Практически насоки за пълноценно общуване с хора с увреждания

Да видим човека, а не увреждането

УНИЦЕФ
Момче в инвалидна количка и момиче играят заедно. Двамата са усмихнати.
UNICEF/UN041098/Calkic

29 Октомври 2019

Колко често виждаме в ежедневието си децата и младежите, а и изобщо хора с увреждания – в детската градина, в училище, на работа, на улицата, в ресторант, из парк, в кино или в театър? Причините и бариерите са много – от физическата среда, през достъпа до помагащи технологии, до предразсъдъци и нагласи. Това ни лишава от възможността да изградим навици и реакции при общуване. В редките моменти на срещи с хора с различни увреждания обикновено се получават неловки ситуации, поради несигурност за употребата на правилни думи или действия.

Настоящата информация има за цел да предостави някои практически и полезни насоки, които да помогнат за по-уверено и пълноценно общуване с хора с увреждания.

Общи насоки за комуникация с хора с увреждания

  • Отпуснете се - хората с увреждания са просто хора.
  • Основен елемент в общуването с и за хората с увреждания е подходът „първо човекът“. Така се акцентира върху човека, а не увреждането. Поставяйки човека на първо място, увреждането вече не е основна и определяща характеристика на отделната личност.
  • Не правете предположения за увреждането на човек - напр. не приемайте, че човек, използващ количка, е парализиран.
  • Не правете предположения за това, което човек с увреждане може или не може да направи.
  • Ако човек има едно увреждане, не предполагайте, че има друго - например не приемайте, че човек с говорни нарушения има интелектуални затруднения.
  • Ако предлагате помощ почакайте докато я приемат, а след това се поинтересувайте за инструкции.
  • Когато разговаряте с човек, изпитващ трудности при общуване, изслушвайте го внимателно. Бъдете търпеливи, докато човекът сам завърши фразата. Не го поправяйте и не довършвайте вместо него. Ако това е необходимо задавайте кратки въпроси, които изискват същите кратки отговори, кимване или жест. Никога не се преструвайте, че разбирате ако в действителност не е така. Повторете, какво сте разбрали – това ще помогне на човека да ви отговори, а на вас да го разберете.
  • Когато разговаряте с човек с увреждане обръщайте се непосредствено към него, а не към придружаващия или сурдопреводача, които присъстват на разговора.

Насоки за общуване с хора с физически увреждания

  • Погледнете в очите и говорете директно с хората.
  • Където е възможно, седнете да говорите с човек, използващ количка, така че да сте на същото ниво на очите.
  • Помнете, че количката е неприкосновено пространство на човека в нея. Не се облягайте върху нея, не я бутайте, не поставяйте краката си върху нея.
  • Когато давате указания на хора с ограничения на мобилността, вземете предвид разстоянието, метеорологичните условия и физическите препятствия като стълби, бордюри и стръмни хълмове.

Насоки за общуване с хора с интелектуални, когнитивни или увреждания в развитието

  • Настройте вашия метод на комуникация, ако е необходимо, в зависимост от отговорите на човека към вас.
  • Използвайте прости изречения или допълнителни визуални форми на комуникация, като жестове или графични изображения.
  • Избягвайте абстрактно говорене.
  • Бъдете готови да повтаряте една и съща информация повече от веднъж по различни начини.
  • Избягвайте да давате твърде много информация наведнъж, тъй като може да е объркващо.

Насоки за общуване с хора с увреждане на зрението

  • Представете се по име, дори ако вече познавате човека.
  • Използвайте естествения си глас - не викайте и не преувеличавайте.
  • Кажете на човека, когато излизате от стаята или приключвате разговора.
  • Бъдете конкретни с всички словесни указания или инструкции, напр. „Леко вдясно“.
  • Не приемайте, че човекът не може да види нищо - ако е подходящо, е добре да питате.
  • Не се притеснявайте, ако използвате фрази като "ще се видим по-късно" или „видяхте ли ...“.
  • Не отвличайте вниманието на куче водач, тъй като може да попречи на работа му.

Насоки за комуникация с хора с увреден слух

  • Старайте се събеседникът ви да вижда добре вашето лице.
  • Съществуват много начини за общуване с хората, които не чуват добре. Ако не знаете, кой се предпочита – попитайте.
  • За да привлечете вниманието на човека, който не чува добре, повикайте го по име. Ако няма отговор може леко да го докоснете по ръката или рамото, или да помахате с ръка.
  • Говорете ясно и равномерно. Не е нужно излишно да подчертавате.
  • Ако ви молят да повторите нещо няколко пъти, опитайте се да перифразирате своето предложение.
  • Не се притеснявайте, ако използвате фрази от типа „чухте ли за…“.

Насоки за общуване с хора с разстройства от аутистичния спектър

  • Избягвайте да използвате сарказъм или жаргон.
  • Използвайте прости и кратки изречения и затворени въпроси.
  • Имайте предвид, че езика на тялото може да не се разбира.

Източници:

National Disability Coordination Officer 

Frank Porter Graham Child Development Institute