес 99% от случаите на това заболяване вече са премахнати. Голяма част от мерките, довели до този напредък, като например ваксини, перорални соли за рехидратация и по-добро хранене, се оказаха ефикасни и икономически оправдани. Развитието на цифровите и мобилните технологии и други иновации улесни и подобри предоставянето на жизненоважни услуги в труднодостъпни общности и разшири възможностите.

И въпреки това всяка година бедността, неравенството, дискриминацията и разстоянията продължават да лишават милиони деца от правата им, всеки ден 15 000 деца под петгодишна възраст продължават да умират, основно от лечими заболявания и по други предотвратими причини. Изправени сме пред тревожно нарастване както на броя на децата с наднормено тегло, така и на броя на страдащите от анемия момичета. Упоритите предизвикателства, свързани с дефекацията на открито и детските бракове, продължават да заплашват здравето и бъдещето на децата. Макар броят на децата в училище да е по-голям от всякога, все още не е постигнато качествено образование. Да ходиш на училище и да се учиш са две различни неща –  над 60% от децата в началните училища в развиващите се страни все още не успяват да достигнат минималния обем знания и умения,  а половината от тийнейджърите по света се сблъскват с насилие във и около училище и съответно не го възприемат като безопасно място. Конфликтите продължават да лишават децата от закрилата, здравето и бъдещето, които заслужават. Дълъг е списъкът с нерешените проблеми с правата на децата.

А вашето поколение, днешните деца, сте изправени пред нови предизвикателства и глобални промени, които вашите родители не биха могли и да си представят. Климатът ни се променя до неузнаваемост. Неравенството се задълбочава. Технологиите преобразяват начина, по който възприемаме света. Все повече семейства мигрират. Детството се е променило и ние трябва да съобразим подходите си с него.

И така, правим равносметка на 30-те години съществуване на Конвенцията за правата на детето, но трябва да гледаме и напред, към следващите 30 години. Трябва да се вслушаме във вас – днешните деца и младежи – по въпросите, които сега ви вълнуват най-силно, и да започнем да работим с вас върху решенията на XXI век за проблемите от XXI век.

Поради всичко това има осем причини защо се тревожа за вашето бъдеще и осем причини защо смятам, че има надежда:

1. Имате нужда от чиста вода, чист въздух и безопасен климат

Защо се тревожа: Звучи очевидно, че всички деца се нуждаят от тези основни елементи на здравословния начин на живот – чиста среда за живеене, чист въздух за дишане, вода за пиене и храна за ядене – и е странно, че дори през 2019 г. все още трябва да се набляга върху тях. Възможно е обаче изменението на климата да застраши всички тези основни права, както и повечето успехи, постигнати в оцеляването и развитието на децата през изминалите 30 години. Това е вероятно най-голямата заплаха пред правата на следващото поколение деца.

Организацията на ООН по прехрана и земеделие отбеляза миналата година, че изменението на климата се превръща в ключова сила, която е в основата на ширещия се напоследък глад в света, и тъй като все по-тежките суши и наводнения влошават производството на храни, следващото поколение деца ще пострада най-тежко от глад и недохранване. Вече виждаме доказателства за екстремни метеорологични събития, предизвикани от изменението на климата, които водят до по-чести и по-разрушителни природни бедствия. Макар да има различни прогнози за бъдещето, според Международната организация за миграция най-често прогнозираният брой екологични мигранти в световен мащаб до 2050 г. е 200 милиона, а според някои оценки – дори един милиард.

С повишаването на температурите и нарастващия недостиг на вода, децата ще почувстват най-силно смъртоносното въздействие на болестите, предавани по воден път. Днес над половин милиард деца живеят в райони с изключително чести наводнения, а почти 160 милиона в зони, застрашени от тежка суша. Силно зависимите от селското стопанство, пашата и риболова региони като Сахел са особено уязвими от последиците от изменението на климата. Според прогнозите валежите в този безводен регион ще станат още по-краткотрайни и още по-непредсказуеми. Тревожно е, че регионът се затопля един и половина пъти по-бързо от средното затопляне за света. В Сахел климатът става по-горещ, бедните все повече обедняват и е обичайна практика въоръжени групировки да се възползват от общественото недоволство, което възниква в такива напрегнати условия.

Тези предизвикателства само ще се усложнят под въздействието на замърсения въздух, токсичните отпадъци и замърсяването на подземните води, които увреждат здравето на децата. През 2017 г. около 300 милиона деца живеят в райони с най-токсични нива на замърсяване на атмосферния въздух – шест или повече пъти по-високи от международните стандарти, което причинява смъртта на близо 600 000 деца под петгодишна възраст. Още по-голям е броят на децата, които ще получат трайно увреждане на техните все още развиващи се мозък и бели дробове.

