„Не те, ние трябва да се променим“

Разказ за момичето, което говори с очите си, и учителя й, с когото се разбират …с един поглед. Или когато технологията се превърне в пръв помощник на децата със специфични потребности

Мария Милкова
Исотрията на Ани - Разказ за момичето, което говори с очите си и учителя й, с който се разбират …с един поглед. Или когато технологията се превърне в пръв помощник на децата
UNICEF Bulgaria/2020
05 Ноември 2020

Достатъчен е един поглед между Ани и учителя й Бисер, за да се разберат. Защото тя говори с очите си, а той … със сърцето си.

Така може да започнем историята на едно необикновено приятелство – между 8-годишно момиченце с детска церебрална парализа и нейния ресурсен учител и всъщност… другарче по чин в училище.

Да, Ани, която е с ДЦП – посещава училище, и то всеки ден. Трудно е за вярване, защото сме свикнали да ни разказват други истории за децата с ДЦП в България. Обикновено те са затворени в домовете си, стигат най-много до Дневен център, и то трудно. Историята на Ани не е такава.

Ани е първото дете в България, което тръгва на училище със специален софтуер

Благодарение на него тя може да учи и общува и всеки ден да бъде със своите връстници. Възможност, за която само допреди няколко години децата като нея и близките им само можеха да мечтаят.

„Заради ДЦП-то Ани има големи дефицити и при нея някои неща никога няма да се случат. Например, тя не може да говори с глас. Но работата ни е там, където не може да коригираме – да компенсираме. И е особено важно тя да не бъде изолирана, а да бъде сред нас“, казва Бисер, който е в класната стая с нея от първия учебен ден преди една година.

Бисер е от Търговище. Започнал е кариерата си като учител по география, но не след дълго разбира, че неговото призвание е друго – да помага на различните деца.

„Това са онези, които може да забележим да стоят в ъгъла и да не могат да общуват. Или обратното – да са хиперактивни, аз ги наричам палави. Или онези, които не се справят отлично по шестобалната система в училище. Или такива като Ани – с физически ограничения. С една дума всички, които наричаме различни“, казва Бисер. 

UNICEF
Историята на Ани е базирана на истински случай от практиката на фондация АСИСТ - партньор на УНИЦЕФ в изпълнение на проект „Глас за всяко дете“, полуляризиращ ползите от допълващата и алтернативна комуникация за невербални деца.

10 години той е неизменно до тях и сякаш говори на техния език. Достатъчно е да видите как помага с уроците на Ани – те наистина имат свой език и в него думите не са задължителни. И въпреки че днес се разбират само с един поглед, Бисер признава, че в началото не било така – това е резултат на всекидневни упражнения. Преди да започне работа с нея, той преминал обучение със специалния софтуер - комуникатор, но и това не било достатъчно, за да се почувства подготвен и спокоен.

 „На първия учебен ден и единият, и другият не знаеше какво да прави!“, признава Бисер. „На теория бях преминал обучение с комуникатора, но на практика много трудно се случваха нещата.“

Т.нар комуникатор представлява компютърна програма, която „разчита“ погледа на Ани. Застане ли пред лаптопа, Ани трябва да посочи с очите си  букви, думи и изображения, които се появяват на дисплея. След това програмата изговаря думите вместо нея. Софтуерът е адаптиран на български от фондация „Асист“ и може да проследява погледа на всеки с комуникативни затруднения и с тежки физически увреждания.

На практика софтуерът позволява на Ани наистина да говори с… очи.

 

Ани говори с очи
UNICEF Bulgaria/2020

Точно искрящите й и будни очи е запомнил Бисер от първата им среща. И казва, че може да няма глас, с който да говори, но има много какво да каже.

„Благодарение на комуникатора Ани говори с другите деца, с учителите и е пълноценен ученик в час“, казва той. „Тя спокойно вдига ръка, когато учителката зададе въпрос, може да отговори, ако я посочи и всички могат да я чуят, разказва Бисер. Разбира се, това се случва и с неговата помощ.

„Но комуникаторът не е просто думички и цифрички, а е пълен с емоции и действия, ние си говорим с Ани без никакъв проблем вече“, казва учителят.

Софтуерът позволява и да се правят нови приложения според нуждите на Ани. Наскоро й направили приложение, с което да си поръчва храна от ресторант. По думите му най-тежкото за едно дете като Ани е това, че във всяка секунда тя има нужда от чужда помощ за всичко в живота си. Благодарение на софтуера – тя вече има възможности да бъде самостоятелна, което е изключително важно за развитието й. Другото, което я развива, е възможността да бъде активна и част от обществото. А в това се изразява философията на приобщаващото образование, обяснява Бисер.

По думите му само това е начинът да се промени отношението към тези деца.

„Те твърде дълго време са били далече от очите на хората. А хората трябва да ги виждат и техният живот трябва да се популяризира“, убеден е ресурсният учител.

„Защото не те, а ние трябва да се променим – да променим отношението си към тях“, казва той.

Политиката на много страни, сред които и нашата в миналото, бе децата с увреждания като Ани да се отделят от семействата си в институции (домове за медико-социални грици за деца) в малки населени места още от раждането си. Ако семейството все пак реши да ги задържи – те се превръщаха в затворници в домовете си. А ако имат възможност да учат – това се случва само в специализирани училища. И отново са далече от погледа на обществото. Днес, след години упорита работа и подкрепа от страна на УНИЦЕФ, всички домове за деца с увреждания в България бяха закрити.

„Сега аз виждам позитивна промяна“, казва Бисер. Ще ви дам пример, малко груб, но това беше реалността. Преди 10 години в училище ми казваха – виж го този олигофрен! Днес не чувам това. Мисля, че учители и родители стават все по-емпатични към различните деца“.

Но е убеден и в друго – учителите трябва да бъдат подкрепяни. Те трябва да бъдат да обучавани, защото често те не знаят как да подходят към дете със специфични потребности.

„Те не са подготвени. С това не искам да ги обидя. Но забелязвам, че питат, което много ме радва. Например, когато Ани започна училище, идваха  при мен притеснени и питаха: Какво трябва да правя? Как ще се справя с комуникатора? Като цяло се страхуват как ще се справят с различното дете“.

Неговият съвет е да им помагат да успяват в малки неща всеки ден. Това е пътят едно дете да е щастливо.

Ани се усмихва, докато учи, използвайки своя комуникатор
UNICEF Bulgaria/2020

„Трябва да търсим усмивката на детето“

„Защото реализираното дете е щастливото дете. Помогнеш ли му да се реализира, дори и в нещо малко, това ще му донесе щастието. След това усмивката му ще се прехвърли на мама, татко или баба… и на всички нас“, казва Бисер.

Разбираме какво значат тези думи, щом погледнем Ани. Нейната усмивка е наистина заразителна, защото зад нея стоят стотици малки победи всеки ден. На нея и на нейния учител.

„Преди една година тя едва успяваше да посочи изображенията на дисплея. Вчера тя създаде свой символ на емоция! Влезе в Google и сама избра как да изглежда. И знаете ли за коя емоция? За изненада!“, казва Бисер.

Убедени сме, че Ани и Бисер ще използват този символ стотици пъти. Защото различните деца може да ни изненадват всеки ден, ако им го позволим. Достатъчно е да отворим сърцето си, както един учител вече го е направил за своята различна ученичка.