„Защото всички сме в тази лодка, само заедно ще можем да се справим. Най-вече с емпатия“

Разказът на Фюлия Метин от град Нови пазар, посветила живота си на това да помага на другите

Юлиана Колева
Това е историята на 24-годишната Фюлия Метин от град Нови пазар, която помага на децата и семействата от уязвимите общности
UNICEF Bulgaria/2020

13 Май 2020
УНИЦЕФ започва серия от публикации, в която ще ви разказва за хората на първа линия на терен – социални работници, медиатори, сестри, които с неуморната си работа и отдаденост помагат на стотици деца и семейства да преминат по-леко през изпитанията, причинени от COVID19

Как можеш да убедиш една общност от хора, които имат изключително затруднен достъп до информация и живеят под прага на бедността, често – без средно образование дори, да спазва карантинните мерки и да поддържа повишена хигиена, дезинфекция? Как можеш да им повлияеш така, че те да не излизат много от дома си, въпреки че традиционно се препитават основно с бране на билки, коприва, събиране на дърва? Как може жена или дете, жертви на насилие, да ти се доверят дотолкова, че да ти се обадят по телефона, за да търсят подкрепа, да ти се оплачат, да споделят, макар това да са проблеми, за които трудно разказват дори в личен контакт, на живо?

За всичко това трябва с години да си работил в общността, да познаваш всеки човек и то да познаваш всички негови притеснения, всекидневието му. Трябва да си част от тези хора, да си бил и все още да си един от тях и то -  всеки ден. И най-вече трябва емпатия – да разбираш хората, да не ги наставляваш или поучаваш, а да изхождаш от техните разбирания и така, лека полека, с цената на дългогодишни малки стъпки, да променяш. Само по този начин ще се стигне до момент, в който ще можеш да направиш така, че те да те чуят и да не излязат навън, да спазват дистанция, да пазят себе си и околните по време на такива тежки ситуации, като сегашната с пандемията от КОВИД-19.

Това е историята на 24-годишната Фюлия Метин от град Нови пазар

От близо 5 години тя помага и работи в Семейно-консултативния център в града – създаден от УНИЦЕФ в партньорство с местната власт през 2011, за ранно откриване и превенция на социалнозначими проблеми като разделяне на децата от техните семейства, ранни бракове, семейно планиране, отпадане от училище и др. Започва още като ученичка през 2015 г., първоначално като доброволец, а сега вече е и назначена за социален сътрудник. Опитът й, а и силната подкрепа на колегите й, я провокират да излезе извън стереотипите на семейството и общността си, и въпреки притесненията на майка й и баща й, тя записва висше образование – „Социална педагогика“, което учи вече втора година сравнително отдалечена от семейството си, в Шумен.

Намираме Фюлия отново на т.нар. първа линия – този път приема помощи от Българския червен кръст, след това ще ги пакетира в индивидуални пакети за всяко семейство и заедно с колегите си от центъра, ще ги разнасят на нуждаещите се хора.

За разлика от живота на много други по време на пандемията, дните на Фюлия не минават вкъщи или в опит да измисля нови и нови хобита, с които да уплътнява отворилото се  свободно време.

Всеки ден Фюлия и колегите й от Центъра за обществена подкрепа (в който са преобразувани семейно-консултативните центрове, след като и държавата поема част от издръжката и инициативите на семейните центрове, създадени с подкрепата на УНИЦЕФ) започва почти еднакво – отиват в центъра, взимат материалите и тръгват из махалата. Макар в условия на извънредно положение, мерки за дистанция и при заплахата от коронавирус, да не могат да влизат в домовете на хората и това да затруднява много комуникацията, те не могат да спрат и да изоставят общността. Защото хората разчитат на тях. Фюлия разказва, че познават всеки – и жената, търпяща семейно насилие, която не осъзнава, че е жертва, а също момичета, които са тормозени от родителите си, болните, които не могат да се оправят с намирането на адекватна помощ. Осигуряваме и подкрепа на бременните още от ранните етапи на бременността, така лесно се ориентираме кой е склонен да изостави детето си след раждането и започваме да работим с него отрано, за да му помогнем за задържи бебето, разпалено разказва какво е правила досега Фюлия.

Сега дейността им е съсредоточена основно да помагат на останалите без никакви доходи хора заради изолацията.

„Лесно е да се дадат инструкции– останете си вкъщи. А какво да правят хората, за които излизането за билки, за дребни ремонти, за работа на полето, е източникът на малкото им доходи?“, пита риторично тя.

Засега са съставили списък на най-нуждаещите се семейства и са кандидатствали пред Агенцията за социално подпомагане за осигуряване на хранителни пакети. Търсят и други неправителствени източници, с които да подпомагат децата в процеса на дистанционно обучение и уплътняване на времето вкъщи. Грижат се всеки ден топлата храна за най-нуждаещите се да достига и до махалата, включително и до лежащоболни хора.