А до 2040 г. всяко четвърто дете ще живее в район с голям недостиг на вода и хиляди ще се разболеят вследствие на замърсена вода.  Управлението и опазването на чисти, обилни и достъпни запаси от подпочвени води, както и управлението на пластмасовите отпадъци много бързо се превръщат в определящи за нашето време проблеми във връзка със здравето на децата.  

Защо има надежда

За да смекчат последиците от изменението на климата, правителствата и бизнесът трябва да работят заедно, за да се справят с първопричините, като намалят емисиите на парникови газове в съответствие с Парижкото споразумение. Междувременно трябва да наблегнем най-вече на усилията да се изобретят приспособления за намаляване на въздействието на околната среда върху децата.

УНИЦЕФ работи за ограничаване на въздействието на екстремните метеорологични събития, включително като се проектират водни системи, които могат да издържат на циклони и замърсяване със солена вода, укрепват се училищните структури и ученията за поддържане на готовност и се подпомагат местните системи на здравеопазване. Ако се внедрят широко, иновациите като например схемите за управлявано презареждане на водоносни хоризонти (MAR) биха могли да осигурят чисти водоеми, чрез които милиони деца да се предпазят от опасностите, свързани с недостиг на вода и болести. 

Дори в сложна среда като Сахел има надежда – населението е младо и жадно за работа и възможности, а климатът предлага огромен потенциал за използване на възобновяеми, устойчиви енергийни източници. Като влагаме средства във възможности за образование и заетост, повишена сигурност и по-добро управление, имаме всички основания да сме оптимисти по отношение на способността на региона да развива устойчивост и приспособимост към изменението на климата.

За да се спре замърсяването на въздуха, правителствата и бизнесът трябва да работят ръка за ръка, за да намалят потреблението на изкопаеми горива, да разработят по-чисти селскостопански, промишлени и транспортни системи и да инвестират в по-широко използване на възобновяеми енергийни източници. Много правителства вече предприемат действия да ограничат замърсяването от електроцентрали, промишлени съоръжения и пътни превозни средства чрез строги разпоредби. Според проучване от 2011 г. на Агенцията на САЩ за опазване на околната среда Законът на САЩ за чист въздух от 1990 г. е донесъл на гражданите здравни ползи на стойност 30 долара за всеки изразходван долар. В този вид политика се крие ключът към предпазването на белите дробове и мозъка на бебетата от вредните въздушни замърсители и прахови частици.

А дотогава е жизненоважно да търсим решения, които могат да намалят най-тежките последици от замърсяването на въздуха за здравето на децата. През зимата въздухът в монголската столица Улан Батор е един от най-замърсените в света. Най-големият източник на замърсяване идва от изгарянето на въглища, използвани от 60% от населението на Улан Батор. С помощта на обществото, правителството, академичните среди и частния сектор експертите по иновации на УНИЦЕФ започнаха да разработват и прилагат решения за енергийна ефективност на традиционното монголско жилище, наричано „гер“, за да се намали потреблението на въглища и да се подобри качеството на въздуха, включително чрез проекта „Герът на XXI век”.

Освен това намираме начини за рециклиране и повторна употреба на пластмаси по новаторски начини, като намаляваме токсичните отпадъци и извличаме максимална полза от боклука.  Колумбийското социално предприятие „Консептос пластикос“ е разработило техника за производство на тухли от пластмаси, различни от ПВЦ, които са по-евтини, по-леки и по-трайни от обикновените тухли, и ги използва за строеж на класни стаи. Първата класна стая от рециклирана пластмаса в Африка беше построена в началото на тази година само за няколко седмици в Кот д'Ивоар. Тя струва с 30% по-малко от традиционните класни стаи. Този новаторски подход за преобразуване на пластмасовите отпадъци в тухли за строителството може да превърне предизвикателствата при управлението на пластмасовите отпадъци във възможности, като решава проблема с правото на образование чрез строеж на училища и едновременно с това овластява общностите и почиства околната среда.

2. Вероятно всеки четвърти от вас живее и учи в зона на конфликти и бедствия

Защо се тревожа: Първите жертви на войната винаги са децата. От приемането на Конвенцията за правата на детето през 1989 г. досега никога не е имало толкова много страни, намиращи се в конфликт.  Всяко четвърто дете днес живее в страна, засегната от ожесточени сражения или бедствия, като 28 милиона деца са прогонени от дома поради война и несигурност. Мнозина губят по няколко години от училище, пропускат свидетелства за успех и квалификация, необходими за бъдещо обучение и кариера. Конфликтите и природните бедствия вече са прекъснали обучението на 75 милиона деца и младежи, мнозина от които са мигрирали през граница или са били разселени. Това е лична трагедия за всяко дете. Да се съкрушат стремежите на цяло поколение е ужасно разхищение на човешки потенциал. И нещо още по-лошо, създаването на изгубено, обезверено и гневно поколение от необразовани деца е опасен риск, който може да ни струва много скъпо.

