Представете си

Младежи - блогъри се обръщат към политиците

Мина Бонева, 18 г. София, България
Мина Бонева, на 18 години се усмихва на камерата по време на представяне в Деня за безопасен интернет
UNICEF Bulgaria/2019/Yotova

11 Юли 2019

Представете си едно дете – момиче с къса, щръкнала коса. Тя е щастлива, истински щастлива. Играе в градина, нещо като „Тайната градина“. Представете си дърветата, отрупани с розов цвят, чуруликащите птици и сладкото ухание на сочни ябълки. Представете си и другите деца. Вдъхват аромата на люляковите храсти, гонят пеперудите и тичат наоколо. Смеят се и се радват на слънцето. Разбира се, небето е синьо.

А някога да сте се качвали на покрив? Хладният ветрец играе с косата ти, забързаният ти живот е оставен долу… а горе е мястото на пълното спокойствие. Забелязвали ли сте колко разкошно изглежда небето точно преди залез? Виждали ли сте Млечния път? Не на картина, не на снимка, а истинския Млечен път, както се вижда от земята?

Спира ти дъхът, оставаш безмълвен. Вдъхновява те.

Земята е толкова красива. Животът е толкова красив. Четете поезия и слушайте народна музика, идете в гората и легнете върху влажната трева, за да поемете дъха на Земята. Слушайте. Слушайте птичите песни, слушайте и не помръдвайте, понеже природата усеща вашия пулс, умът ви става видим. Стреми се към хармония с вас.

А онова момиченце? Ето така се чувства тя в Тайната градина. Природата е в съзвучие с нея. Кръвта препуска по телцето, усмивката не слиза от устните, крачетата не спират на тичат. Тя е завършена.

Но всичко изглежда така, докато не влезеш, докато не подпалиш това красиво място със смъртоносни химикали, докато не я сграбчиш за крехкото вратле и не я вдигнеш от земята. Бавно отнемаш живота ѝ.

Никой не обръща внимание.

Сега тя кашля тежко, телцето ѝ е в тежки рани от ужаса, който ѝ причиняваш. Ръцете ти дращят нежната ѝ кожа, а тя се задъхва. Момичето не може да диша, дробовете ѝ горят. Не разхлабваш желязната хватка около врата и тя не може да се бори. Тя. Не може. Да диша.

Задушава се. И умира.

Представете си, че това момиченце съм аз.

Аз съм една млада българка от действителния свят. Ходя на балет, обичат да рисувам акварелни пейзажи и докато заспивам, се любувам на нощното небе през прозореца (сгушена в най-пухкавото яркорозово одеяло, което можете да си представите).

А сега вие бавно унищожавате моята Тайна градина, моята Земя … и нас заедно с нея:

Мен. Вашата дъщеря. Вашия син. Вашия племенник, съседското дете, дори чуждо дете. Вие сте смъртта за всички нас. Смъртта на цяло поколение.

Вие замъглявате нашето синьо небе.

Вие подпалвате нашата вълшебна Земя.

Вие ни задушавате.

А сега вие бавно унищожавате моята Тайна градина, моята Земя … и нас заедно с нея:

Това не е научна фантастика, това се нарича глобално затопляне. И вие сте причината за него. Пречите на топлината да се отдели и задушавате нашата планета с въглероден диоксид. Прашната мъгла не е причинена от един отделен човек, а от всички ваши коли, които карате с бензин. Кашлям, но не защото някой ме души, а от смъртоносните химикали от всички ваши фабрики около родния ми град.

Страх ме е. Вярвайте ми, страх ме е. Крещя колкото сили имам, за да ви накарам да ни спасите, да спасите мен. Да спрете разюзданата разруха. Нефтената и газовата промишленост са на път да ни докарат до световна катастрофа и това не е въпрос на далечно бъдеще – ние кашляме и се задъхваме СЕГА.

Бях безкрайно щастлива, когато чух новината, че се забраняват пластмасовите изделия за еднократна употреба, но с цялото ми уважение, скъпи представители на цяла Европа, какво значение има това, ако след 30 години просто се сварим до смърт? И това не е научна фантастика, според проучванията броят на заболелите от рак на кожата расте експоненциално и земната повърхност се нагрява необратимо.

Крещя на всички вас, политици и властници на Стария континент: Прекратете всичко това още сега.

Ограничете потреблението на нефт от предприятията и автомобилите. Осигурете пари за електрификация и/или по-нататъшни научни изследвания на възобновяемите енергоизточници. Кажете на хората колко е опасно, защото възрастните не искат да чуят нас, жертвите на тази катастрофа. Възрастните не ни забелязват, когато кашляме на път за училище, когато ни пече изгарящото лятно слънце, когато стачкуваме за нашето бъдеще. Възрастните ни смятат за група привилегировани глупачета. Те обаче грешат.

Затова им кажете, че наистина има криза. Наречете я с истинското ѝ име. Кажете им какво ще стане, след като измрат пчелите. Кажете им за измрелите животни. Кажете им, че и ние ще измрем. Опишете го ясно, време е за яснота.

Кажете ни как да помогнем. Въведете задължителни часове по устойчивост. Дайте ни конкретни указания и обяснете мотивите за тях. Въведете правила.

Престанете да се ослушвате. Започнете да променяте Европа за по-добро. Разбирам, че Брекзит е голяма работа, но буквалният разпад на света е като че ли по-голяма работа. Затова спрете да се карате с бившия за родителските права и двамата заедно обърнете внимание на децата си. Те ви молят за помощ. Направете нещо.

Вдигнете тревога. Късно е за осведомяване.

И най-важното: нека да оцелеем.

Защото в противен случай съвсем скоро няма да има нужда да си представяте нищо.


Мина, 18-годишна, ученичка от София, България. Гражданската ангажираност е нейна страст. Тя е младежки делегат на УНИЦЕФ в Европейския парламент в Брюксел по време на Световния ден на децата през 2018 година и се застъпва за правата на детето. Страстно обича музиката и изкуството. Има профил в Instagram, посветен на цифрови и акварелни картини. Екоактивистка е и се стреми да живее без пластмаса.

Децата и младежите са част от най-голямото богатство на Европа. Във връзка с изборите за Европейски парламент през май „Младежки гласове“ пусна специална поредица блогове, за да може мненията и гласовете на децата и младежите да се чуят по време на изборите и от новоизбраните европейски политици.