Пълна промяна

Историята на Светлана е ценен урок по майчинство, преживян и разказан от Меглена Костова, сестра в ЦМДЗ Шумен, подкрепен от УНИЦЕФ

Станислава Стамболиева
Майка и бебе живеят в бедност, но майката е усмихната, прегърнала своето бебе.
UNICEF Bulgaria/2016/Popov
02 Май 2018

Когато видях Светлана за първи път, разказва Меглена, разпознах следите от живота на улицата – белези по лицето, безформени дрехи, момчешка стойка, неспокоен поглед. От недохранването бременността й изглеждаше още по-напреднала.

Не беше ходила на лекар, не знаеше в кой месец е, нито колко й остава до раждането.

За миналото си не говореше много, събра го в няколко изречения, все едно се опитваше да го забрави. Разбрах за още две нейни деца – едното, вече осиновено, а за другото се грижели роднини. Както и предположих, беше живяла на улицата дълго време преди мъжът, от когото беше бременна в момента, да я прибере в дома си.

Сблъсквала съм се със съдби като тази на Светлана,  още докато работех в дом „Майка и дете“, но тогава се чувствах безсилна. В Центъра за майчино и детско здраве естеството на работата ми е различно. Минаваме през специални обучения, организирани от УНИЦЕФ, на които ни подготвят как да подкрепяме жени, нуждаещи се от помощ при първите им стъпки в майчинството.

Залогът е голям, когато от това зависи дали едно дете ще остане в семейството си. Случаят със Светлана беше точно такъв. Успокояваше ме фактът, че беше дошла до центъра да търси помощ, това означаваше, че се интересува от живота, който расте в нея. Водих я на преглед два пъти. Терминът й беше определен за след месец и половина, имахме време да подготвим необходимите документи за раждането и социалните помощи. След това посетих дома им, трябваше да съм сигурна, че мястото е подходящо за отглеждане на дете. Оказа се гараж, преустроен за живеене. Стаята беше просторна и чиста, имаше баня и тоалетна. Притесняваше ме само, че се отопляваха с газов котлон, но те обещаха да вземат печка.

Неусетно времето дойде и Светлана роди прекрасно момиченце. Кръстиха я Мариана.

Всичко беше минало нормално. Когато се прибраха вкъщи, ги посещавах често. През деня майката беше сама, защото бащата беше започнал работа във фирма за ремонт на покриви.

В началото правихме повечето неща заедно, за да свикне с грижите за бебето – къпане, масажи, почистване на пъп.

С кърменето се справяше все по-добре, беше търпелива, усмихваше се на детето, говореше му, явно й харесваха тези моменти. На консултациите също ходехме двете, за да й разяснявам препоръките на лекаря, ако нещо не е разбрала. Всъщност като погледна назад мога да кажа, че Светлана с бързи крачки наваксва пропуснатото и се старае да бъде добра майка за Мариана, въпреки че хората не й дават голям шанс заради миналото.

Мариана вече е на шест месеца и предизвикателствата за нейните родители стават все повече – захранване, имунизации, първи думи и стъпки, детска градина. Пътят, който ще трябва да извърви семейството, е дълъг и най-вероятно няма да е лесен.

Центърът за майчино и детско здраве ще продължава да бъде тяхна опора, защото историята до тук показва, че силата на майчинството може да преобърне живота на една жена и да я накара да очаква по-добро бъдеще за себе си и детето си!    


Първите години от развитието на детето са ключови за неговото физическо, психическо и познавателно развитие. Топлите взаимоотношения, общуването и родителската обич и грижа му дават най-добрия ранен старт, за да разгърне пълния си потенциал, социалните си умения и желанието да учи с удоволствие по-късно.

УНИЦЕФ работи със семейства, с професионалисти, с държавните институции и с медиите,  за да осигури най-добър старт в живота на всяко дете. 

България има установени традиции в осигуряване на най-благоприятни условия за развитие на малките деца и подкрепа на семействата. Въпреки това страната е изправена пред сериозни предизвикателства. Високата детска смъртност, големият брой на бременните жени, без достъп до здравни грижи и осигуряване, големият дял на децата, живеещи в бедност или риск от социално изключване, ниските нива на кърмене и практики на хранене и захранване, многото случи на анемия сред кърмачетата и малките деца, както и недостатъчното разбиране на родителите за важността на ранното общуване и стимулиране на детето, са само част от факторите, които поставят хиляди деца в риск да не реализират своя пълен потенциал.

Центровете за майчино и детско здраве, подкрепени от УНИЦЕФ, помагат на най-уязвимите деца и семейства. Като този в Шумен например. Той е помогнал много на Светлана, чиято история, разказана от сестрата в центъра Меглена Костова, е ценен урок по майчинство и подкрепа.

Подкрепи УНИЦЕФ да стигне до повече деца и семейства. Дари сега.

*Историята е базирана на истински случай, но използваните имена и изображения нямат пряка връзка със семействата, споменати в текста.