Защо има надежда

Някои държави демонстрираха ефективни политики за поддържане на образованието на бежанците. Когато в Ливан пристигнаха голям брой деца, избягали от войната в Сирийската арабска република, правителството беше изправено пред предизвикателството да настани стотици хиляди деца в така или иначе претоварената обществена училищна система. С подкрепата на международни партньори те превърнаха предизвикателството във възможност и интегрираха децата бежанци в училищата, като същевременно укрепваха образователната система за ливанските ученици. 

А цифровите иновации могат да ни помогнат да постигнем още повече. УНИЦЕФ сътрудничи с „Майкрософт“ и университета в Кеймбридж за разработване на „учебен паспорт“ – цифрова платформа, която ще улесни възможностите за деца и младежи да учат в страната и зад граница. Учебният паспорт се тества и пуска пилотно в страни, които приемат бежанци, мигранти и вътрешно разселени лица. Дигитално приобщаващият свят трябва да може да позволи на младите хора, независимо от тяхното положение, да получат достъп до образование. Прилагането на решения като цифровия учебен паспорт в по-широк мащаб може да помогне на милиони разселени деца да придобият необходимите им умения, за да преуспеят.

Момиче, стои върху пропукания лед в арктическия окен в Аляска, САЩ
UNICEF/UN055819/Sokhin

3. Трябва да направим така, че да е нормално да говорим за психичното здраве

Защо се тревожа: Ако вярвахме на всичко, което четем за днешните тийнейджъри, и на образите по телевизията и киното, спокойно може да си помислим, че те са диво, антисоциално племе. А това изобщо не е вярно. Доказателствата всъщност сочат, че тийнейджърите днес пушат по-малко, пият по-малко, навличат си по-малко бели и като цяло поемат по-малко рискове от предишните поколения. Може дори да ги наречем „здравомислещото поколение“.

И все пак има една рискова област за подрастващите, където се наблюдава изключително тревожна тенденция в грешна посока – тенденция, която ни напомня за невидимата вътрешна уязвимост на младите хора. През последните 30 години разстройствата на психичното здраве сред децата под 18 години постоянно се увеличават и депресията вече е една от водещите причини за увреждания на психичното здраве и работоспособността на младите. По изчисления на Световната здравна организация (СЗО) през 2016 г. са починали 62 000 подрастващи вследствие самонараняване, което е на трето място сред водещите причини за смъртта при подрастващите на възраст 15-19 години.

Проблемът не е само на богатите държави – според оценките на СЗО над 90% от младежките самоубийства през 2016 г. са в държави с ниски или средни доходи. И докато младите хора с тежки психични разстройства в страните с по-ниски доходи често не получават лечение и подкрепа, няма държава в света, която може да заяви, че е победила в това предизвикателство. По думите на експерта на СЗО по психично здраве Шекхар Саксена „що се отнася до психичното здраве, всички държави са развиващи се страни.“ Като се вземе предвид, че за психично здраве повечето страни с ниски или средни доходи харчат по-малко от 1% от общия си бюджет за здравеопазване, а страните с високи доходи – само 4-5%, става ясно, че на психичното здраве трябва да се даде по-висок приоритет в цял свят. 

УНИЦЕФ работи с деца, претърпели немислими травми, полова дискриминация, крайна нищета, сексуално насилие, увреждания и хронични заболявания, преживели конфликти и други изпитания, които ги излагат на висок риск от психически страдания. Цената е не само лична, но и социална – Световният икономически форум неизменно поставя психичното здраве сред най-големите незаразни здравословни проблеми, които представляват тежест за икономиката . Въпреки това неопровержимо доказателство за настъпваща криза и тревожните тенденции на увеличаване на самонараняванията и самоубийствата, глобалните здравни програми често пренебрегват психичното здраве и благополучието на подрастващите.

Защо има надежда

Тъй като половината от психичните разстройства за цял живот започват преди 14-годишна възраст, трябва да се даде приоритет на популяризирането на психичното здраве с подходящи за съответната възрастова група средства, на профилактиката, лечението и рехабилитацията. Ранното откриване и лечение са от първостепенна важност, за да не се допусне епизодите на психичен дистрес да достигнат кризисна точка и да бъде увреден и погубен скъпоценен млад живот. Но твърде често младежите, потърсили помощ на ранен етап, се сблъскват със съществуващата стигма и табу, които пречат на обществото да говори открито за проблемите с психичното здраве. За щастие, това табу започва да пада и отново младите хора сочат пътя – създават неправителствени организации, разработват приложения, повишават информираността и говорят открито за личната си борба с психичното заболяване и усилията си да се справят с надеждата вдъхнат сили на другите да ги последват.

