Правото да бъдеш видян и чут

Мария Александрова, младежки застъпник за хората с увреждания, 20 години

Мария Александрова
Мария Александрова, застъпник за приобщаващо образование на УНИЦЕФ
UNICEF Bulgaria/2021/Lilia Yotova
03 Декември 2021

В петък, 3 декември 2021 г., в България, аз, както и много мои връстници и съюзници по света, ще празнуваме Международния ден на хората с увреждания – международно честване, популяризирано от Организацията на обединените нации от 1992 г. Този ден е ден за повишаване на осведомеността, съпричастността и разбирането на предизвикателствата, пред които са изправени над един милиард души – или приблизително 15% от световното население – които живеят с някаква форма на увреждане. 

Като една от този милиард, този ден има дълбоко значение и за мен. 

Това е шанс потребностите на моята общност да бъдат видени и признати от цялото обществото – рядко явление като цяло.

Мнозина в моята общност са невидими за тези, които вземат решения за нас. Често изключени от официалната статистика, по-вероятно е да бъдем пренебрегнати в публичните политики, необходими за подобряване на живота и препитанието ни.

Без данни за това колко хора, живеещи с увреждания, например нямат достъп до качествени здравни и образователни услуги, държавните лидери и служители не могат да планират реформи за справяне с тези различия – различията, между другото, само засилват дискриминацията и нарушенията на правата, с които нашата общност вече се сблъсква.   

Миналия месец обаче пропуските в данните намаляха: Най-голямата компилация от статистически данни за децата с увреждания към днешна дата беше публикувана от УНИЦЕФ; използвани са международно сравними данни от 42 държави и области и са покрити над 60 индикатора за благосъстоянието на децата – от хранене и здраве до достъп до чиста вода, защита от насилие и образование. 

Този доклад е огромен скок към оценяване на това доколко младите хора като мен са включени в усилията за развитие. Цифрите обаче не разказват цялата история. Може да разберем какъв е делът на децата с увреждания, които например са недохранени, но няма да разберем защо. Затова трябва да чуем повече гласове от моята общност – да изслушаме нашия опит и да се вслушаме в разказите си за това как да направим реална, истинска промяна. 

Ето защо този 3 декември – и тазгодишната тема „Лидерство и участие на хората с увреждания за един приобщаващ, достъпен и устойчив свят след COVID-19“ – са от голямо значение. Вярвам, че това е от решаващо значение, тъй като данните сочат, че

е много по-вероятно децата с увреждания да бъдат лишени от основните си човешки права в сравнение с децата без увреждания.  

Тъй като COVID-19 несъмнено задълбочи различията между младите хора, които живеят с увреждания, и тези, които живеят без, аз гледам на тази криза като на възможност да се поучим от пандемията и да заработим за по-добър свят след COVID-19 за общността на хората с увреждания. Сега, повече от всякога, за нас става все по-важно да седнем на масата за вземане на решения.

Не е достатъчно да бъдем преброени: от правителствата, заинтересованите страни и всички други съответни организации зависи да създават и насърчават възможности гласовете на хората с увреждания да бъдат чути. 

Мария Александрова, младежки Шампион на U-Report
UNICEF Bulgaria/2021/Lilia Yotova

Като човек, който е работил като Младежки застъпник на УНИЦЕФ за приобщаващо образование с УНИЦЕФ в България, световен шампион на U-Report и наскоро назначен член на първия по рода си Младежки съвет за сондажи (стартиран от Генералната дирекция за международни партньорства на Европейската комисия), мога да потвърдя силата, която доброто лидерство и участие носят за създаването на по-достъпен, приобщаващ и устойчив свят.  

Доброто лидерство например е двупосочно – то може да бъде демонстрирано както от активисти, така и от хора в администрацията. 

  1. Първо, застъпниците на хората с увреждания имат определено ниво на отговорност в представянето на толкова разнообразна група от хора точно и автентично, всеки с различни състояния, увреждания и нужди. Това не е лесна задача – хората като мен могат да черпят само от личния си опит и понякога от професионалните си познания, ако сме избрали да проучим допълнително правата на хората с увреждания. Въпреки това вярвам, че онези малцина късметлии, които са си извоювали платформа за изказване и които активно работят за по-добро бъдеще, трябва да полагат съзнателни усилия, за да помогнат на другите да направят същото. По този начин можем да бъдем ярък пример за това какво означава да си приобщаващ лидер.   
  2. Второ, правителствата също носят огромна отговорност. Държавните служители могат да бъдат двигатели на промяната чрез изчерпателна законодателна реформа и да помогнат за създаването на свят, в който:  
  • Всяко дете се чувства в безопасност в домашната си среда и има достъп до ресурси – включително, но не само, приобщаващо образование (приоритет, посочен в Конвенцията за правата на хората с увреждания) – които да им помогнат да разгърнат пълния си потенциал.
  • Всички тийнейджъри с увреждания, особено младите момичета, имат достъп до адекватно образование и информация за репродуктивното здраве.
  • Всички възрастни с увреждания имат достъпни условия за живот и работа.
  • Инфраструктурата в селата, малките и големите градове е достъпна и позволява на хората с увреждания да се забавляват със социално-културни дейности.
  • На лицата, полагащи грижи за деца с увреждания, се осигурява адекватна подкрепа.
  • Хората с увреждания се включват със съвети в процеса на създаване на политики.

Друг начин за постигане на по-приобщаващ свят след COVID е чрез осигуряване на приобщаване и насърчаване на активното участие на хората с увреждания във всички демократични процеси.

Ние сме най-добрите автори на собствените си истории. Можем да използваме своя жизнен опит, за да осигурим дългосрочни решения на проблеми, засягащи нашата общност. Всичко това може да бъде постигнато, ако и само когато обществените възприятия към хората с увреждания се изместят и получим възможност да си отворим място, така че да можем да чуем гласовете си чрез постоянен диалог със съответните заинтересовани страни. Един ефективен подход е консултирането с организации на хора с увреждания (ОХУ), които имат опит от първа ръка в работата с нашата общност и заедно с нея.

3-ти декември и конкретната тема на тази година най-добре обхваща това, към което се стремят всички хора с увреждания – достъпен, приобщаващ и устойчив свят след COVID-19 за всички. Заслужаваме да участваме активно в постигането на тази цел. От нас и от всички други заинтересовани страни зависи да създадем удобна и ангажираща среда, в която никой не е изоставен. Както гласи международното ни мото: „Нищо за нас, без нас“.

Последното ми послание:

Колкото и болезнена да е моята борба, аз винаги подхождам към нея с голяма и лъчезарна усмивка – ако не за да помогна на себе си, то за да помогна на другите!

Мария Александрова - младешки шампион на УНИЦЕФ България
UNICEF Bulgaria/2021/Yotova

Мария Александрова, 20 години, е младежки застъпник за хора с увреждания, която живее в България.