12-годишният Геро, досега носен на ръце и на гръб, вече има първата си количка
Как мобилният екип по проект „Европейска гаранция за детето“ променя живота в ромския квартал в Твърдица
- Достъпно на:
- Български
- English
Колата, в която се движим бавно навлиза в квартал „Изток“ на старопланинското градче Твърдица. Тук живее ромското население на града. И както повечето подобни квартали в България, той е разположен на слънчев хълм, от който се открива красива гледка към равнината от една страна и величествената Стара Планина от друга.
Движим се бавно, защото често спираме – всеки човек, който срещаме на улицата поздравява шофьора ни – Иванка Койчева, социален сътрудник, част от мобилен екип, който работи в квартала. С нас са и двете й колежки - Цанка Рачева и Кристяна Георгиева. Трите са неотлъчно заедно всеки ден. Местните много добре познават колата и ни посрещат с усмивки. Разговарят с Иванка на ромски, а тя не пропуска да ги пита как са, имат ли нужда от нещо.
„Аз живея в ромската махала и знам проблемите на всички хора“, казва Иванка, докато избира път край дупките по улицата.
„Това, че тя е израснала тук много ни помага“, казва Цанка.
„Местните по-лесно ни се доверяват, когато сме тук да им помогнем“, допълва Кристияна.
Мобилният екип е назначен по пилотния проект „Европейска гаранция за детето“, финансиран от Европейската комисия и изпълняван с подкрепата на УНИЦЕФ. В началото на 2021 г. са създадени мобилни екипи към социалните услуги, които предоставят подкрепа на уязвимите семейства на място – в общността, максимално близо до хората. Те обхождат терени и общности, до които не достигат други услуги, установяват нуждите им и подкрепят семействата за преодоляване на проблемите, като подпомагат достъпа им до различни местни и държавни институции, както и до здравни, образователни и социални услуги. Поради липсата на социални услуги в Твърдица мобилният екип има една особеност - назначен е директно към общината, а не към съществуваща социална услуга като Център за обществена подкрепа например, както е на другите места.
„Такава услуга нямахме досега в Твърдица“, казва кметът на града Атанас Атанасов, като допълва, че най-ценното е, че момичетата са връзката между институциите и хората.
„Ние трябва да знаем от какво имат нужда хората, за да помогнем“, добавя кметът.
Колата на мобилния екип спира пред една от къщите. Водят ни при семейство, което мобилният екип посещава регулярно. Това е семейството на Дочка и Христо. Двамата имат две деца с увреждания – Иванка на 16 г. с таласамия, и Геро - на 12 с детска церебрална парализа.
Екипът е първият, който ги посещава преди няколко месеца. Иванка Койчева знаела, че децата имат здравословни проблеми и решила да сподели с останалите момичета от мобилния екип. Но преди да ги посетят тя трябвало да се пребори с недоверието и страха на родителите – дали посещенията не са с цел да им бъдат отнети децата.
„Това е най-големият им страх“, разказва социалният работник. Това, че ме познават, помогна да ни допуснат и да видим как може да им съдействаме за лечението на децата“, допълва Иванка.
„Никой друг не е идвал, за да ни попита как сме“, каза пред нас Дочка, застанала зад инвалидната количка, в която се усмихва Геро.
„Как си Геро? Научили се вече да я караш?“, пита Цанка.
„Да“, отговаря момчето и демонстрира как върти колелата.
„Решихме, че трябва да направим нещо. Свързахме се със Агенция за социално подпомагане, от там ни насочиха и към Клуба на инвалидите в Твърдица, разбрахме какви документи трябват, и намерихме подходяща количка“, обяснява с лекота в гласа, сякаш това не е бил труден и дълъг административен процес.
„Първите думи на майката на Геро бяха – вече няма да го нося на гърба си. Той никога не е слизал до центъра на Твърдица. Ще мога да го закарам до там“, спомня си Цанка.
За него това е ново преживяване. Макар и на 12 г. Геро никога досега не е имал количка, с която да се придвижва.
„Носихме го на гръб“, успява да каже майка му и при спомена не успява да задържи сълзите си, но се усмихва, защото днес вече е щастлива.
„До 7-годишна възраст беше лесно, защото беше лек. Но после...много трудно“, добавя и баща му.