УНИЦЕФ използва училищни кампании, за да насърчи откритата дискусия за психичното здраве. Например в Казахстан, който е сред първите в света по самоубийства на подрастващи, УНИЦЕФ активизира усилията за подобряване на психичното благосъстояние на подрастващите чрез мащабна пилотна програма в над 450 училища. Програмата повиши осведомеността, обучи служители за идентифициране на случаи с висок риск и насочи уязвимите подрастващи към здравни специалисти. В пилотния проект участваха близо 50 000 младежи и състоянието на голяма част от тях значително се подобри. Оттогава програмата е разширена, така че да обхване над 3000 училища.

Приоритетът на популяризирането на психичното здраве на подрастващите и предотвратяването на самоубийствата доведе до 51-процентен спад на смъртността от самонараняване във възрастовата група 15-17 години на национално ниво, а случаите на самоубийства за тази възрастова група намаляха от 212 през 2013 г. на 104 през 2018 г. И може би най-важното е, че психичното здраве сега се интегрира в основните услуги за първично здравеопазване, като така се преодолява стигмата, поради която младежите често се отказват да потърсят помощ.

4. Над 30 милиона от вас са мигрирали от родното си място 

Защо се тревожа: Миграцията съпътства развитието на човечеството през цялата му история. В продължение на хиляди години деца и семейства са напускали родните места, за да се заселят в нови общности, търсейки възможности за образование или заетост. Положението днес не е по-различно. Живеем в мобилен свят, в който най-малко 30 милиона деца са се преместили зад граница. 

Мнозина мигрират в стремежа си към по-добър живот. Но за твърде много деца миграцията не е положителен избор, а спешна необходимост – те просто нямат възможност да изградят безопасен, здрав и успешен живот в родното си място. Когато двигател на миграцията е отчаянието, може да се стигне до мигриране на деца без необходимите разрешителни, което ги превръща в „незаконни мигранти“. Те често предприемат опасни пътувания през пустини, океани и охранявани граници, като по пътя се сблъскват с насилие, малтретиране и експлоатация. 

А една от най-големите миграции, които светът някога е виждал, се случва не през границите, а вътре в тях, тъй като милиони се преселват вътрешно от селски към градски райони. През 1989 г., когато беше приета Конвенцията за правата на детето, по-голямата част от децата в света живееха в селските райони. Днес мнозинството живеят в градовете, а темпът на урбанизация се очаква да расте. Макар като цяло градските жители да се радват на по-добър достъп до услуги и възможности, неравенствата могат да бъдат толкова големи, че много от децата в най-неравностойно положение в градските райони всъщност живеят по-зле от децата в селските райони. Например във всяка четвърта страна най-бедните градски деца е по-вероятно да починат преди петия си рожден ден, отколкото най-бедните деца в селските райони. А във всяка шеста страна за най-бедните градски деца е по-малко вероятно да завършат начално училище от селските деца.  

Защо има надежда

Нито едно дете не трябва да се чувства принудено да мигрира от дома, но докато не бъдат премахнати първопричините, положението едва ли ще се промени. Това означава преодоляване на насилието в общността, укрепване на системите за защита, така че децата да са в безопасност в своите общности, подобряване на достъпа до качествено образование и възможности за работа, гарантиране на възможността младите хора да получат необходимите умения, за да изградят по-добро – и по-безопасно – бъдеще за себе си и своите родни страни.

По оценки на УНИЦЕФ десетки хиляди деца мигрират без законно разрешение, някои със семейството си, а други сами, което ги прави изключително уязвими. Изключително важно е децата мигранти – законни или не – да запазят правата си. Където и да се намират и каквато и да е историята им, децата мигранти са преди всичко деца. Правителствата могат да защитят децата мигранти, като поставят най-добрите интереси на децата на първо място при прилагането на имиграционните закони, а когато е възможно, трябва да държат семействата заедно и да използват доказани алтернативи на задържането като приемни семейства или групови домове. Много правителства успешно изпробват такива подходи.

Така нареченото градско предимство се разпада, когато погледнем отвъд средните стойности и отчетем фактора богатство, така че социалните политики и програми, предназначени да подкрепят оцеляването и развитието на децата, трябва да обръщат по-голямо внимание на най-бедните и маргинализирани градски деца. Съвременните градове като цяло предлагат по-добър достъп до чиста вода, здравни и социални услуги и възможности за образование. Следователно, ако градските власти могат да работят за създаване на приобщаващ достъп и равни възможности за децата в техните градове, градският живот наистина може да даде тласък за оцеляването и развитието на децата. 