Заедно с полицията и местните власти всеки ден Фюлия и колегите й обикалят, обясняват на хората как да се пазят, да не излизат, да поддържат хигиена. Момичето разказва с възхита, че всеки ден местната власт дезинфекцира улиците на целия град, без да пропуска и ромската махала. „Защото всички сме заедно в това, няма маргинализирани групи, няма бедни и богати, роми и българи…вирусът не подбира и това сега си пролича най-ярко“, допълва тя.

Полицията, която също е често в квартала, също по разкази на Фюлия е напълно наясно с това какво поведение трябва да имаш, за да бъдеш чут, разбран и да не получиш отпор от местните. Така всички заедно успяваме, нищо няма да се получи, ако не го правехме заедно, смята младата жена. И най-вече това, че се подхожда с разбиране към местните хора и техните проблеми, особености, специфики. И че сред тях обикалят именно Фюлия и колегите й – хора, на които с години общността е разчитала за всеки един дори и дребен проблем.

Така сега вече в махалата в Нови пазар са наясно какво е коронавирусът, защо е опасен, какви мерки трябва да се вземат и как да се предпазиш. По разказите й хората не са изплашени, а по-скоро информирани и повечето стриктно спазват правилата.

„Най-хубавото обаче е, когато раздаваме детски книжки и видим светналите погледи на децата. Така ми се иска и да останем с тях, да почетем, да си разказваме истории, това са най-хубавите ни моменти, но е забранено“, казва Фюлия.

 

Фюлия обикаля уязвимите деца и семейства, за да им помогне да се справят с кризата с коронавируса. Мимичето разнася материална подкрепа от БЧК.
UNICEF Bulgaria/2020

Намираме Фюлия отново на т.нар. първа линия – този път приема помощи от Българския червен кръст, след това ще ги пакетира в индивидуални пакети за всяко семейство и заедно с колегите си от центъра, ще ги разнасят на нуждаещите се хора. За разлика от живота на много други по време на пандемията, дните на Фюлия не минават вкъщи или в опит да измисля нови и нови хобита, с които да уплътнява отворилото се  свободно време.

От центъра дават и съвети за това как хората да прекарват по-пълноценно дните си вкъщи – да готвят заедно, дават идеи за семейни занимания, игри. Опитваме се да пренастроим всекидневието им, защото е доста стресиращо изведнъж да смениш тотално начина си на живот, в един момент се оказва, че хората не знаят какво да правят със свободното си време, а стоенето вкъщи и пълното безпаричие още повече ги разстройва, отбелязва тя.

Тези дейности обаче тя определя като част от  лесните. По-трудно е в центъра да менажират тежки случаи. Които основно са свързани с липсата на каквито и да било здравни грижи за семействата в малките населени места около Нови пазар. Преди от центъра са можели да разчитат поне частично на няколко лекари, които са пътували или от центъра са организирали транспорт до тях. Сега това е невъзможно.

Продължаваме по телефона да даваме консултации, звънят ни хора, с които сме работили и преди, включително и млади момичета, жертви на насилие, споделят проблеми, тревоги…но е доста по-трудно да им помогнем, можем основно да ги изслушаме и поуспокоим, но и това не е малко, казва Фюлия.

Затова се надява и час по-скоро  да се намери изход от ситуацията – хората да могат отново да припечелват поне нещо, а тя и колегите й от центъра да могат отново да помагат пълноценно на най-нуждаещите се, на семействата и децата в риск. Притеснена е, че държавата в момента е в тежко положение и това ще окаже влияние и върху центровете като този, в който работи. Финансовите средства от държавния бюджет осигуряват едва половината от дейността им, за останалата част разчитат на УНИЦЕФ.

Фюлия и колегите й не знаят дали догодина ще има пълно държавно финансиране за тяхната работа и са доста притеснени и за своето бъдеще. А то не е само тяхното бъдеще. Защото хората от общностите, в които помагат, разчитат на тях за всякакви въпроси: „На някой му паднала подковата на коня, търси ни. На друг жена му избягала. Звъним и по пунктовете за изкупуване на билки и тютюн да проверяваме цените…“, разказва момичето. И документи попълват всякакви.

Помагат с посещенията в болница, с комуникацията с администрация, лекари, социални и др. И най-вече с превенцията  на изоставяне на деца, ранни бракове, отпадане от училище, нисък образователен статус, насилие в семейството.

Центровете са доказали, че работят. Доказват го още повече сега във времето на криза. Ако я нямахме основата, доверието, градено с години, не можете да си представите какво щеше да бъде, надали хората щяха да знаят какви са мерките или пък да имат възможността изобщо да ги спазват, смята Фюлия. Горда е, че има познанията да помага и иска да продължи.

„Защото всички сме в тази лодка, само заедно ще можем да се справим. Най-вече с емпатия“, казва момичето.