Трябва да върнем децата в училище. Но обичайният подход не е решение

Изпълнителният директор на УНИЦЕФ и Комисарят по международните партньорства на Европейската комисия Юта Урпилайнен със съвместен призив за приоритизиране на образованието за децата

УНИЦЕФ и ЕК
Всички деца се връщат на училище и участват в учебния процес
UNICEF/UN0243162/Morris VII Photo
27 Октомври 2020

„Едно дете, един учител, една книга, една писалка могат да променят света.“ Думите на носителката на Нобелова награда за мир Малала Юсафзай никога не са звучали по-вярно. Начинът, по който ще изградим по-добър, по-устойчив, по-равноправен и по-спокоен свят, е да гарантираме, че момичетата и момчетата навсякъде получават качествено образование.

Глобалното затваряне на училища в отговор на пандемията от COVID-19 доведе до безпрецедентни смущения в образованието на децата, като над един милиард ученици бяха засегнати по един или друг начин.

Онези, които са се върнали в училище, са изправени пред нови предизвикателства – маски, физическо дистанциране, липса на достъп до съоръжения за миене на ръцете и страха на родителите им от ново огнище. Тъй като дигиталното разделение се задълбочава, повечето вероятно са пропуснали шанса да учат дистанционно от вкъщи през последните няколко месеца. В резултат на това те вероятно са изостанали, което прави мисълта за връщане в училище още по-страшна за тях – а също и за техните учители.

В много отношения обаче те все пак са късметлиите. Новите предизвикателства, пред които са изправени, са нищо в сравнение с катастрофалното дългосрочно влияние на пропуска на образование като цяло, особено в най-уязвимите страни и тези, които вече са засегнати от конфликти или кризи.

Днес около шест от десет ученици по света тепърва трябва да се върнат в класната стая.

От предишни кризи знаем, че когато образованието бъде прекъснато, най-бедните и уязвими деца може никога да не се върнат в училище, което ги оставя изложени на ужасни рискове. Те може да бъдат принудени да работят, да станат жертва на трафик или сексуална експлоатация. Прекъснатите основни услуги за здравеопазване, хранене, имунизации и закрила на детето ги излагат в по-висока степен на недохранване, болести, психични проблеми и злоупотреба. А момичетата са изложени на повишен риск от ранен брак и бременност.

При тези трудни обстоятелства можем ли все пак да спечелим битката за образованието на децата си? Отговорът е категорично „да“. Но за тази цел, като ученици за подражание, ще трябва да се трудим още по-усърдно, за да постигнем желаните резултати.

Европейският съюз показа силата да работим заедно като отбор „Европа“ със своите държави членки за по-добри резултати. И предвид нашия доказан опит в постигането на резултати от нашите партньорства, ЕС и УНИЦЕФ могат заедно да постигнат трайни промени в резултатите в образованието в световен мащаб.

Има конкретни стъпки, които можем да предприемем, за да защитим бъдещето на нашите деца.

Стъпки, които ще използват съграденото за основа и ще проправят път в нови, иновативни посоки. Това означава да инвестираме сега, за да могат най-уязвимите деца да влязат отново в образователната система. Това означава да се гарантира, че техните училища са в безопасност и техните учители могат да посрещнат техните нужди. Това означава да се прекроят образователните системи, така че децата да завършват с умения от 21-ви век, готови за новия свят пред тях.

Напоследък наблюдаваме впечатляваща промяна, като много правителства предоставят: образование онлайн, по телевизията, по радиото и чрез мобилния телефон. В Сомалия например записаните офлайн уроци се качват на таблети, захранвани със слънчева енергия, и се дават на децата. В Киргизстан децата имат достъп до дистанционно обучение чрез онлайн платформи, три национални телевизионни канала и две безплатни приложения за мобилни мрежи. Във Виетнам някои тестове и модули са отпаднали от учебната програма, докато други са отложени за следващата учебна година, за да позволят на учениците да наваксат пропуснатото обучение през цялата следваща година и да намалят академичния натиск и психосоциалния стрес.

Така че „зелените стръкчета“ на възстановяването са налице. Сега е време да ги подхранваме. Тук е моментът да преосмислим образователните системи, да възприемем технологиите, да премахнем пречките пред най-бедните и да осигурим на всички деца еднакъв достъп до съвременните образователни системи. Това включва иновативни подходи за наставничество и стажове за преминаване от образованието към пазара на труда. Децата трябва да бъдат снабдени с умения от 21-ви век като цифрови умения и обучение по предприемачество.

Отбор „Европа“ е готов да изиграе своята роля до последния детайл.

Това отразява нашата вяра в образованието като основен приоритет в планирането на възстановяването от COVID-19. Образованието е основен фактор за всяко общество за постигане на напредък в приоритетните области на ЕС: работни места и растеж, технологичен напредък, равенство, по-зелени икономики. Огромният напредък в нашите държави партньори през последните близо 20 години, благодарение на големи инвестиции, показва как образованието може да осигури път за излизане от бедността и кризата, към просперитет и добро управление, овластяване на жените и по-добри резултати в областта на здравето и храненето.

Образованието е от съществено значение за човешкото развитие, което е в основата на всички инвестиции на ЕС в международното сътрудничество и то ще получи нов тласък във финансирането ни за развитие за предстоящия период.

Всъщност бюджетите за образование трябва да бъдат защитени от съкращения, когато ефектите от световната икономическа криза щесе усетят още по-силно. Образованието трябва да се разглежда като част от плана за възстановяване от COVID-19: вместо финансите да се отклоняват от образованието, трябва да има повече инвестиции за укрепване на образователните системи. Възстановяването в по-добър вид се отнася както за образованието, така и за всичко останало.

Мащабът на тази криза изисква глобален, координиран отговор; ЕС и УНИЦЕФ възнамеряват да бъдат в челните редици на този отговор. Образователната общност трябва съвместно да разработи глобален план за действие, за да проправи пътя за справедливо и качествено образование за всички.

Имаме уникална възможност да излезем от тази паметна криза, като правим нещата по различен начин, като се борим с неравенствата чрез по-устойчиви социални системи.

Да се ​​захванеш с това огромно начинание означава да осъзнаеш, че обичайният подход не е решение. Ако научим правилните уроци сега, наистина ще можем да възстановим нещата по-добре – за нашите деца и техните деца.