Дете, стои само върху останките от земетресение в Индонезия
UNICEF/UN0251785/Wilander

5. Хиляди от вас никога няма да съществуват официално, ако не действаме

Защо се тревожа: Всяко дете има право на самоличност, регистрация при раждане и гражданство. Но една четвърт от вас, родените днес – почти 100 000 бебета – може никога да не се сдобият с официален акт за раждане или да отговарят на изискванията за издаване на паспорт. Ако вашите родители са без гражданство, от преследвана или маргинализирана общност или просто ако живеете в беден отдалечен регион, може никога да не ви бъде издаден документ за самоличност или свидетелство за раждане. Може дори да ви бъде отказано или да ви бъде отнето гражданството.  Тази липса на официално признаване от държавата означава, че може да ви бъдат отказани здравеопазване, образование и други обществени услуги. По-късно в живота липсата на официална идентификация може да означава, че дори преди да сте навършили пълнолетие има възможност да ви принудят да встъпите в брак, да започнете опасна работа или да бъдете записани в армията. Като нерегистрирано дете или дете без гражданство вие сте невидими за властите – все едно никога не сте съществували.

Така например във временните лагери в Бангладеш, където потърсиха убежище стотици хиляди семейства бежанци от малцинството рохинга, всеки ден се раждат бебета. Малко вероятно е раждането на рохингско бебе да бъде регистрирано, а на самото него да бъде предоставено гражданство, което го лишава от този основен „паспорт за закрила“ още от самото начало на неговия живот.

Днес има и още една група деца, изправени пред заплаха за живота, оставени без ясна самоличност и без гражданство. Ако сте невинно дете на чуждестранен боец ​​от въоръжена групировка, възможно е да нямате гражданство или то да ви бъде отнето. По оценки на УНИЦЕФ само в Сирийската арабска република без документи за гражданското състояние вероятно има близо 29 000 чуждестранни деца, повечето от тях на възраст под 12 години, и още 1000 такива деца, за които се смята, че са в Ирак. Те рискуват да останат без гражданство и невидими.

Защо има надежда

Регистрирането на децата при раждането е първата стъпка в гаранциите, че ще бъдат признати пред закона, правата им ще бъдат защитени и нито едно нарушение на тези права няма да остане незабелязано. Организацията на обединените нации си е поставила за цел до 2030 г. всяко човешко същество на планетата да има официална самоличност. УНИЦЕФ подкрепя правителствата за постигане на тази цел, като се започне с регистриране на всички раждания.

За някои деца без официална самоличност поради разногласия относно правния им статут единственото истинско решение е политическо. УНИЦЕФ настоятелно призовава държавите членки да изпълнят своите отговорности за закрила на всички под 18-годишна възраст в съответствие с Конвенцията за правата на детето. Тук се включват деца на чуждестранни граждани, които може да са мигранти, бежанци или чуждестранни бойци – защото децата са преди всичко деца.

При други обстоятелства технологиите и иновативните партньорства предлагат перспективи. В Многонационалната държава Боливия например ТИГО, една от националните телекомуникационни компании, Висшият избирателен трибунал и УНИЦЕФ работиха за повишаване на регистрацията при раждане в болници и здравни центрове, което увеличи регистрациите при раждане с над 500% между 2015 и 2018 г.  В Руанда автоматичното регистриране на деца при раждане в болници доведе до увеличаване на регистрираните раждания от 67% през 2017 г. на 80,2% през 2018 г. Трябва спешно да разширим обхвата на подобни програми, за да достигнем до повече деца. За целта цифровият достъп трябва рязко да се разрасне и да достигне до най-отдалечените и уязвими общности, така че регистрацията да се случва в реално време.

6. Имате нужда от уменията на XXI век за икономиката на XXI век 

Защо се тревожа: В света има повече от 1,8 милиарда млади хора на възраст между 10 и 24 години, една от най-големите групи в човешката история. Твърде често те нямат достъп до образование, което би ги подготвило за съвременните възможности за работа и бизнес, като им даде уменията и светогледа, необходими за икономиката на XXI век. Междувременно през последните 30 години относителното неравенство в доходите между държавите е намаляло, но абсолютното неравенство в доходите се е увеличило значително, така че някои деца и семейства с ниски доходи изостават и пропускат възможностите, които имат по-богатите им връстници. Нещо повече, през последните 30 години мобилността е в застой, което оставя още едно поколение в капана на бедността, определяна изцяло от това в какво семейство е родено детето.

