Чуваме ли се?

„Имам шанса да съм родена в Пловдив. Голям град, в който всеки млад човек, стига да поиска, може да намери своето местенце, за да се чувства полезен. В случая аз избрах да съм доброволец в различни каузи“.

Така започва разговорът ни с Галена Колаксъзова. Току-що е завършила гимназия и след два месеца заминава да продължи образованието си в Холандия. Участието в доброволчески мисии и ангажираността й в различни дейности извън училище са били ключови за приемането й в холандския университет.

„Давам си сметка, че аз имах тези възможности, защото Пловдив е голям град, има не малко организации, които подават ръка на ученици и младежи и не е трудно да осъществиш идеите си или да намериш съмишленици. Но се замислям какво се случва с всички мои връстници, които са в по-малки населени места и няма кой да им подаде ръка. Какви възможности имат те?“

Този въпрос си задава Галена заедно с още двама ученика от Стара Загора и София – Десислава и Момчил. Тримата се запознават по време на първия виртуален младежки хекатон у нас, организиран от УНИЦЕФ и партньори. Той е посветен на дигитални решения в подкрепа на медийната грамотност. Инициативата събира 17 младежи от цялата страна. Те са разделени на отбори и имат за задача да дадат решение на няколко проблема в онлайн средата, избрани като най-наболели от самите тях – фалшиви новини, кибератаки, онлайн тормоз, неетично отразяване на инциденти и липса на възможности за себеизява на мнения и права от страна на младежите онлайн. Именно последната тема избира отборът на Галена.

„Започнахме да споделяме какво правим в свободното си време. Аз им разказах, че участвам в почистване на паркове в Пловдив, в обучения на малки деца за фалшиви новини, за доброволчество и теми, които не са засегнати в училищната програма, бях и ментор на дете в защитено жилище. И всичко това благодарение на неправителствената организация „Голям брат, голяма сестра“. Съотборничката ми от Стара Загора обаче сподели, че в нейния град няма много възможности или, ако има – са еднообразни. Това може да е препятствие за развитието на младите хора“.

Тогава тримата решават, че трябва да намерят отговор на въпроса как всички младежи да има равен шанс, независимо къде живеят. И стигат до едно решение – по някакъв начин всички трябва да имат достъп до едно място, да се свързват помежду си, да изразяват идеите си, да споделят опит и най-важното – да намират съмишленици. Така идва и решението – специализиран младежки канал в сайта за видеосподеляне YouTube.

„Това е най-използваната социална мрежа от нас младежите. Какво по-подходящо място от това?“, казва Галена.

Идеята им е да създадат канал, в който всеки може да сподели видео или да стане автор на подкаст. По този начин ще споделят своя идея за проект, инициатива, ще разказват какво са създали или направили в своето населено място. Целта е подрастващите да общуват със свои връстници и да намират приятели и най-вече съмишленици в каузите си.

„Искаме учениците от малките населени места да говорят за проблемите си в своето населено място и да търсят решението им. По този начин всеки може да бъде чут и да не се чувства сам, ако е креативен и има идея“, казва още Галена.

И понеже някой трябва да направи първата крачка, Галена и съотборниците й решават те да са първите автори на видео или подкаст в канала.

„Ние започваме канала с наши теми и след това предаваме щафетата на другите. Искаме да създадем вдъхновяващи дискусии. Те могат да са онлайн или на живо“, казва зрелостничката и добавя, че едва ли са щели да се сетят за този проект, ако хекатонът не се беше провел в условия на пандемия.

„Това, че форумът се проведе по време на пандемия, ни помогна много! Ако не беше пандемията, нямаше да се сетим, че това общество може да бъде дигитално“.

Проектът толкова впечатлил организаторите, че той бил избран на първо място от всички пет, създадени от младите хора. Мечтата на Галена е каналът да стане реалност възможно най-скоро и да събере десетки, стотици, а защо не и хиляди младежи от цяла България. Казва, че заминаването й в Холандия няма да е пречка да участва в него.

„Все пак пандемията ни научи, че няма значение къде сме физически. Това е и философията на нашето ново дигитално общество. Да бъдем заедно без граници“.

Проектът ще бъде част от по-голяма платформа на УНИЦЕФ България, наречена Компас за дигитална грамотност Cyber Survivor, насочена към ученици и млади хора, на които да се развива критично мислене. Философията на организацията е това място да бъде създадено от тийнейджъри за тийнейджъри, с подкрепата на специалисти. В нея ще бъдат включени и останалите 4 проекта, инициирани от участниците в хaкатона. Целта е подрастващите да придобиват умения как да се предпазват от кибератаки, фалшиви новини, онлайн тормоз, неетично отразяване на инциденти и същевременно да създават безопасно съдържание в интернет, без да застрашават сигурността си. И най-важното – да изразяват себе си, незвисимо къде се намират и да имат шанс за развитие. Но всичко това през тяхната гледна точка – от закрила към овластяване, защото в 21 век младите хора са не само потребители, а и създатели на медийно съдържание.