Първа помощ в мрежата

„Мой приятел беше споделил много лична информация с човек, на когото имаше доверие. Малко след това тя вече бе достояние на всички, а той се превърна в обект на много подигравки.“

Това е история на реално дете в България. Преживяло е най-често срещаната форма на онлайн насилие – кибертормоз, причинен от връстници или други деца. Името на момчето ще скрием, но може да го наречем „Номер 7“. Защо? Защото всяко седмо дете под 18 години у нас е било жертва на онлайн тормоз, показва национално-представително изследване на УНИЦЕФ България, представено през 2021 г. Номер 7 е приятел на Беркант Исаев, 20-годишен младеж, решил да посвети свободното си време да помага на тийнеджъри, преживели онлайн тормоз. Като всеки млад човек и той е в мрежата - автор е на подкасти.

"Всички сме в мрежата. Тя е нашето ежедневие и това е проблем, който тепърва ще се разраства"

- казва Беркант.

Идеята да се включи в каузата срещу онлайн тормоза се ражда по време на първия виртуален младежки хакатон у нас, организиран от УНИЦЕФ и партньори миналата година и посветен на дигитални решения в подкрепа на медийната грамотност. Инициативата събира 17 младежи от цялата страна, които имат задача да дадат решение на няколко проблема в онлайн средата, избрани като най-наболели от самите тях –фалшиви новини, кибератаки, онлайн тормоз, неетично отразяване на инциденти и липса на възможности за себеизява на мнения и права от страна на младежите онлайн.

„По време на дискусията се оказа, че всеки от отбора ни познава поне един свой връстник, станал обект на онлайн тормоз. Решихме, че трябва да се вземат мерки отсега“

- казва той.

И започнали да търсят решение. Такава е и целта на УНИЦЕФ – да създаде възможност в решенията на проблемите на децата да участват самите деца.

Когато Беркант и съотборниците му – Димитрина и Дара – започват да работят по идеята, откриват данни на неправителствени организации, че има училища, в които 23% от учениците са преживели някаква форма на онлайн тормоз. Други 41% са били свидетели на тормоз на свои съученици. Така обобщените данни и на МОН показват, че 1/3 от всички ученици в България търпят тормоз или насилие в училище – онлайн или във физическа среда.

„Тези цифри донякъде ни изненадаха, но имайки предвид ние какво сме виждали в училище, не са толкова странни. Онлайн тормозът не се случва толкова често, но когато се случва обхваща немалък брой хора“

- казва Беркант.

Тогава той си спомня за Номер 7. Най-яркият му спомен не е толкова съдържанието на изтеклата информация, колкото това как се е чувствал неговият приятел след това.

„Помня, че той не знаеше как да реагира в началото. Изпадна в депресия, не искаше да се вижда с никого, скри се от всички ни. Тогава все пак му помогнахме ние – неговите приятели“.

Така Беркант и останалите стигат до извода, че трябва да създадат начин, чрез който да помагат на тийнейджъри да превъзмогнат нанесената емоционална травма, която в някои случаи дори може да стигне до мисли за самоубийство. Според национално-представително изследване на УНИЦЕФ България от 2020 г., 77% от подрастващите са онлайн всеки ден, 89% от тях притежават лично дигитално устройство. В същото близо половината от тях (47%) заявяват, че онлайн се сблъскват с неща, които ги притесняват и разстройват – реч на омразата, дезинформация, тормоз, кибератаки.

„Идеята ни е да създадем място в интернет, където всеки може да потърси помощ“, казва Беркант. Последвал въпросът и „Как?“ Отговорът дошъл веднага – чрез онлайн платформа.

Освен че платформата ще е най-бързият начин да намерят помощ, за да преодолеят тийнейджърите травмата, тя има едно съществено предимство – анонимността, според Беркант.

„Всеки, който търси помощ, ще се представя с никнейм и ще може в чат или видео връзка да поговори с връстник, който вече е преживял онлайн тормоз“, обяснява той. А може да се свърже и с професионалисти, работещи по темата или да изгледа видеа и истории на хора, преодолели сходен проблем. Всичко това – етично, щадящо достойнство и пазещо самоличността.

За целта младежите предвиждат да създадат и етичен кодекс на общуване, за да бъдат напълно спокойни търсещите подкрепа.

„Най-важното е да покажем на пострадалите, че не са сами и са разбрани“

- казва още Беркант.

В най-скоро бъдеще идеята на Беркант и приятелите му може да стане факт. Техният портал за помощ при онлайн тормоз ще бъде част от по-голяма платформа на УНИЦЕФ България, наречена Компас за дигитална грамотност "Cyber Survivor". Философията на организацията е това място да бъде създадено изцяло от тийнейджъри за тийнеджъри, с подкрепата на специалисти и партньори. В нея ще бъдат включени и останалите 4 проекта, създадени от младежи, участници в хакатона. Целта е дигиталният компас да учи подрастващите как да се предпазват в интернет от кибератаки, фалшиви новини, онлайн тормоз, неетично отразяване на инциденти и същевременно как да създават безопасно съдържание, без да застрашават сигурността си. Но всичко това през тяхната гледна точка. Защото в 21 век всеки човек с мобилен телефон в ръката е самостоятелна „медия“ – прави снимки, видеа, праща послания онлайн и това могат да са окриляващи неща, но могат и да са такива, които режат крилете. Изборът е на всеки от нас и отговорността също! Младежи като Беркант и неговия отбор от хакатона са направилия своя избор и са поели своята отговорност. Надяват се с кампанията на УНИЦЕФ България за ново поколение от критични умове да вдъхновят и много свои връстници, техните родите и цялото общество да повярват в градивния потенциал, а не в разрушителната сила на младежите в 21 век, въоръжени с онлайн пособия.