Защо има надежда

УНИЦЕФ и нашите световни партньори започнаха нова инициатива за подготовка на младите хора като продуктивни и ангажирани граждани. Целта на инициативата „Поколение без ограничения“ (Generation Unlimited) е до 2030 г. всеки младеж е в училище, учи се, обучава се или е нает на работа. Програма в Аржентина свързва ученици в отдалечени селски райони с учители в средните училища както лично, така и онлайн. Инициатива в Южна Африка „Техногърл“ (TechnoGirl), предоставя на млади жени от неравностоен произход възможности за учене чрез наблюдение на опитни работници в областта на науката, технологиите, инженерството и математиката. А в Бангладеш десетки хиляди младежи се обучават в професии като сервизни техници на мобилни телефони. Чрез нашето „Предизвикателство за младежта“ привличаме светли млади умове за решаване на местните проблеми, защото младите хора най-добре познават собствения си живот и опит. „Предизвикателството за младежта“ на „Поколение без ограничения“ работи с над 800 новатори в 16 държави. То създаде иновативни решения като мобилното приложение SpeakOut ( „Говори свободно“), разработено от младежи в Северна Македония за анонимна връзка с връстници за помощ в случаи на тормоз и „Червен код“ (The Red Code), самостоятелна микропредприемаческа схема от Пакистан, която помага на младите жени да поддържат хигиена по време на месечния си цикъл и да си осигурят доходи.

7. Вашият цифров отпечатък трябва да бъде защитен 

Защо се тревожа: Интернет се роди в една и съща година с Конвенцията за правата на детето, преди 30 години. Днес световната мрежа коренно е променила света и е преобразила както детството, така и зрелостта. Според оценките всяко трето дете в света е редовен потребител на интернет. С израстването на сегашното поколение това съотношение ще продължи да се увеличава.

Все по-често се говори за ползите и опасностите от социалните медии за децата и определено трябва да се действа по-решително за защита на децата от тормоз и излагане на вредно съдържание. Освен това родителите и децата започват да осъзнават колко е рисковано да се споделя твърде много лична информация в социалните медии. Но истината е, че данните, съдържащи се в профилите в социалните медии, създадени от деца, са само върхът на айсберга с данни. Друг не толкова добре разбран, но поне също толкова важен въпрос е огромното натрупване на данни, които се събират за децата. Докато децата живеят ежедневния си живот онлайн, разглеждат социални медии, използват търсачки, платформи за електронна търговия и правителствени платформи, играят игри, теглят приложения и използват мобилни услуги за геолокация, около тях се натрупва цифров отпечатък, съставен от хиляди части данни. Някои от данните може дори да са събрани преди раждането им и със сигурност преди децата съзнателно да дадат съгласие за тяхното събиране и използване.

Епохата на т.нар. „големи масиви данни“ има потенциала да преобразува – към по-добро – предоставянето на ефективни, персонализирани и помощни услуги за децата. Същевременно обаче е възможно да повлияе отрицателно върху тяхната безопасност, личен живот, самостоятелност и бъдещ житейски избор. Лична информация, създадена по време на детството, може да се споделя с трети страни, да се търгува с цел печалба или да се използва за експлоатация на младежите – особено на най-уязвимите и маргинализираните сред тях. Междувременно крадците на самоличност и хакерите използват уязвимостите в платформите за електронна търговия, за да мамят и експлоатират и възрастни, и деца. Търсачките проследяват поведението на потребителите независимо от тяхната възраст, а по цял свят правителственият надзор на активността в мрежата става все по-сложен. Освен това събраните през детството данни може да повлияят на бъдещите възможности като достъп до финанси, образование, застраховане и здравеопазване. Връзката между събирането и използването на данни, съгласието и поверителността е достатъчно сложна и за възрастните. За децата става двойно по-сложна, тъй като интернет никога не е бил проектиран с оглед на правата и потребностите на децата, а малцина притежават уменията да се ориентират в сложността на споделянето на данни и контрола на поверителността.

Твърде често децата не знаят какви права имат върху собствените си данни, не разбират последиците от използването на техните данни и колко уязвими могат да се окажат. Често дори високообразовани възрастни не разбират общите условия за поверителност на личните данни на платформите за социални медии, какво остава за децата. Анализ от „Ню Йорк Таймс“ например показва, че много от политиките за поверителност на личните данни в социалните медии изискват ниво на разбиране при четене над нивото на средния колежанин, което означава, че мнозина потребители, особено съвсем младите, вероятно дават съгласието си за неща, които не могат да разберат напълно.

