Сълзи, които се вливат в Дунав

Историите за тъга и решителност, които споделят семействата, бягащи от конфликта в Украйна

УНИЦЕФ
Аурелия утешава 7-годишния си син Никита, който е уплашен да не бъде отделен от майка си
© UNICEF/UN0602241/Câtu
10 Март 2022

Исакча, Румъния „Плача от два дни“, споделя Олена, докато разказва как е напуснала дома си в Украйна, за да избяга от ескалиращия конфликт. „Съпругът ми каза, че трябва да замина, за да предпазя сина ни“.  

Олена и 8-годишният Ярослав са само двама от хилядите хора, основно жени и деца, които пристигат в Исакча, пристанищен град в Източна Румъния, след като са прекосили река Дунав в претъпкан ферибот. И докато всеки бягащ от конфликта посреща с облекчение факта, че са в безопасност, мнозина се изправят и срещу огромна несигурност за това какво се случва от тук нататък. 

„Не знам къде ще отида сега, дали изобщо ще видя отново съпруга си“, казва Олена. Историята ѝ е белязана от трагедия и отчаяние и се повтаря за всяка жена и дете, което срещаме. Шокът у семействата, които разказват как животът им е бил преобърнат от конфликта, е осезаем.

Доброволец предлага топъл хляб на дете в Исача, Румъния, което прекоси Дунава с майка си на ферибот от Украйна.
UNICEF/UN0602237/Câtu
Доброволец предлага топъл хляб на дете в Исача, Румъния, което прекоси Дунава с майка си на ферибот от Украйна. A volunteer offers warm bread to a child in Isaccea, Romania, who crossed the Danube with his mother on a ferry from Ukraine.

„Казах на дъщерите си, че сме на ваканция за няколко седмици“, казва Ирина, която пристига по-късно. Споделя, че отчаяно опитва да се справя с растящата тревожност на двете си дъщери – 5-годишната Даша и 8-годишната Маша, заради това, което се случва. Настоящите сцени са пълна противоположност на това, което някой на пристанището би видял няколко седмици по-рано.

Тогава фериботът е превозвал семейства на почивка, хора, пристигнали за работни срещи или на гости на роднини или приятели. Днес хората са поели на път в отчаян опит да спасят себе си и семействата си.

„Заминах заради децата си“, казва Ирина. „Ако не бяха дъщерите ми, нямаше да замина“, допълва тя. Показва и пъстра училищна раница, в която семейството е взело книги. Освен тях единствените неща, които са могли да носят, са храна, лекарства и малко дрехи.

Ирина е оставила зад гърба си семейството, дома и бизнеса си, но растящото насилие не ѝ е оставило друг избор. „Не сме спали изобщо, не помня да сме спали. Сирените спираха и ние бяхме под земята“, казва Ирина, за която е тежко да си припомни ужаса от последните дни.  

Маша, вляво, и Даша играят игри на мобилни устройства, след като пристигнаха в Исача, Румъния, с майка си.
UNICEF/Fricker

„В Одеса имах магазин, продавах красиви дрехи, но сега не знам какво се случва“, посочва тя. Съпругът ѝ е моряк и е бил в чужбина, когато конфликтът е започнал.

За Ирина видимо е трудно да разказва за живота, който е изградила за семейството си – живот, който е трябвало да остави зад гърба си, без да има друг избор, заради безопасността на децата си.

Измамно спокойствие  

На 9 часа път с кола на север е град Сигет сред спокойната снежна гледка към Карпатите. Пристигат стотици, ако не и хиляди жени и деца. Някои са с коли, но повечето бутат куфари и носят раници с всичко, което са успели да съберат набързо.

Историите са подобни.

Мария и 3-годишната ѝ дъщеря Ксенина са в едно от подкрепените от УНИЦЕФ пространства „Синя точка“. „Сините точки“ предоставят информация и насоки за пристигащите, услуги за събиране на разделени семейства, когато това е необходимо, и място, където децата могат да си починат и да поиграят.

„Тук съм само заради една причина – дъщеря ми. Много се страхуваше“, казва Мария. Ксения е вторачена в Крош, плюшената играчка, която е взела със себе си. Гласовете и плачът на децата наоколо пронизват ледения въздух.

Мария е напуснала дома си, когато боевете са стигнали на стотина метра от тях. „Беше твърде опасно да останем. Преди имах работа, но сега нямам представа какво ще правя, сега нямам нищо“, споделя тя. Мария чака познат на неин приятел да я вземе, за да я заведе в Молдова. Благодарна е, че сега са в безопасност. Бъдещето на семейството обаче е твърде несигурно – това е една от многобройните безкрайни трагедии, породени от конфликта.

Основният приоритет за всяко семейство, което пристига тук, са децата. Въпреки че е оставила съпруга, партньора и семейството си, всяка майка е твърдо решена да направи всичко възможно, за да е сигурна, че децата ѝ ще имат бъдеще.

Мирът би помогнал това да се случи много по-лесно. Има отчаяна нужда от мир – сега.