Преосмисляне на времето пред екрана по време на COVID-19

Как семействата да използват най-разумно нарасналата зависимост от екраните, които ни помагат да поддържаме усещане за нормалност по време на блокадата, като едновременно с това намират точния баланс между времето онлайн и други важни дейности?

Даниел Кардефелт Уинтър (Изследователски център на УНИЦЕФ – Иноченти) съвместно с Жасмина Бърн

 Около 3 милиарда души в цял свят днес са под блокада и почти 90% от учащите не могат да посещават училище. Не е учудващо, че много деца и техните родители все повече се свързват с външния свят чрез екраните – действие, на което може би доскоро са гледали сдържано или дори с укор.

Предвид факта, че над 130 държави са ограничили движението с цел ограничаване на пандемията от COVID-19, време е да признаем интернет за ключов инструмент за достъп на децата до обучение, игра, забавление и социално общуване. Накратко, те могат да спечелят много, прекарвайки определено време в дигиталното пространство.

Но за родителите, които са се притеснявали колко време децата им прекарват в социалните мрежи и онлайн игри преди пандемията, това своеобразно „прескачане“ към „екранен режим“ може да доведе до още притеснения и дори страдание. Как могат децата и семействата да използват най-разумно нарасналата зависимост от екраните – които ни помагат да поддържаме усещане за нормалност по време на блокадата – като едновременно с това намират точния баланс между времето онлайн и други важни дейности?

Екранно време и видеоигри по време на COVID-19

Проучванията показват, че социалните мрежи и видеоигрите осигуряват временно бягство от реалния живот и предлагат важна социализация. По време на COVID-19 редица медии са описали ползата от тях: Видеоигрите пазят здравия разум по време на социално дистанциране, Мислех, че видеоигрите са непродуктивни – докато не дойде коронавирусът и Коронавирусът прекрати дебата за времето пред екрана. Екранът победи.

Дистрибуторите на дигитални игри като Steam отчитат значително увеличение в броя на ежедневните потребители през последните седмици: от 19 милиона в началото на март до рекордните 23,5 милиона в началото на април.¹ Особено популярни са социалните симулационни игри като Animal Crossing или Minecraft, които позволяват на играчите да изграждат свои собствени светове сами или заедно с приятели.

Но какъв е рискът?

Редица скорошни висококачествени изследвания сочат, че при децата влиянието на времето пред екрана върху психичното здраве и благосъстоянието е сравнително слабо. Други фактори, а именно родителската подкрепа, семейните отношения или неблагоприятните детски преживявания, имат по-силно въздействие от времето пред екрана. Тези изследвания включват мащабни проучвания сред над 350 000 деца, дългосрочни проучвания с участието на деца във Великобритания, проучвания по метода на дневника от Великобритания, Ирландия и САЩ. Все още има малко доказателства в условията на ниски и средни доходи, където достъпът е по-ограничен.

Неотдавнашният доклад на УНИЦЕФ – Да пораснеш в свързан свят – сочи, че макар малка част от децата неизбежно ще се сблъскат с неблагоприятни преживявания, когато използват цифрови технологии, това не е пряко свързано с времето, което те прекарват онлайн. По-скоро, когато мислим за тези преживявания, трябва да обръщаме повече внимание на това какво децата правят онлайн, съдържанието, с което се сблъскват, и житейската им среда и мрежите им за подкрепа като цяло. Нито твърде много, нито твърде малко време пред екрана, а точно колкото трябва изглежда е оптималното за децата.

Екранното време също е било сочено като причина за липсата на физическа активност – водещ рисков фактор за смъртност в глобален мащаб, който допринася и за затлъстяването сред децата. Някои твърдят, че ограничаването на времето, което децата прекарват на екрана, е един от начините за повишаване на физическата активност, но изследванията все още не са подкрепили тези твърдения. За мнозина, затворени вкъщи днес, всъщност е вярно обратното: активните видеоигри или видеоклипове с физически упражнения може да са най-добрият им шанс за физическа активност.

Но да се върнем към въпроса за баланса. Как можем да помогнем на всяко дете да го постигне както по време на пандемията, така и когато животът стане отново нормален?

Какво може да се направи?

Ето някои основни неща, които да вземем предвид:

• Поддържането на връзка с приятелите е важно: По време на извънредни периоди с висока степен на несигурност и непостоянност е жизненоважно децата да играят и да общуват с приятели. Видеоигрите и социалните мрежи могат да предложат смислени преживявания по време на пандемия: свързаност във време, в което социалното общуване е намалено; развлечения, когато опциите са ограничени; и инструмент, с чиято помощ да се тушират безпокойството и страхът.
   
• Активно включване и надзор от страна на родителите: Основателните възражения около съдържанието на някои видеоигри и различни онлайн рискове, които биха могли да засегнат играещите онлайн деца, могат да бъдат смекчени чрез активни родителски стратегии. Те включват разговори с децата за техните онлайн преживявания; гарантиране, че не играят игри, предназначени за по-възрастна аудитория; и наблюдаване на настроението и радостта им като цяло, докато играят. Добър начин да гарантирате, че децата са в безопасност, докато играят видеоигри, е да играете заедно. Това може да е и много забавно!
   
• Физическа активност пред екрана:  Имайте предвид, че по време на пандемия много деца няма да получат количеството физическа активност, с което са свикнали. Ако ученето, социализацията и играта засега са ограничени до екрана, имаме нужда от нови начини да помогнем на децата да останат активни. Предвид ограниченото движение на открито СЗО препоръчва активни видеоигри и онлайн физически упражнения като начин да поддържате форма у дома. Това е добро решение, защото осигурява както физическа активност, така и забавление. Това е полезен съвет както по време на пандемията от COVID-19, така и когато животът се върне към нормалния си ритъм. СЗО предлага и идеи за физическа активност в домашни условия, които не са свързани с дигиталния свят и ще са полезни за семейства с ограничена интернет връзка.

Както показва пандемията от COVID-19, ние все повече разчитаме на цифровите технологии. Те са се превърнали в спасително въже за тези от нас, които са затворени в домовете си.

Сега е подходящ момент да преразгледаме вярванията, които са свързани с използването на тези устройства от децата и които често се основават на страха от неизвестното. За да се преборят с тези страхове, родителите могат да използват допълнителното време, което прекарват заедно с децата си, докато са под блокада, за да научат повече за световете на другия – както цифровия, така и физическия.