Защо има надежда

Днес сме изправени пред предизвикателството да проектираме системи, които увеличават максимално ползите от големите масиви данни и изкуствения интелект, като същевременно запазват поверителността, осигуряват защита от вреди и дават възможност на хората, включително на децата, да упражняват правата си. Действията вече са налице: правителствата укрепват регулаторните рамки, доставчиците в частния сектор разпознават своята роля, възпитателите обмислят как да снабдят децата с инструменти за безопасно ориентиране в онлайн света. Това е някакво начало.

В Конвенцията за правата на детето ясно е записано, че децата имат конкретно право на неприкосновен личен живот –  няма причина това да не важи онлайн. Като поставяме правото на личен живот на децата в контекста на всички техни други права, най-добри интереси и развиващи се способности, става очевидно, че защитата на личния живот на децата се различава от личния живот на възрастните както по обхват, така и по прилагане и имаме убедителен аргумент, че на децата трябва да се предложи още по-действена защита.

Когато използват социални медии, децата трябва да имат реални възможности за приемане или отказ на използването на техни данни от доставчика или други търговци, а условията за поверителност трябва да са ясни и разбираеми за децата. Както някои деца сами отбелязахаи, защитата може да се разшири, за да включва например и изтриване на предишни профили в социалните медии. Когато се събират данни за децата чрез проследяване на поведението им онлайн, важно е да са налице ясни, прозрачни и достъпни политики за поверителност, така че децата да имат по-голям шанс да дадат информирано съгласие, да разберат правата си и да знаят какво е предназначението на събраните данни. Важно е младите хора да имат знанията и уменията да отстояват своите цифрови права.

Доставчиците на интернет услуги в частния сектор и платформите за социални медии играят решаваща роля за засилване на защитата за децата. Те трябва да разработят прозрачни етични стандарти и да прилагат засилен контрол и защита на всички данни, отнасящи се до децата, включително информация за местонахождението и навиците им при сърфиране, особено по отношение на личната им информация.

Някои нови регулаторни рамки, като европейския Общ регламент за защита на данните (ОРЗД), представляват обещаващ опит за напредък. В ОРЗД на ЕС е записано, че потребителите на интернет, включително децата, имат право да получат прозрачно и ясно известие за поверителност, което обяснява как ще бъдат обработвани техните данни, как да могат да получат копие на личните си данни и как да се коригира неточната информация за тях.

„Пулсът на света“ (Global Pulse) е инициатива на ООН с възможности да подкрепя развитието, която изследва как новите цифрови източници на данни и технологиите за анализ в реално време могат да помогнат да се осмислят по-добре промените в благосъстоянието на човека и възникващите уязвими места. В отговор на легитимните опасения относно неприкосновеността на личния живот и защитата на данните „Пулсът на света“ във взаимодействие с експерти в областта разработи набор от принципи за поверителност, които гарантират прозрачност на целта на използването на данни, защитават личния живот, признават необходимостта от надлежно дадено съгласие за използване на лични данни и зачитат разумното очакване за поверителност, като в същото време полагат всички разумни усилия да предотвратят всяка незаконна и необоснована повторна идентификация на лицата. 

8. Вие сте може би най-недоверчивото поколение граждани досега

Защо се тревожа:  Всяко дете има право да участва активно в обществения живот и за мнозина от вас първият опит за застъпване на гражданска позиция ще бъде онлайн. Въпреки това повечето от вас ще растат като местни жители на цифровата среда, наситена с дезинформация и т.нар. „фалшиви новини“, което подкопава доверието и съпричастността към институциите и източниците на информация. Проучванията показват, че много деца и младежи днес трудно различават факта от измислицата онлайн и затова за вашето поколение е по-трудно да разбере на кого и на какво да вярва.

Подкрепената от британския парламент Комисия за фалшивите новини, която работи в партньорство с „Фейсбук“, „Фърст Нюз“ и „Дей“, установява, че само една четвърт от децата, които четат онлайн новини, действително се доверяват на четените от тях източници. Примамливо е да се мисли, че това е положителна проява на здравословни умения за критично мислене, но същото проучване установява и друго – само 2% от децата и младите хора в Обединеното кралство притежават умения за критична грамотност, необходими за разграничаване на истински от фалшиви новини. Тревожно е споделеното от почти две трети от учителите, че фалшивите новини вредят на благосъстоянието на децата, като повишават нивата на тревожност и изкривяват детския светоглед.  Проучване в САЩ в училища от 12 щата  на „гражданската преценка онлайн“, т.е. способността да се преценява достоверността на онлайн информацията, разкрива, че децата и младежите лесно се подлъгват в преценката на информацията в социалните медии.

