Становище на УНИЦЕФ относно проект на Национална стратегия за детето 2019-2030 г.

УНИЦЕФ приветства и подкрепя усилията на Държавната агенция за закрила на детето, Министерството на труда и социалната политика и останалите органи по закрила, както и на членовете на Националния съвет за закрила на детето, за подготвената дългосрочна и комплексна визия за подобряването на благосъстоянието и равните възможности на децата в България. Предложените в проекта на Национална стратегия за детето 2019-2030 мерки са важна стъпка в посока осигуряване на необходимата подкрепа на семействата и гарантиране правата на всички деца.

Изключително важно е, че стратегията, базирана на серия анализи и широки консултации, предлага подходи, които адресират системни проблеми и целят да подобрят ефикасността и ефективността във всички сфери, свързани с правата на децата и тяхното благосъстояние.    

Считаме, че този стратегически документ съдържа редица положителни и иновативни елементи, които показват воля и желание за устойчива промяна, като част от тях са:

• Предлагането на интегриран подход в работата на системите, особено необходим при междусекторните области като например ранното детско развитие и превенцията на насилието, постигане на информационна свързаност, подобряване на координацията и комплексност на мерките и услугите за деца и семейства;
• Разглеждането на благосъстоянието на детето като неразривно свързано с благосъстоянието на семейството и с подкрепата за родителите, като това е и в синхрон с разпоредбите на Конвенцията на ООН за правата на детето, свързани с първостепенната и основна роля, която родителите имат при отглеждането и развитието на детето;
• Подчертаването на необходимостта от развиване на компетентностите, свързани с отглеждането на деца, адекватна подкрепа на семействата и превенция на разделянето на децата от семействата;
•  Предвиждането на цялостен подход за кадровата обезпеченост и развитието на системата за обучение, подкрепа, квалификация и постоянно повишаване на знанията и уменията на специалистите, работещи с деца;
• Изричното посочване на ключови реформи и тяхното приоритизиране за постигането на всяка една от стратегическите цели;
• Въвеждането на принципа, че действията на всички специалисти, работещи с деца, следва да бъдат насочени към използването на подходи, основани на правата на човека и на силните страни на децата, на техните семейства и на общността;
• Отчитането на значимостта на планирането и инвестирането на адекватни и целенасочени ресурси и финансовото обезпечаване на своевременна и ефективна подкрепа на детето и семейството му, както и насърчаването на промяна в начина, по който бюджетите се планират, приемат, изпълняват и проследяват с цел постигане на интегриран подход при прилагането на политиките за деца;
• Залагането на мерки с цел подобряване на събирането на данни и усъвършенстването на информационните системи във всички сектори, свързани с децата, които да позволят политиките и съответните интервенции да се основават на анализи и доказателства  и да се оценява ефектът на мерките за благосъстоянието на децата;
• Предвиждането на механизми за стриктното прилагане, мониториране и последваща актуализация на Стратегията.

Като  изразяваме висока оценка и подкрепа, бихме искали да  предложим няколко бележки относно Стратегията и съпътстващите я документи, които да улеснят нейното прилагане и да гарантират спазването на всички права на всички деца.

УНИЦЕФ  препоръчва да се обърне специално внимание на  важността да се усъвършенства публичното финансиране на политиките за деца и необходимостта инвестициите за деца в националните и общински бюджети  и разпределението на средства по сектори да са видими, като по този начин се улесни проследяването на качеството на мерките и резултатите за децата.  

Също така, необходимо е да се предвидят действащи механизми за проследяване и оценка  на това как се подобрява животът на децата и по-специално дали мерките достигат до всички деца, особено тези, които са в по-уязвима ситуация, независимо дали тя се дължи на бедност или социална изолация, стигматизация, дискриминация, липса на достъпна среда и инфраструктура, рискове в семейството, здравословно състояние  или други специфични нужди. В тази връзка трябва да се предвидят и дългосрочни дейности за промяна на негативните нагласи към уязвимите групи деца и семейства с цел подобряване на тяхната интеграция и реализация.

Във връзка с планираните мерки за подкрепа на професионалистите УНИЦЕФ препоръчва да се засили сътрудничеството с академичната общност за предлагането на  системно обучение по права на деца  във висшите учебни заведения. Също така, като партньор по изпълнението на Стратегията освен вече посочените групи следва да бъде привлечен и бизнес-секторът.

УНИЦЕФ потвърждава готовността си да продължи да подкрепя правителството  при развиването на политики, необходими за подобряване на ситуацията на децата, както и да предостави техническа помощ по време на подготовката на Пътната карта за изпълнението на Стратегията,  планирането на мерки в тригодишните национални програми  и  механизмите за мониторинг и оценка на Стратегията.

УНИЦЕФ заявява още веднъж подкрепата си за проекта на Стратегията за детето 2019-2030 и  предложените реформи  като дългоочаквана стъпка към цялостно подобряване на системите, работещи с деца и семейства. В същото време призоваваме да се продължи работата по превъзмогване на празнините и отстраняването на оставащите предизвикателства, свързани с пълното прилагане на  международните стандарти и отправените към  Република  България препоръки  от  Комитета на ООН по правата на детето.