Превратностите на бежанския живот: множество проблеми дълго след достигането на сигурно убежище

Пътуването през целия им живот, осеяно с възходи и падения, води до дългосрочни последствия за техните деца

Съвет на жените бежанки в България
Джамила със своята дъщеря
Съвет на жените бежанки в България
28 Август 2020

Четиригодишната Джамила трябва да се справя с редица проблеми в краткия си живот. Родителите на малкото момиченце са от афганистански произход, а в България са със статут на бежанец. Самата Джамила е родена в България и вече се е сблъсквала с множество трудности, травматизиращи дори за възрастен. Израствайки в чужда страна, в семейство с обтегнати и нестабилни отношения, детството на Джамила е всичко друго, но не и щастливо.

Баща й Ахмад бяга от ужасяващи условия в Афганистан. Живее в България от 2010 г. Изглежда като да е достигнал финала на пътуването си в търсене на закрила – добре платената работа и владеенето на български език са постижения, за които той не е и мечтал. Събира се със съпругата си Сорая преди седем години и двамата се настаняват заедно в апартамент. Това би трябвало да е щастливият завършек на историята, но скоро семейството е изправено пред нови предизвикателства.

Подготвяйки се за нарастващите нужди да отгледат заедно семейството си, 45-годишният Ахмад и 33-годишната Сорая се борят да поддържат живота си под контрол и да подобрят условията си на живот. След раждането на двете им момиченца – Джамила и Амира, настъпват отново трудни времена. През последните няколко години Ахмад живее разделен от Сорая, като прекарва по-голяма част от времето с втората си съпруга. Сорая, която все още се приспособява към живота в чужда страна, отглежда Джамила и по-голямата й сестра на практика сама.

Съпътстващите щети – да са отглеждани като чужденци и да живеят в проблемни семейни отношения – отключват редица медицински и психологически проблеми и в двете деца. Вместо от щастието на малкото дете, радващо се в началото на живота, преуморената Сорая от месеци е преследвана от оглушителна тишина. Джамила се събужда и заспива безгласна, неспособна да се изрази словесно и емоционално. Думите, които никога не излизат от устата на малкото й момиченце, се въртят непрестанно в главата на Сорая, прекъсвани единствено от неспокойните викове на по-голямата й дъщеря.

Сорая се чувства като че ли късметът й я е напуснал. Неотдавна малката й дъщеря развива тежка ушна инфекция. Насред всичките трудности с уреждането на статута на пребиваване и приспособяването към живот без подкрепа от страна на съпруга си, майката отчаяно се опитва да намери подходящо медицинско лечение за детето си. Тя следва съвета на Каритас, една от водещите хуманитарни организации, работещи в областта на интеграцията и заселването на бежанци, и се свързва със Съвета на жените бежанки в България (СЖББ). Сдружението подпомага бежанци и лица, търсещи закрила, в процеса на тяхната интеграция в страната и осигуряването на по-добро бъдеще за техните семейства, независимо от пол, раса, националност, религиозна или етническа принадлежност.

СЖББ веднага поема случая на Сорая и придружава майката с двете й деца за медицински преглед. Освен ушната инфекция на Джамила, лекарският екип обръща внимание на майката, че по-голямото дете показва симптоми на синдрома на Даун и го насочва за допълнителна диагноза. За тази цел обаче, следвайки дълбоко вкоренената си вяра, Сорая се нуждае от одобрението на съпруга си.

Мъжете могат да правят каквото си поискат, а жените нямат никакви права. Жената не може да работи без съгласието на мъжа, дори и да иска. Жената не може да направи нищо без неговото съгласие,

обяснява Сорая. В семейството нормите на общността и тези по отношение ролята на мъжа и жената изглежда са се пренесли от миналото в настоящето. Ахмад отказва да изпрати дъщеря си за последваща диагностика, уловен в капана на културните стигми, срама и недоверието в чуждестранните лекари.

Бойко Ценков, социален работник в СЖББ, който следи отблизо случая на Сорая, й разяснява, че поставянето на правилна диагноза ще даде възможност за финансова подкрепа и ще задейства механизмите на социалните услуги, включително консултации с психолог и логопед за Джамила. В рамките на последващи посещения става ясно, че младата майка се бори да се справи с двете деца и се нуждае от продължаваща подкрепа.

В такова състояние на пълна безпомощност, стрес и напрежение е почти невъзможно да се планира бъдеща интервенция. Опитваме се да планираме как да се справим с препятствията, едно по едно,

казва Бойко.

Пандемията от COVID-19 допълнително затруднява Сорая, която неотдавна се е събрала с Ахмад, и бързо нарушава баланса на и без друго несигурната ситуация, като засилва семейната динамика. Дългосрочните усилия на социалния работник да подпомага Сорая накрая успяват да спечелят доверието й и тя споделя за нарастващо насилие от страна на съпруга си. В опит да намери решение за себе си и за децата си, тя изразява желание да бъде настанена в специализирана услуга с подходяща медицинска помощ за децата.

Кризисният център „Света Петка“, управляван от фондация „Асоциация Анимус“, отваря вратите си и предлага подслон за майката и двете й деца. Това решение обаче също не трае дълго: езиковите бариери, неправилното общуване и оплакванията от съседите поради шума, който вдигат децата, прави оставането на Сорая в центъра невъзможно.

Положението става още по-сложно и налага мултидисциплинарен подход. Социалните работници и културните медиатори от СЖББ обединяват усилия с партньорски организации в търсене на варианти за настаняване и квалифициран персонал, който да се грижи за децата със специални нужди.

За съжаление поради малкия брой кризисни центрове и недостатъчните услуги за пострадали от домашно насилие липсва достатъчен капацитет за работа с деца със специфични потребности, особено по време на настоящата пандемия, 

казва Бойко. Накрая мултидисциплинарният екип урежда медицински преглед за поставяне на диагноза с възможност за разработване на дългосрочен план да се оцени по-добре състоянието и на двете деца и да им се предостави възможно най-добрата грижа в съответствие със специфичните им потребности.

За Сорая СЖББ остава единственият източник на подкрепа и вход за разрешаване на конфликти. Трудният път на адаптация на семейството й е белязан от постоянни спънки.

Динамиката в отношенията при семейства с домашно насилие често води до психологически проблеми за децата. Интеграцията на бежанци е сложен процес и изисква постоянни и продължаващи усилия, всеотдайност и силен мултидисциплинарен подход,

пояснява Линда Ауанис, председател на СЖББ.

 

Логото на проекта DG Health
UNICEF

Тази публикация е част от проекта “Подобряване на здравния статут на деца – бежанци и мигранти в Южна и Югоизточна Европа”, който е получил финансиране от Здравната програма на Европейския съюз (2014-2020).
Съдържанието на публикацията представлява само възгледите на авторите и са изцяло тяхна отговорност; не може да се смята, че тя отразява възгледите на Европейската комисия и/или на Изпълнителната агенция за потребителите, здравеопазването, земеделието и храните или друго звено на Европейския съюз. Европейската комисия и Агенцията не поемат никаква отговорност за начина, по който се използва представената информация.