Знаем, че дезинформацията въздейства пагубно и се отразява на действителността. Хиляди родители от настоящото поколение например бяха подведени от дезинформацията относно безопасността на ваксините, разпространявана чрез социалните медии и мобилни приложения, което породи вълна от несигурност във връзка с използването на ваксините и тревожно завръщане на морбили в страни и с високи, и с ниски доходи, включително Франция, Индия и Филипините.

Кампаниите за дезинформация подлъгват децата да предават пари, да разкриват данните си и да се „сприятеляват онлайн“ като подготовка за сексуална експлоатация.  През последните няколко години пък видяхме как дезинформацията може да изкриви демократичните дебати и намеренията на избирателите и да посее съмнения спрямо други етнически, религиозни или социални групи , което създава разединение и размирици. Това е глобален проблем. Сведения по темата идват от най-различни страни като Бразилия,  Украйна и САЩ, където някои много изобретателно подготвени кампании за дезинформация налагат в училище да се преподава предмет „Научете се да различавате“. А в Мианмар се твърди, че кампания за дезинформация е изиграла роля в подбуждането на ужасяващо насилие срещу рохингското малцинство.

Това е само върхът на айсберга на „постистината“. Тъй като технологиите за измама все повече се усъвършенстват, а проверката на съдържанието става все по-трудна, възможностите за понижено доверие в институциите и за социален раздор бързо се увеличават. Така например една усъвършенствана технология за видео манипулиране с генерирани от изкуствен интелект синтетични носители улеснява изкривяването и манипулирането на реалността, защото чрез нея сякаш хората са казали неща, които всъщност не са казали в т.нар. „дълбоки фалшификати“. Ако се развиват без противодействие, което да помогне на следващото поколение да изкорени фалшификатите, тези технологии може да подкопаят доверието в науката и медицината, да разрушат основни институции и убеждения, да разединят общностите и да се превърнат в сериозна заплаха за нашите демокрации.

Вече не можем да се опираме на наивната увереност, че истината има вродено предимство пред лъжата в цифровата епоха и затова ние като общества трябва да изграждаме устойчивост срещу ежедневния потоп от фалшивост в световната мрежа. Като начало трябва да развием у младежите способността да разбират на кого и на какво могат да се доверят онлайн, за да станат активни, ангажирани граждани.

Защо има надежда

Има доказателства за необходимостта от повече доверие от страна на възрастните, че децата и младежите няма да се поддават на фалшификати. Според неотдавнашно проучване, публикувано от Американската асоциация за напредък в науката,  потребителите на социални медии над 65 години споделят близо седем пъти повече статии с фалшиви новини в сравнение с възрастовата група на най-младите. Макар все още да няма обяснение за причините, това вероятно показва, че по-високото ниво на цифрова и медийна грамотност сред „родените в дигитална среда“ действа като защитен филтър. Въпреки това е ясно, че трябва да работим по-усилено, за да подготвим схватливи млади граждани, които да се противопоставят на манипулациите и да запазват доверието във връзката с надеждна и проверима информация и институционални знания.

Платформите за социални медии видимо подхождат сериозно в опитите си да се борят с дезинформацията и да работят с информационните организации за ясно цитиране на надеждни източници и все пак не можем да разчитаме на решения от страна на предлагането. Децата имат право на образование, което да ги подготви за света, в който ще живеят. В наши дни това включва силно подобрена цифрова и медийна грамотност, критично мислене и претегляне на доказателствата.

В следващия кръг на влиятелните международни тестове PISA директорът на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие ще включи въпроси за разграничаване на вярното от невярното, тъй като критичната преценка се възприема като глобална компетентност. Подобни инициативи биха могли да помогнат за включване в образованието и обучението на умения за цифрова грамотност, които биха могли да се окажат сред най-важните за следващото поколение. Освен това трябва да работим усилено за изграждане на смислени връзки за възстановяване на доверието между младите хора и институциите, ако искаме в бъдеще да запазим демократичните общества. 

Няколко думи в заключение…

В крайна сметка най-големият повод за надежда е, че вие ​​– днешните деца и младежи – поемате водещата роля, изисквате спешни действия и давате възможност на самите себе си да се запознаете със света около вас и да го оформите. Сега вие заемате позиция, а ние слушаме.

Точно както децата на 1989 г. се проявиха като лидерите на днешния ден, вие – децата и младежите на 2019 г., сте лидерите на бъдещето. Вие ни вдъхновявате.

Искаме да работим заедно с вас, за да намерим решенията, които са ви необходими, за да се справите с днешните предизвикателства, за да изградите по-добро бъдеще за себе си и за света, който ще наследите.

Изпълнителният директор на УНИЦЕФ Хенриета Фор общува с деца бежанци.
UNICEF/UN0284335/LeMoyne