За семейството все още е трудно да повярва, че социалните работници са дошли, попитали са ги от какво имат нужда и не след дълго се появили с количка…
„Когато дойдохме за първи път Геро лазеше по земята! Тази гледка няма да я забравя“, спомня си Кристияна.
С това подкрепата към семейството не се изчерпва. Екипът помага с информация за лечение и на голямата им дъщеря. Когато трябва да се попълват документи или да се посети институция, те са насреща.
„Една сутрин идват в нас, взеха ме с бебето и ме откараха до педиатър в Твърдица, който се съгласи да ни запише“.
Така започва разказа за първата си среща със социалните работници Сара Йорданова, майка на 7-месечния Исак. Още преди раждането му, тя прави многобройни опити да намери личен лекар за детето. Посещаваме я, за да видим как върви отглеждането на бебето и дали всичко е наред.
„Всички ми обясняваха, че са много заети, че нямат достатъчно места, бях се отчаяла. Не знаех какво да правя“, споделя още Сара.
Проблемът е, че няма личен лекар за квартала, обяснява ни Иванка. А, нашата цел е всяко дете, родено тук, да посещава профилактични прегледи“, казва Иванка.
„По тази причина много от децата нямат и поставени необходимите ваксини. Това е пречка да бъдат приети в детска градина“, допълва Кристияна.
„Целта ни е да променим ситуацията“, казва Цанка.
И успяват - за година и половина осигуряват записването на 100 деца в детска градина, а заедно с това проследяването на здравния им статус.
Така част от децата на Райна, самотна майка с 6 деца, също ще посещават детска градина отново с помощта на мобилния екип. Бащата ги изоставил. Имали дни, в които били без храна и покрив над главата си. Сега живеят в стара къща, чийто наем, макар да е символичен, за Райна е тежест.
„Решихме, че не може да оставим тези деца гладни."
Отидохме до един магазин, напазарувахме и донесохме продукти, с които може да изкарат няколко дни“, разказва Цанка. Историята им я докоснала особено много и тя не спира да им помага и лично с каквото може.
„Ето тези дрешки съм събрала от моето момиченце, вече са й малки“, казва тя на Райна, докато й подава пълен плик.
Самата Райна признава, че откакто екипът ги е посетил, се чувства по-спокойна, защото не е сама. Трудно й било да изпълни условията за детска градина за децата, а и да събере всички документи, нямала средства да закупи всичко необходимо като пижама, пантофки, дрехи…
„Помогнаха ми като майка, баща, брат… Добре, че вече ги има в живота ни.“
- разказва развълнувана жената.
„Аз от малка съм научена да помагам на хората – да отделям част от мен на някой друг“
- казва Цанка, докато излизаме от дома на Райна.
„Много ме мотивира да виждам как на хората, които имат нужда, сме им помогнали“, казва Кристияна.
„Това ме прави щастлива“, допълва и Иванка, която признава, че има и друга мотивация.
„Искам да променя мисленето на хората за ромите. Среда нас има такива, които искат да работят, да променят ситуацията. Искам да съм пример за тази промяна“, казва още тя.
Общо 7 мобилни екипа са създадени за работа на терен с уязвими общности в рамките на пилотния проект „Европейска гаранция за детето“. Проектът се финансира от Европейската комисия и се изпълнява с подкрепата на УНИЦЕФ.
Наети са общо 22 допълнителни социални работници и сътрудници към Центровете за обществена подкрепа (ЦОП) и други социални услуги за превенция на рисковете и подкрепа на децата и семействата им в пилотните общини - Бургас, Казанлък, Котел, Сливен, Средец, Стара Загора и Твърдица.
Задачата на мобилните екипи е да предоставят интегрирана подкрепа на трудни за обхващане деца и семейства, да картографират техните специфични уязвимости и да предприемат мерки за тяхното преодоляване. Подкрепата включва предоставяне на информация, консултиране, насочване към услуги, мерки за предотвратяване на отпадането от училище, улесняване на достъпа до здравни, образователни и социални услуги и помощи, разработване и изпълнение на програми за превенция на ранните бракове, за семейно планиране и за превенция на разделянето на семействата. Екипите работят заедно със службите за социално подпомагане и отделите за закрила на детето по общи случаи за цялостна подкрепа на родителите и децата.
От март 2021 г. до септември 2022 г. екипите са обхванали 2996 деца и 2183 родители в уязвимо положение.
